Овца без крака

Вярно ли е, че от температурната разлика е нормално през зимата вратата ми да се отваря?

Омръзна ми да затискам със стол, пък и десетте синини от него са ми достатъчни. И така и така чукът на Мили живее у нас, реших да си сложа райбер :) В девет сутринта :) Дупчица с пиронче. Дупчица с по-голямо пиронче. Вадене на пиронче със зъби. Вадене на пиронче с ръка. Вадене на пиронче с изчукване. Дупка с голям болт. Развиване на болт с поглед.

Завинтване на райбер с дясна ръка. С лява ръка. Похвалване пред съквартирантката.

Пет минути по-късно идва Мили и вратата решава сама да си застане на мястото. Няма нужда от райбери вече.  И от мен. Но пък косата ми вече е тъмно руса (светло кафява).

––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Оказа се, че за едните си приятелки мисля като за „жените“, а за другите – като за „момичетата“.


5 коментара on “Овца без крака”

  1. helen казва:

    е поне вече спокойно можеш да си пиеш кафе на райбер – да не се кахърим

  2. Svetlina казва:

    Хахахаха :)
    Слушам и изпълнявам!

  3. Lady Frost казва:

    Честита нова коса, маце!
    Аз съм в отделна категория, нали? Слонската! :P

  4. Svetlina казва:

    Да, обаче в нея вече взе да ти отеснява, червенокоске :-Р

  5. boredmi казва:

    Ай’м дъ райбър фиксър!!!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s