Всеки ден искам нещо

Навремето светът бил пълен с титани. Имали си пещери и кратери, където си почивали и спели след консумирането на божествените си напитки. И толкова. От време на време Рея раждала, мъжът й вграждал детето в себе си. Радвали се на съществуването си. Ей на, даже Прометей се радвал. Докато не открил сладостта на свободата, на стремлението, на постигането на мечта, на полета сред звездите. Решил да нарече това чувство „щастие“.

Да се научиш да си щастлив със себе си е нещо ужасно трудно и достойно за уважение. Но това е само началото. Това щастие трябва да се надгражда. Аз съм жена, аз имам две ръце, аз мога да консумирам храна, аз съм щастлива от всичко това. Обаче и… аз съм мързелива. Аз се задоволявам с малко. Аз не изисквам от себе си. Аз не гоня щастието. Аз съм неподвижна. Аз не съществувам.

Щастието освен състояние е и източник на енергия. То може да се превърне в двигател, то може да те накара да блестиш. Стига само да пожелаеш, да натиснеш бутона Старт, защото то може да е лостът, но ни трябва и опорна точка. Трябва ни човек, който да го впрегне в нещо градивно.

Ако не знаеш за къде си тръгнал, най-вероятно никога няма да стигнеш. Цели. Човекът, движещият се човек, е целеустремен. Той търси, той иска, той изисква, той се движи. И често намира. И е доволен от себе си, радва се, уважава се, щастлив е.

Да постигнеш щастието не означава да постигнеш себе си. Обаче е едно много добро начало. Завършеният, цялостният човек, Човекът, познава самодостатъчността, но познава и търсенето, познава страстите, търсенето, лутането, познава стремежа към още и още, познава удоволствието от постигнатите желания. В него живеят едновременно жаждата, любопитството, доволството, малките радости, другите хора, самопознаването, споделянето.

Да вземем една обикновена блогърка (блогърчица). Тя се успива 6 пъти в седмицата, редовно си губи гребена и е все по-често избухлива. Доволна е, щастлива е, от това, което представлява. В същото време не спира да очаква неща от себе си. Самоизисква да се справя добре в работата си, да е добра дъщеря, дори да е добра студентка, да харесва студенстването си. Непримирима е в желанията си. Стига до там да изисква и от хората около себе си. Бавните колеги трябва да бъдат научени, тъжните колежки трябва да бъдат усмихнати, мъжете трябва да бъдат нахранени. Тя търси не само своето щастие. Или пък намира своето щастие в чуждото. И в успеха. И в задоволството. Всеки ден. И затова има блог – да споделя.

Една обикновена блогърка. Не е престъпление срещу егоизма ми да искам да бъда харесана, да искам да покривам хорските очаквания, да се видя успяла в техните очи. Нито пък срещу щастието ми. Ако не се изложа, ако съм доволна от себе си, аз ще бъда и щастлива, защото това е моя цел. Ще бъда щастлива всеки ден – щастлива по различен начин. И жива.

Е, според някои, ще бъда и глупава.

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s