Аз обича нея.

Знае. Знае как да ме подчини. Със сигурност е знаела, че ще ида. Прочела е името на подаръка, надушила ме е, дочула е вятъра… Няма значение как, но тя винаги знае.

Онези кафяви очи не може да не са предчувствали как ще се загубя. Как ще се паникьосам, ще звъня по телефони. После как няма да мога да нацеля етажа. Как ще се пробвам да отключа чужда врата. Как ще ми се доплаче, чувайки жалните й писъци, докато се мотая с четирите ключа.

Знаела е. Че ще ме подчини от първата минута. Че ще й сменя водата, ще й полея цветята и ще й сипя храна. Но за по-сигурно се въртеше из апартамента – никога на по-малко от крачка от мен. Отворих любимия й прозорец, наричах я с любимите й имена, дадох й да си играе с обувките ми. Не. Нищо не помага. Нейното желание не е да се подчиняваш, а да бъдеш подчинен. Побърках се. Изчетох цяло списание на гръцки, докато уж не й обръщах внимание и чаках да види дали й харесва храната. Все едно ме нямаше. Нито един път не ме докосна. Само понякога хвърляше поглед към краката ми. Същите онези крака, които миналата година обожаваше да облизва вместо сутрешна физзарядка.

Така е с тях. И особено с нея. Моята Бюти.

Advertisements

2 коментара on “Аз обича нея.”

  1. Lady Frost каза:

    Ти пък с големите претенции!
    В крайна сметка си само някаква си там прислужница на лейди Бюти, тъй че не си прави илюзии, че ще те удостои с честа да ти обърне някакво внимание…

  2. Svetlina каза:

    Пхихихихи. Не на мене, бе. Поне на храната да беше обърнала внимание :(


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s