За рождените дни

Всеки рожден ден е като отваряне на най-скъп бонбон. Пресягаш се за кутията, въртиш целофанчето в ръцете си, надничаш да разгледаш формата и украсата, полека захапваш ъгълчето и нямаш идея дали ще потече ликьор или ще си строшиш зъб в някоя ядка. След това го задържаш на небцето си и изачкваш. Ароматът му се пропива в теб, шоколадът се разтапя и отнася спомена за всички предишни и тогава идва изненадата. Може да са пукащи топчета, капка сладолед, златен прах, листа от роза, чили или дори пръстен, като в онзи филм.

Няма как на следващата сутрин да отговарям на въпроси за рождения си ден. Трябва да се изчака малко, да се уталожат емоциите, да се изхвърлят празните бутилки. Ето. Днес вече знам как е минал денят ми. Знам и още доста неща.

Изведнъж осъзнах, че имам страхотни приятели. И най-накрая схванах, че шефът наистина ме цени. Повишението показва, че той намира нещо използваемо в мен, обаче фактът, че ми е избрал специален подарък и че 4 дни поред пита дали съм го изпробвала, значи, че ме оценява и като личност. За пръв път хората наистина присъстваха. А алкохолът не беше нужен. Всички се чувстваха добре и си личеше.

Нещото, което силно ме изненада, е, че всъщност съм материално задоволена. Нищо не ми липсва, затова и нямаше какво толкова да впиша в уиш листата.  Единственото, което исках, беше да нахраня приятелите си, да покажа, че ми е добре, да се похваля с новото вкъщи, да бъда призната. Е, не се мина без подарени плюшени играчки и един С, нехаресал рибата. Всичко, абсолютно всичко, което получих, беше абстрактно :) Сега си имам животни за гушкане, книги за четене, шоколадова катеричка, тръба за рисунки, двд за гледане на… порно, празно портмоне, бяло корсажче и ликьор за напиване на Яна.

Ясно е. Приятелите ми си дадоха оценката – липсват ми креативност, глезотийки, нови гледни точки. И дадоха по едно рамо. Сега остава да се наспя и да хвана четката и боичките. Или да взема да подредя картичките :) Чудя се дали пък да не си направя като фотоалбум за картички. Обаче скрапбук албум :) Ще се получи големичък, че пожеланията са много. Миналата година пожеланията бяха предимно онлайн. И получих десетки електронни картички. Някои бяха от абсолютно непознати, но така или иначе няма нищо лошо в това някой да ти пожелава щастия, любови и успехи.

Вече знам кои мои познати не пропускат поводи за поздрав, но пък и ползват все едни и същи темплейти. Не, не е обидно да получиш същото стихотворение и същата песен. Малко е разочароващо, но се преживява. Също така вече знам кои мои колеги са най-самотни. Защото всички ми имат скайпа и всички са получили съобщение за рождения ми ден. Въпреки всичките ни различия две колежки ми честитиха. Защото биха искали и на тях някой да им честити, когато му дайде времето. Имам и ценното знание за един колега, който би искал да е сред поканените и не мисля да го пропускам за именния си ден.

Хареса ми как празникът ми идваше на вълни. Мама ми даде подарък две седмици предварително, после намерих свещите от Котка Шарена, познах подаръка си от Мили, мрънках на шефа за нов монитор, С. и Дамян ми се обадиха, къпах се, ядох торта, дни по-късно получих подарък от Манила, един от Ловеч и един от Словения. Остава само още една мома и съм приключила – до към края на ноември трябва всичко да се е успокоило и храната да се е доизяла.

На самата дата се случи нещо различно. Не само празнувах съществуването си, ами и открих, че съм важна. Много ми олекна. Да не си студент е леко притеснително. Но задоволството от свършената работа, от постигнатото уважение, от обичта, от гъделичкащите пръсти на приятелите… социалният успех не зависи от университета. Хубаво стана, че го разбрах. Сега съм спокойна, че съм пълноценна и щастлива, дори без студентска книжка. Никога не съм се съмнявала, че мога да завърша, още го вярвам, но сега съм уверена и че не ми е необходимо. Имам способности, имам успехи, имам планове, имам хора до себе си, имам одраскано от котка на дясната си китка и суитчър, омазан от Божката. Разбира се, научила съм си да вляза в СВУБИТ и не мисля да отстъпвам :)

Айде сега да дойде някой да ми каже, че празнуването на рожден ден е суетност. За мен той е необходимост. Важен е като зарята на Нова година, като пеликаните в Зоопарка и като контролно по математика в 7ми клас. Едновременно е неизбежен и значим.

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s