It`s a cruel, cruel summer

И не само заради Колдплей и не само заради публикацията

Изхвърли ме от живота си.  Изхвърли ме токлокова грубо, колкото можа. Провали се като мъж, провали се като приятел, даже и като обект за омраза се проваля. Презирах себе си, смеех му, се че е глупав, прощавах му, че е груб, пак презирах себе си. После се сетих, че щом съм го намеирла, значи такъв съм си го търсила. И спрях да се презирам. Спрях и кусури да му търся.

И уж заживях.

Докато не ме хвана безкръвието. Ако съм болна от бебе, да му простя ли? Не! Или пък да? Не, по-добре не. А ако ми има друго, да му кажа ли? А, не, предпочитам бебе да е.

Казах му. Минах и през лекар. Нищо ми нямало, да съм пиела хапчета за 60лв (с прилежащите мазила и всичко), до седмица всичко щяло да е добре. И това му казах. Написах.

Сигурно не му е хрумнало, че в един и същи момент съм загубила нероденото (даже незаченато) дете и съм си отдъхнала. Цял месец тревоги и безсъние, за да прочета неговият супер-дупер смислен смс – :-)

Разбрах, че напразно съм се тревожила и си позволих да си поплача, да се отпусна най-накрая. Дори да си помисля за ново момче. И изведнъж…

Всичко отначало. Хапчетата никаква работа не свършиха. Нови три седмици. Нови „да му кажа ли?“. Този път реших, че не заслужава, че няма защо да го допускам толкова близо. Пък и вече го бях блокирала в скайп, айсикю.

И край. И това мина. С адски болки. Никога досега не съм викала така. В 2 през нощта не се сетих за Яна, не се сетих за Мили, за майка си. Единственото, което ми хрумна, беше да му звънна. Нямам никаква идея защо. Свита на кравайче, плувнала в пот и суупер уморена, го набрах. От другата линия. Тази, която се надявах да няма записана. И нищо. Виеше ми се свят, докато слушах празните сигнали, а после бързах да изключа преди гласовата поща да запише охканията ми. И пак. И трети път.

Така и не вдигна. И никога няма да вдигне.  А аз все си мисля, че никога няма да се върна.


6 коментара on “It`s a cruel, cruel summer”

  1. Bain казва:

    *Изръмжава нещо нечленоразделно* Не мога да ти помогна с емоционална подкрепа. Не мога да ти помогна по какъвто и да е начин нито физически, нито психически. Но ако желаеш, мога да го набия. Най-доброто, което мога да направя. И както ми се струва, единственото, което заслужава. Мразя липсата на чест у някои хора.

  2. Svetlina казва:

    Искаш ли една тайна? И това няма да помогне. Нито бой, нито мразене оправят човешки липси.

  3. helen казва:

    Още една тайна – на мъжете им е по-лесно да се сбият с друг мъж; отколкото да стоят в една стая с момиче, което те са разревали …

  4. Svetlina казва:

    А най им е трудно да стоят в стая с момче, което е успокоявало разреваното момиче. За беда може и да съм си харесала един точно такъв батко :)
    Ще я видим тая работа. Следващият господин Съншайн ще трябва да е специален – ще гледам да става и за постоянно. Голям, голям, голям кураж ще му трябва :)

  5. helen казва:

    ха-ха.
    не ти чете блога, нали? :)
    аз не мога да ги разбера що така се плашат – ще рече човек, че хора ядем…

  6. Svetlina казва:

    Нямам идея. Вероятно предпочита да се въргаля в леглото.
    Иначе май повече ги е страх, че правим хора, яденето не е толкова страшно :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s