Масова утеха

Мили мои, реших вкупом да ви утеша. Не, не съм умряла или отслабнала. Само съм в отпуска. След 7 часа ще  се събудя, ще прибера пижамата в сака и тръгвам за Нови пазар. Имам стотина причини  да искам да ида и към 100  – да не искам. Обаче обещах. На много хора и на себе си.

Нямам никакви планове. Ще поседя вкъщи поне седмица, защото искам снимки, подписи, печати, международен паспорт. И да прегръщам Дамян. Не е зле да мина и при Кеклето, че пропуснах и нейния рожден ден и тоя на малкия шемет. Забравих как се стига от Шумен до Казанлък. Не ме интересува. Имам телефона й.

Не искам никакви планове.  Искам да си лягам без да се чудя за колко часа да си навия алармата. И да излизам навън без телефон. И да не ме болят глезените. Много съм стара.

Нищо. И К. е стар. Освен това е и хубав. И другият К. е стар. Той пък е мил. Сигурно е най-добрият баща на света.  А един още по-друг К. е гей. И има да наваксва с пропусната младост. И наваксва.

Радавм се, че не съм сама в старостта си. И че К. (онзи-третият) се завърна в живота ми. Невероятно е отново да имаш момче, което обича да прекарва времето си с теб, невероятно е спокойствието, че си абсолютно равна с някого и че полът ти е без значение. Наистина бях забравила колко обичам момчетата. Не мъжете, а момчетата – онези, които имат скайп, тетрис и пасианс и които могат да се смеят колкото и на каквото си искат.

И К. бях забравила. А той помни някои от стихотворенията, които съм му писала. И колко успокояващо ми действа да си играят с косата ми.

Малкият К. (номер едно) е пораснал. Не рабрах как, той пък не разказва, но е пораснал. Интересно е и красиво. Пък и дава надежда, че може и аз да успея. Щото засега съм само стара, но не и пораснала. С изключение на стъпалата ми. Вече нося 38ми номер.

А К. е страхотен. Помогнах му да си намери нова работа – същото заплащане, по-малко работни дни. Заслужава много повече от това. И мисля за Коледа да ида в Израел да му кажа някое здрасти.

Айде. Стига съм досаждала. Бъдете спокойни – най-накрая ще си почина от планиране. И ще дочета Шута :)

Чаос :)

Advertisements

5 коментара on “Масова утеха”

  1. Bain каза:

    Ъх, не си умряла? Добре, да, разбира се, много съм доволен…

    *шепне към всички от обкръжението на Светлина*

    Да, и аз съжалявам, ще се наложи да отложим купона, оказа се, че била жива, да, да, и аз нямах идея, ужас и безумие…

  2. keklanka каза:

    Оу.. абе аз знам,че си жива, ама като ми вмятат разни особи, че нещо ти имаи викам може пък аз да съм в грешка, ми внимавай какво пишеш адашката,че тука много те обичамеи не можи тъй ! Впрочем ако идваш, гледай да е по уикендите,че сега се правянаработна и е голям пожар, правя коледни гирлянди и играчки.. ама не е ресна тя работата на джуджетата :P

  3. Lady Frost каза:

    Нищо й нЕма, don’t worry!

  4. Мирослав Чернев каза:

    Много ми еприятно да се запознаем.Въпреки че аз съм и голям,не само стар.Може пък да не съм чак толкова досаден.

  5. Svetlina каза:

    Хах :)
    Приятно, приятно :) Големината не винаги има значение :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s