Пъзлив пъзел

И ако изобщо мога да разбера всичкия тоя страх…

Много ми е чудно какво толкова крият хората; кое ги кара в 10 сутринта да заключват така или иначе секретната брава на блока;  кое ги кара вечер да излизат в коридора и да ме питат къде отивам; защо през уикенда си прибират саксията с фикуса. По-силен ли се чувстваш, ако държиш връзка ключове? И наистина ли си вярваш, че някаква си там ключалка ще те предпази? Или че телевизорът ти представлява интерес за крадците? А вероятно имаш нещо по-важно за пазене?

Пх. И това е страх, който сами сме си измислили. В крайна сметка светът няма да свърши, ако някой ми събере бижутата или ми потроши прозореца. Вярно, и аз съм сантиментална и ще се вбеся/разстроя/разрева/разкрещя, ако ми везмат плюшения тигър, обаче… все някога ще ми мине. И ако трябва да избирам дали да се крия, да треперя, да се заключвам или пък просто да си живея с идеята, че нямам нищо по-ценно от себе си…

Пхх. Вероятно има и среден вариант. Даже вероятно го практикувам. Щото заключвам апартамента, а като наближа Лъвов мост, си държа чантата здраво. Признавам.

Не мисля, че го правя от страх. Вероятно по навик. А и защото така трябва. Така съм научена, така прави съквартирантката… Какво обаче е нужно за да прескочиш тая граница и да си сложиш СОТ, 2 камери, 3 врати, 4 ключалки и портиер? Много ли е странно/страшно да не си отделен от другите? До такава степен ли искаш да избягаш от света? Влизаш в кибритената си кутийка, запушваш всички изходи и се ослушваш да не би случайно някой да минава от другата страна на вратата. Избрал си при земетресение да се скриеш под масата, вместо да излезеш на паркинга. Своята маса. Общия паркинг.

Добре. Признавам, че може да не е страх. Може да е… елитаризъм. Защо пък не? Дали пък сегашните различни вместо въздушни кули и вятърни мелници не строят материални крепости? Аз, висшият, специалният, не допускам нисши у нас и няма да им дам шанс да ми надникнат в антрето. И все пак… не ги допускам до себе си, защото… страх ме е  да не би да ме направят нисш; гнус ме е от тях; презирам ги?

Не. Не мисля, че лелята от горния етаж се има за нещо повече от мен. Най-вероятно я е страх, че заради моето упорито незаключване може  някой да й размести килимчето пред вратата.

И така. Всеки път, отваряйки вратата си мисля за нелепата идея да се заключва всичко и винаги. И се ядосвам. Сядам на компютъра, написвам си паролата и забравям за какво съм се ядосала :)

––––––––––––––––––––––––––––

А пък с колежкато ХИКС  ще си разменяме подаръци за Вяра, Надежда, Любов и нейния ще го изработя лично :)

Advertisements

16 Коментари on “Пъзлив пъзел”

  1. Bain каза:

    Чудесна публикация! Изобщо не сантиментална, а точна. И лично аз смятам, че става дума за домашен уют – знаеш, че навън има престъпници и лоши хора, знаеш, че ако заключиш вратата, те все пак могат да влязат… но ще им е по-трудно, затова се чувстваш в безопасност. Светът е лошо място, мис Жълтурче. Харесва ми, че вие с вашата жизненост не се страхувате от него, но не може с всички да е така, нали?

  2. Svetlina каза:

    Ха. Мерси за оценката ;)
    На мен пък не ми е уютно да се обграждам с желязо и стаклария. Всички тия решетки, ключалки, изолации (каква хубава дума), домофони, остъклявания и надграждания… не биха могли да ме накарат да се чувствам удобно, уютно, спокойно вкъщи.
    Ако искам да ми е хубаво вкъщи, слагам си шарено перде и слагам нещо хубаво да ври на печката, не си зазиждам терасата с тухли.

  3. Bain каза:

    Хората се опитват да се скрият от живота навън, от нощния живот. Затова дърпат завесите вечер. Всички имат страх от тъмнината. Дори и онази симпатична млада дама която си изкарваше прехраната пред вас докато беше още в къщата.

  4. helen каза:

    Тревожността (anxiety disorder) е сериозен проблем в днешно време. Повечето страдащи не могат да направят нищо сами по въпроса…

    (колко хубаво, че си пуснала емисия на цялата публикация, а не само на няколко думи от нея :-))

  5. Таня каза:

    И аз имам същия проблем със страха. Защото знам, че каквито и решетки и ключалки да сложиш, ако някой е решил, че ще влезе, той ще го направи.

    Дълги години живях на квартира с една мукавена врата, толкова невзрачна на външен вид, че никой не й обръщаше внимание. Даже се случваше на няколко пъти, когато имах гости, да се объркаме кой да заключи и най-накрая спяхме на отворена почти врата.

    Размишлявайки върху този факт, стигнах до най-различни житейски прозрения, в това число и че лъскавината прилича хората, които си падат по лъскави неща.

    Стигнах и до извода, че човек въпреки нарасналите материални възможности, трябва да се озаптява и да продължава да живее скромно.

    С всичкото това всъщност исках да кажа, че когато поставиш много заключалки, просто привличаш тези, които си мислят, че отвътре има голямо богатство скрито и така натурално им се приисква да си го присвоят…

  6. batpep каза:

    еех, дечко… когато видиш зеещата врата на апартамента си, твоята крепост, когато съзреш разхвърляните си гащи, които някой мазен, дрогиран циганин е пипал, когато видиш играчките на детето си разпрани с нож… тогава ще разбереш защо хората се опитват да се пазят. сега си още твърде млада.

  7. Svetlina каза:

    Добре. Сега съм още млада. Обаче сега работя като data analyst. И просто анализирам данните, които имам. Лично познавам само 2 души, в чиито апартаменти са влизали крадци. Или поне само двама приемат това като нещо, което е нужно да ми кажат. И в двата случая собственикът си е бил вкъщи, в съседната стая. И понеже още не познавам човек, дето е станал жертва на описаното от Батпеп, а познавам ужасно много хора, имам правото да твърдя, че такива неща а) не се случват б) се случват твърде рядко.
    Трябва ли да подчиняваме живота си на някаква толкова слаба вероятност? И ако ще е така, защо никой от нас не се разхожда по улицата с каска, при положение, че вероятността да те украси пиленце или да ет нацели тежък падащ предмет е доста по-голяма?
    Защо най-големият ни страх е някой да рови в личния ни живот, тоест да се опитва да ни докосне, опознае?
    Добре де, не е мой тоя страх.

  8. kanew каза:

    С пожелание никога да не срещнеш мечка в гората.

  9. Svetlina каза:

    С риск да се повторя… в момента горите са ни повече от мечките, а хората повече от горите.
    Между другото мен си ме окрадоха насред улицата. Застават пред теб и те питат дали имаш пари. Толкова. И даже не е страшно.
    Ако тръгнат да ми влизат вкъщи, както каза Таня, никоя врата не може да ги спре. А ако ми вземат нещо не скъпо, а нещо толкова мое, че да е даже част от мен (имам една такава гривничка :))… трябва ли да обвинявам някого за това, че съм развила чувства към нещо материално? Нали отчасти ще съм виновна и аз :)
    И това че 20 години съм треперила, заключвала и зазиждала, изобщо няма да ме накара да се чувствам по-добре.

  10. Lady Frost каза:

    В страх не се живее. Гадно да те оберат, усещането е доста нерпиятно, все едно някой е бръкнал в теб самия, дори нищо да не е взел се чувстваш омърсен… И все пак не смятам, че параноята „заключи“ върши работа… Заключената врата не те спасява от страха, а ти добавя и нови…

    Мен са ми много смешни пък собствениците на коли. Слагат им аларми, ама каква файда от тях, когато не можеш да я чуеш или пък пищи всеки път, когато някой мине прекалено близо до колата… Спомням си веднъж една аларма буча сигурно повече от час, обадихме се даже в полицията, защото е доста досадно да се опитваш да спиш при такъв отвратителен шум… Тоя сто пъти можеха да му съберат чарковете на колата и никой нямаше да разбере…

  11. xxx каза:

    Не знам за вероятностите. Мен са ми разбивали една от предните квартири. НИКАК не е приятно. Това, което изпитах като се прибрах и видях разпердушинения си таван, може би, е най-близкото усещане до усещането след изнасилване (без сексуалните подробности, разбира се). Ако бях заварил мръсния боклук, който беше влезнал, кръв щеше да има. Изнесах се още същата вечер.

    Пред 3 месеца влезнаха в комшиите. Хората спели вътре на втория етаж. Бижута, пари, телефони. Предметите имат значение, но не толкова, колкото заплахата за живота ти, тоя на близките ти, усещането, че влизат в нещо твое и неприкосновено.

    Заключвам се. Ооо, да. Освен това на нощното ми шкафче вече има и:

    1. Спрей
    2. Газов пистолет

    а под леглото малка, сладка и смъртоносна брадвичка Black & Decker. Ако влезе някой, разбира се, не мисля да го убивам. Само много фино и болезнено да го осакатя.

  12. aha каза:

    като ти откраднат пералнята спри да се заключваш и остави отворено. ако циганите те изхвърлят, за да могат да спят те там, не им се сърди, не е трябвало да се привързваш към нещо материално. иначе метафората не ме кефи :)

  13. Svetlina каза:

    Тцъ. Не ми харесва идеята, че понеже съм потенциална жертва, трябва да се барикадирам с оръжия и да се настроя като потенциален престъптинк/убиец/нараняващ. Като ми откраднат пералнята, сигурно няма да съм си вкъщи и няма да има риск за живота ми. А стана ясно, че пералня мога да си позволя. И сигурно и още една ще мога, ако толкова не мога да си открадна от ххх :)
    Нали знаете, че циганите и да ме изхвърлят, аз не съм Зайо, който си пази дупката от Кума Лиса? Първо – трябва да минат през съквартирантката, после да се оправят с хазяите, а някъде там и ще съм се сетила за номера на полицията.
    Не виждам причина да заменям спокойствието си с параноя. А ако се случи, надявам се господин Аха да реагира навреме и да ми даде хапче :)

  14. aha каза:

    добре

  15. […] вярваме в самодостатъчността си, само когато ни е страх. От себе си. Или от човеците. Или от някакъв недостиг. […]

  16. Svetlina каза:

    :) Онзиден един СОТ-аджия взе пари от продавачката в цветарския магазин. Уж щял да й ги върне след час. Нито го е виждала, нито работи за нейния магазин, нито нищо. Ама е голям, брадясал и с пистолет. А тя е сама жена между пет саксии и подмяната на витрините ще й струва много повече от двайсетолевката.
    Аз пак да си кажа, на който му трябва нещо чуждо, ще намери начин да си го вземе. Почти няма смисъл да си го пазим :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s