Пиши ми, знам паролата

Никога не ходете в Банско. Добре. Поне недейте през септември.

В Банско ме валя дъжд. В Банско газих локви. В Банско видях само двама местни. В Банско сервитьорите не могат да сервират, не знаят менюто и са по-високи от вратата. В Банско плачеш. В Банско твърдите легла са покрити с меки завивки. И влажни възглавници. В Банско пиеш. Защото няма какво друго да правиш. В Банско нямаш избор. В Банско Дартс не работи. В Банско не можеш да си позволиш билярд. В Банско пиеш. Много. Пиеш на обяд. Вечеряш с водка. Закусваш с вечерята си.

В Банско се дразниш от всичко и от всички. И от един. И от себе си даже. В Банско колегите ти се питат какво ти е. В Банско някой им казва, че приятелят ти също е там и че не сте заедно. Че плачеш. В Банско носиш жълт парти аутфит и се криеш под грим. Много грим. В Банско една колежка ти казва, че си красива. Три пъти. В Банско не танцуваш. В Банско си лягаш рано. Преди каляската да се превърне в тиква.

В Банско и смехът не е смях. В Банско получаваш рани, когато те гъделичкат. И ти тече кръв от носа. В Банско те съжаляват. Много. Открадват чаша за теб. Целуват те. Оставят те да спиш до девет. Дори намират кой да седи до теб в автобуса.

И после всичко свършва. Навръщане си обезводнена. Колежчица ти показва красиви гледки през прозореца. Ти й предлагаш да спи на рамото ти и четеш книга. Книги. И си гладна. Да. Всичко остава зад теб. И липсата на апетит, и мократа възглавница, и чашата.

Малко по малко нещата започват да се оправят. Прекарваш часове над Ексел. Санкционираш няколко… клиента. Носиш новата рокля. Всички са мили с теб. И той. Не си очаквала такава жал. И от него.

В Банско повече няма да стъпиш. В Банско готвят безсолно. В Банско си купи карирани бикини и ти ги изтърваха в мокрия пясък. И си скъса копче. И те заляха с водка. И ти вмирисаха потничето на цигари. И те накараха да видиш какво си си причинила извън него. Да намразиш решението си.

В Банско се научи да гледаш в очите. И котешки пъстрите ти зеници да показват едновременно огромна болка, гняв към него, разочарование от себе си, желание да крещиш, желание да виеш, желание да се наливаш, желание да разпориш някого с шило за лед, желание да те оставят намира, желание да те държат здраво в прегръдка.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Сестра ми вече ходи на лекции :)


7 коментара on “Пиши ми, знам паролата”

  1. Lady Frost казва:

  2. Bain казва:

    Това ако не е съвпадение. Бейн е на пет-дневен семинар в Банско от следващия понеделник, 28ми. Не съм съвсем сигурен по какво се различава тази публикация от останалите, за да заслужава парола, но айде със здраве.

  3. Svetlina казва:

    Пази се, Малчо! Там не е за всеки.

    Публикацията беше замислена да се пази в тайна от точно един човеек, но пък той реши, че е уместно да ме остави. Завинаги. Два часа, след като я пуснах.

  4. Bain казва:

    Казах ти, оставяй ги, преди те да те оставят. Сякаш никой не ме слуша. Тц, тц. Нищо, ще се съберете пак. Имаш прекалено мило излъчване, никой не може да издържи да те държи прецакана за дълго.

  5. Svetlina казва:

    Хаххахаха :) Може пък аз да не искам повече неговото отхвърлящо ме излъчване :)) Вече.

  6. Bain казва:

    *Опитва се да приглуши изказаното „Да, бе, да“ с прокашляне.*

  7. Svetlina казва:

    Хм.
    Тук вече няма нужда от парола.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s