The reader

http://www.imdb.com/title/tt0976051/

Той е на 16. Тепърва започва да се запознава с интересни хора, има голямо семейство, от него се очаква много. Плува, чете, прибира се навреме.

Срещат се случайно. Срещат се чисто физически. Докато… докато тя не започва да живее чрез него, а той – за нея. Не си говорят за нищо. Той й разказва деня си, чете й книга и правят секс. Той си мисли, че прави любов. И може и да е прав.

Всеки нейн ден е точно като предния. Тя седи и слуша. Чехов, Омир, The lady with the little dog…

Всеки негов ден е точно като предния. Училище, забава с приятели, Хана. Той иска да чете на Хана. Той не спира да чете на Хана. Жертва рождения си ден. Майкъл й принадлежи. Или както тя го нарича – Kid. Докато… докато един ден не я повишават за старание. Тя си тръгва. Без да каже нищо.

Години по-късно той я среща отново. Налага му се да присъства на съдебния й процес. Осъждат я. Доживот.

Тогава Kid се досеща, че тя е неграмотна, че се срамува от себе си. Но й той се срамува от нея. Започва да й праща касети със записи. Десетки. Стотици. Записва купища книги. Засипва я с живот. С думи. Със страст.

Боли го. Всеки път, когато включва диктофона. Когато избира коя книга да започне. Когато се развежда с жена си.

Тя заема „The lady with the little dog“ и започвада се учи да чете. Дума по дума. Двадесет години. Той не сипра да й праща касети. Тя ги събира и понякога му праща писма. Едно изречение, сгънато в плик.

Той така и не отговаря. Ден преди да я освободят от затвора той я посещава. Приготвил й е живот. Работа, дом, библиотека.

You read a lot.

I prefer being read to.

Тя се  самоубива.

Докато… докато той най-накрая е свободен. Вече може да говори за миналото си. За чувствата си. За Хана.

***

Всъщност филмът е за Втората Световна война и белезите, които тя оставя. А може пък и да не е.

Advertisements

11 Коментари on “The reader”

  1. вили каза:

    Чувала съм, че филмът е много хубав. Аз не съм го гледала и дори не знаех какъв е сюжетът му. Заинтригуваме, но дали да не потърся книгата?

  2. keklanka каза:

    Мдам.. съгласна съм, филмът е много интересен.. щом още си го спомням :) На мен ми го препоръча голямата ми сестра, която е отявлен киноман :)

  3. Bain каза:

    О, стига бе. Това звучи абсолютно логично. Той жертва всичко за нея, прави каквото трябва, прави всички възможно, за да се почувства тя по-добре, и самия и живот да стане по-добър… И бам, тя се самоубива. Плоско, плоско, плоско. Де да беше за втората световна. Така както ми се струва, можеше да е по-малко банално, въпреки стотиците филми за втората световна. Пък и по-логично. Напълно логично е когато имаш шанса да си щастлив, всичко да започне отново, всичко да е идеално, да се самоубиеш. Писна ми, честно казано. Писна ми от мело-драматични анти-логични тъпотии. Сериозно, как ги търпите тези неща? Що за идиот би направил нещо подобно в реалния живот? Освобождават те от затвора, имаш работа, имаш имаш партньор, имаш жилище, имаш всичко – дай да се самоубием. Бива бива черна неблагодарност, ама това просто него разбирам. Сигурно просто ми липсва някаква жлеза, защото, честно казано, не мога да разбера как някой би харесал такъв филм…

  4. Svetlina каза:

    Малчо, гледай филма :)
    Тя е отговорна за смъртта на 300 евреи и е 20 години по-голяма от него. Филмът е всичко друго освен лична драма. Личните драми са в собствените ни огледала.
    Сливили, ако я намериш, свиркай, че и аз с удоволствие бих я прочела.
    Хихи, кака-полицай е препоръчала филма на Кеклето, на мен пък една колежка, с която хич не се разбирам :)

  5. Lady Frost каза:

    В момента много те мразя! Предупреждавай в началото, че ще разкажеш ЦЕЛИЯ ФИЛМ!!!

  6. keklanka каза:

    Мдам, Бейн, тук и аз не съм съгласна. Героинята според мен няма никакъв шанс, ако е жива и излезе на свобода да е щастлива, то щеше да е ега ти унижението. И аз да бях, сигурно щях да се самоубия, дори и ти едва ли би преживял унижението, в което трябва да изпаднеш след като те освободят. Защото тогава не само че никакво начало не те очаква, а живееш в края си. Разбирам те много добре за какво говориш, но то няма общо с филма ::)

  7. Steliyan каза:

    Светлина, това описание ме накара да настръхна, а съм мъж… представям си ако пишеш книги …, но не, няма да те чета – неудобно е да четеш настръхнал като ядосан таралеж!

    Невероятно си предала чувствата…, а и смисълът на филма в само няколко изречения! Поздрав, Стелиян!

  8. Svetlina каза:

    Хах, здрасти Таралеж :)
    Мерси много за поздравите. Книги със сигурност няма да пиша скоро – имам да готвя за рождения си ден :) Пък и както отбеляза Свирепото лимонче Лили, ще съм добра единствено в писането на чиклити.
    Мерси и че ми напомни нещо :) Когато бях на десет, исках да пиша роман за индианци. Имах си едно малко индианче Шейн, което само търчеше насам-натам с благородното си сърце, помагаше на всички и малко по малко отговаряше на въпросите си за света.

  9. Steliyan каза:

    Ами честит Рожден Ден тогава! Жива и здрава, че това не се купува! И весело празнуване!
    А иначе индианчето Шейн – верно, не му е мястото в реалността, а само в книгите – това като готините турци от турските сериали :) Има ги само в сериалите ;)

  10. Svetlina каза:

    Хихик :)
    Ийзи, бой :) До празнуването има още 20 дни, нищо че отсега съм се засуетила :)
    Иначе аз знам много готини турци. Но това е една ужасно дълга, скучна и безмислена тема. Никого в нищо няма да убедя, нито пък искам.

  11. Steliyan каза:

    Лелеее, 20 дни по-рано?
    Аз против турците нищо против няма – като личности. Но политиците им малко мажат напоследък кал наляво и дясно. Всъщност познавам и хубави туркини :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s