Red, red, red


Take the Magic: The Gathering ‘What Color Are You?’ Quiz.

Понеже навън е много студено, топля се от спомени.

Октомврийски спомени. Не чак free, impulsive and fire lighting, но пък мои :)

Защото през октомври ходех на нощни разходки с приятелка – ядяхме сандвичи със странното име „ученическа любов“ и брояхме котките по улиците. Защото през октомври най-накрая излязох с онова момче от Шумен и го накарах да ми плати палачинките и текилата. Защото през октомври се намери кой да ме заведе на кино и карамелени близалки. И друг – на безкрайни обиколки по магазините. Научих се да ям най-скъпи шоколади, да организирам приятелски срещи събота вечер и да си храня тамагочито, докато съм на работа.

Изкарах часове на килима, режейки и лепейки картичка за рождения ден на Яна. Четиристотин хиляди шоколадови корички с розови листенца, люти чушки и джинджифлюшки отидоха във викане на оная ми ти муза… Някой ден някой дори може да публикува някъде снимка на моя шедьовър.

Имам и ново любимо занимание. Съботни събирания в кухнята – някое от момичетата готви, докато всички говорим едновременно. Нищо изискано – просто изперкали госпожички по анцузи лапат гювечета, боб с наденица или баници и дрънкат ли дрънкат.

Излизах и на сладкарница. Само двама поети могат да ме поканят на сладкарница след 8 работни часа, когато съм способна да изям минимум мамут. И само двама поети могат да ми разказват вицове за Асан и Айшето, докато ям малинова торта.

С гордост заявявам, че съм остаряла. Бившият ми шеф се върна в България за 2-3 дни и ме помоли да организирам мъничка среща. 50 телефонни разговора по-късно 10 човека консумирахме резервация за 20, смеейки се на четири езика. Не съм очаквала Изи да избере точно мен. Изи, когото ужасно много уважавам. Мен, която… Е, да ама не. Беше невероятно. Всички се забавлявахме и никой нито за секунда не намекна нещо за възрастта ми, несериозността ми, нервността ми и всички други глупости, в които ме обвиняват сегашните ми колеги. В един забавата се премести в близката дискотека, но без мен. В момента, в който отвориха вратата и чух оглушителната музика, а цигареният дим се промъкна между грамадните гардове и ме зашлеви през лицето, реших, че ми е време да се прибирам. Да. Оставих другите да танцуват, един колега ме изпрати до такси и се прибрах да спя.

И така. Може да не изглежда много стоплящо, но всъщност е.

Моят октомври.


5 коментара on “Red, red, red”

  1. Lady Frost казва:

    Прекрасен октомври, мдааа!
    Сега ще го подгреем още малко с неделна среща с приятелки над куп палачинки, които сами сме си сготвили! :)

  2. Svetlina казва:

    Хехе :) Не ми беше зле :)
    А ти се радвай, че проветрих след снощното наргиле парти :) И нали си знаеш… винаги си добре дошла у нас, ако носиш топено сирене и/или прясно мляко :-*

  3. вили казва:

    Мдааааа… Остаряла си щом си се отказала от дискотека… И мен ме стресира тютюневия дим в нощните заведения и после се прибирам пияна не от алкохола, който съм консумирала, а от никотина. ;)

  4. Bain казва:

    Заслужваш да бъдеш подкастрена откъм всякакви изпъкналости. Не си се сетила дори за момент да споменеш кой ти показа теста.

  5. Svetlina казва:

    Добре, де, добре :)
    Младежът Бейн ми показа теста (което не го освобождава от никакви подкастряния).
    Хихи, Вили :) Радвам се, че не съм сама в старостта си :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s