Самодостатъчността и кралицата на маймуните

Конфуций постановява, че достойният човек е цялостен и хармонично развит, нравствено и интелектуално извисен, в определена степен и самодостатъчен, което е според принципа на хармонията (хе). Същевременно малкият човек не е самодостатъчен, неговото съзнание е част от колективното, което е според принципа на еднообразието (тун).“

Звучи ужасно красиво, донякъде даже гордо. Ще ти се да станеш цялостен и хармонично развит, нравствено и интелектуално извисен, в определена степен и самодостатъчен, нали? А колко разбираш от това послание? Животът на достоен дервиш твой живот ли е? И завършен ли си като личност, когато си САМ или САМОдостатъчен? Човек ли си, ако си САМ?

Конфуций е избягвал еднозначни оценки и затова само е подчертавал, че човекът е способен да се самоусъвършенства“. Ако се позоваваме само на него, излиза, че човек се ражда НЕдостатъчен или неСАМОдостатъчен. Дотук хубаво. И какво после? Започваш да се учиш? Не. Всички заедно започваме да се учим.

Виждали ли сте кофа с раци? Всеки се опитва да се покатери върху другия. Това ли трябва да правим? Това ли правим? Катерим се един върху друг, състезаваме се кой ще стане по-самодостатъчен? И после идва някой и ми казва, че самодостатъчността е обратното на егоизма. Обяснява ми се как аз си имам свой свят и не се нуждая от твоя свят, от теб, от нищо извън мен. Или как трябва да се стремя към това. Звучи твърде красиво.

Ще кажеш, че някой специално е седял и е мислил оправдание. За САМОтата си. Или за САМОлюбието си. Това са двете големи неща, които никой не иска да признае. Особено пред себе си. Ставаш все по-САМОуверен. Решаваш, че не само ти е добре, но и че няма как да е по-добре. Ставаш САМОдоволен.

Презираш влюбените, подиграваш мечтателите, не закъсняваш за работа, сам си купуваш KFC. И така докато съвсем забравиш за теорията, за Айнщайн и за неговото „Life isn’t worth living unless it is lived for someone else“.

Аз пък казвам друго. Аз казвам, че идеята съвсем не е да се наситиш със/на себе си. Идеята е да намериш своята половинка, да допълниш своя свят, да станеш нечий свят. И той да е пълен с достатъчност.

Идеята е да се чувстваш осъществен, да бъдеш осъществен, когато имаш истински поводи за това. И кой да ти се зарадва. С кого да споделиш новата си пералня и кюфтетата.

Човек не си е самодостатъчен. Той е направен от кал и дъх, нали? Е, ще бъде истински човек, когато използва тоя дъх, когато съгради нещо, когато има нещо духовно, което да дава достатъчни поводи за щастието на друг. Когато и той стане творец. Нуждаем се да бъдем хора. Значи се нуждаем да не сме си самодостатъчни.

А вярваме в самодостатъчността си, само когато ни е страх. От себе си. Или от човеците. Или от някакъв недостиг. Да. Запълваме липси с вяра. Често и със самоувереност, самозаблуда, самоизолация, илюзии за самодостатъчност.

Advertisements

15 Коментари on “Самодостатъчността и кралицата на маймуните”

  1. helen каза:

    „Dependence Vs Interdependence

    But here’s where we go wrong: We confuse dependence with interdependence.

    These two things are totally different. Dependence is seeking yourself in others. It means relying on them for approval and allowing others to influence your actions, even if they don’t agree with your sense of what’s right.

    But interdependence is something different entirely. Interdependence is the event of independence and cooperation. It’s not seeking yourself in others, but seeking to support others’ natural sense of self.

    That’s the power of coaching, and the power of partnership.“

    http://www.illuminatedmind.net/

  2. Lady Frost каза:

    Все си мисля, че самодостатъчността е липса на любопитство и желание да опознаваш света. За мен лично именно любопитството и стремежът към знание и познание движат човечеството (колко е правилна посоката няма да коментирам). Иначе скоростта ще е нула, тоест – липса на движение, което е равно на смърт, буквално и преносно. (нали знаете какво става с частиците при достигането на абсолютната нула от −273,15°C)

  3. Lady Frost каза:

    за който не знае какво се случва с атомите и молекулите при тази температура, тук може да се образова: http://bg.wikipedia.org/wiki/Абсолютна_нула
    :)

  4. Svetlina каза:

    Interdependence е нещо много хубаво, вярно. Но не значи „самодостътачност“. По-скоро значи… да си минусче и да станеш червено кръстче, когато намериш верния човек/хора и заработите заедно за обща идея.
    По-близко е до… възможност да бъдеш опора. И все пак е плашещо да си помислиш, че най-добрата опора за теб можеш да бъдеш само ти. Плашещо и невярно. И атоморазпиляващо, Леди Скрежанке :)

  5. Bain каза:

    Хората не са довели до нищо хубаво, защо трябва да се стараем да сме като тях? Психо-аналитика ми казва, че „човека е обществено животно“. Че сам човек не може. Е, аз не харесвам психо-аналитика си. Напълно наясно съм какво казвам, и защо го казвам.
    Онзи/онази която е провокирал/а написването на тази статия също не е уверен/а в твърдението си, така че, предполагам, ако и дадеш тази публикация ще я убедиш в становището си. Но не мисля, че ще е достатъчно за всички. Защото истината е, че човек може да бъде какъвто иска. И ако иска да е сам, ще е сам.

    Б.Х.

  6. Svetlina каза:

    Силно вярвам, че точно хора са довели до твоето съществуване. НО не смея да оценявам това добро ли е или не ;) Според теб май е добро, о просветлителю на неведомите.
    Човек може да бъде какъвто си поиска, трънки. Знам толкова много бащи, които искат да са добри бащи, но просто не могат. Аз също искам редовно да си чистя стаята, но не ми се получава точно така. Да, човек може много лесно да бъде сам. Дори и да не го иска, нали :) Самодостатъчен не можеш да си. Можеш да си го вярваш доста успешно обаче :)

  7. Bain каза:

    Защо пък да не можеш бе, Жълтур? Естествено, че можеш. Ако човек иска да е сам, остава сам. Ако иска да се оправя сам, се оправя сам. Има цял куп такива хора, всъщност. Отшелници, наемни убийци, чиято професия не им разрешава обвързване, че има и още примери. Забавното е, че има хора, които са си самодостатъчни, без да искат да е така.
    Не се чувствам хармоничен, или останалите измишльотини, но пък се чувствам самодостатъчен. Мога да мина чудесно и без половинка, примерно. Мога да мина и без хора изобщо около мен до края на живота ми. Най-малкото, никога не са ми допадали хората на първо място, както и цялата идея с „обществото е колектив, всички трябва да сме отбор“. Еми, сега, има хора които просто не са team-players.
    Не ми се занимава да те убеждавам, мило Жълтурче, но забелязвам нещо интересно. Въпреки силната неприязън от хора от време на време към моя гледна точка, виждам, че има хора, които се стараят да имат същата, като тази divine, която е провокирала написването на статията. И това е… интересно.

  8. helen каза:

    Точно това имах предвид, Светлина. Но просто го лепнах без много да го обяснявам. Харесва ми как го е казал човекът.
    Повечето хора си мислят, че пред тях има точно два избора – зависимост или независимост. Зависимостта определено е нещо лошо защото унищожава собствената ти индивидуалност и потенциала, който имаш като личност. AND „But here’s where we go wrong: We confuse dependence with interdependence…….“

    Алтернативата на пълната зависимост определено не е само пълната независимост и самодостатъчността (както ти правилно си отбелязала :-)). Има и трета възможност – нещо като „взаимозависимост“, което ти позволява и ти по-добре да се развиеш / осъществиш като личност и същевременно да помогнеш на някой друг да го постигне. Точно затова и това е в основата на „партньорството“.

  9. Svetlina каза:

    Мили Б. Х., ще ми се да се зачетеш в думичките на Helen. Да си самодостатъчен не значи да ти е добре сам. Значи и да си изкрваш хляба, да си оправяш леглото, да се переш (да, знам, че не спирам да говоря за пералнята си), значи да нямаш желания над възможностите си. Е, аз пък не познавам нито един такъв. Само знам разни хора, които си го вярват/повтарят/втълпяват.

  10. Bain каза:

    Защо някой ще иска да надскача възможностите си? Не е ли по-добре човек да разпознае тези си възможности, да се примири с ограничеността на на някои от тях, и да се старае да ги подобри/да се усъвършенства в тези си възможности? Защо да се опита да прави това, което не му е писано да прави? Защо мислиш, че не се опитвам да се занимавам с free run или математика, или футбол, че и шах ако щеш? Ако успея, ще надхвърля възможностите си, но какъв е смисъла? Само ще загубя време, примерно, в което мога да правя нещо, за което имам повече талант и да ставам по-добър в него.

    Честито за таз пералня, бе. Напълно заслужена. Пожелавам ти да се качиш на нея и да се друсаш докато ти писне. Или, като мен, да седнеш отпред и да се оставиш да ти блъска главата. Не знам кое е по-забавно.

    Б.Х.

  11. Таня каза:

    Хубав пост с готини коментари :-) Интересното е, че като напишеш нещо, предпочитам да изчакам /невинаги, де/, за да видя и коментарите на другите.

    Защото когато хората си говорят спокойно, без да ръсят плюнки с цел разяждане на противника, човек е повече склонен да се опита да вникне и в гледната точка, която е различна от основния лайт-мотив.

    Аз съм от тези, които вярват, че хората са създадени да имат половинка. И че тази половинка не е само за разплод с цел предаване на генетичния фонд и че именно затова мъжете и жените са създадени различни – защото тези, които успеят да преодолеят и надмогнат различията, стигат до онова цяло, в което се превръщат двама души.

    Вярвам и инстиктивно усещам, че човекът който е до мен, ми се е паднал неслучайно, въпреки че аз имам самочувствието да твърдя, че аз си го избрах. Той твърди същото, но и двамата знаем, че се случи да сме заедно, за да научим повече и за другия пол и за самите себе си.

    Да, когато живеех сама и когато приех идеята, че няма да си намеря половинка, успях да намеря хиляди неща, с които да се занимавам и беше страшно забавно и интересно. Тези времена сега ми липсват, но знам, че е в името на нещо по-добро. Надявам се да съм права.

    Извинете за наводнението :-)

  12. Bain каза:

    Хех, независимо дали споделяш нечия гледна точка, приятно е да видиш някой, който все пак успява да спечели от тази своя гледна точка. Мис Таня, позволете да ви пожелая приятен живот с половинката ви, нека имате късмета живота да не се обърне срещу вас. Разбира се, аз не бих могъл да споделям това, което е при вас, но все пак, заслужавате да бъдете щастлива. Късмет.

    Б.Х.

  13. Таня каза:

    Bain – благодаря :-)

  14. Svetlina каза:

    „На Снибрил му се струваше, че ако вземеш едно гърне, което аха-аха ще прекипи, и му снадиш ръце и крака – ще получиш тъкмо Бейн. Всяко негово движение бе бавно и предпазливо, сякаш предварително отрепетирано. Снибрил не беше сигурен, че Бейн е приятел. Надяваше се да е така. От него би излязъл ужасен враг.“
    Не се стърпях :) Това е от „Килимените хора“ на Пратчет :)
    И да, показах го на Бейнчо и извън блога :)

  15. […] с някого, който не ми е семейство, но пък развива моята самодостатъчност. Което според мен изобщо не е хубаво. Искам да оставя […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s