Fox Crime

Вече не съм толкова млада. Изморявам се по-лесно и често си мечтая по-бързо да се прибирам вкъщи. А една професорка (от филма, който гледам в момента) заяви, че ще работи цяла нощ. Сякаш за нея това е нормално.

Все още ми се правят интересни неща. Рисува ми се с тебешир, карат ми се ролери, дори килим ми се пере. И все нищо не свършвам. Навремето бях като изпаднала от роман на Ъпдайк – дива, вечно забързана, нямаща време да спре и да обясни накъде е тръгнала.

“У нея имаше толкова много жизненост, че понякога на връщане от училище от носа й съвсем безпричинно рукваше кръв“
(“Кучешки дрян”)

Последната налудничава идея е, че ми се ходи на разходка в планината. Ама дълга разходка. Искам мускулна треска и лице, обрулено от вятъра. И искам да си остана горе на планината. Ще изчета всички книги на света и ще изгледам всички филми, за които не намерих време.

Смейте ми се, но съм изморена. И кръвта, която ми тече напоследък, не е от ентусиазъм, а от преумора. Никакви мандарини и коледни курабийки няма да оправят нещата.

Макар че много помагат :)

Искам спокойствие. Искам всеки ден с един и същи човек. Искам да се осланям на някого. И ми омръзна това да са приятелите.

Много е различно. Приятелството е нещо, за което се бориш. Нещо, което си градил и което пазиш с всички сили. А аз искам нещо просто  ей така. Да ме харесват ей така. Да съм рошава ей така. Нищо да не зависи от мен. Веднъж поне някой да ме иска. Безусловно.

И поучена от хилядите грешки преди това, може и да съумея да го опазя. Искам онзи първи миг, когато не правя избори, когато той е доволен от това, че съществувам, онази последна секунда, когато се надигам от възглавницата, усещам топлината му и заспивам усмихната. И искам десетте минути сутрин, когато не ми се тръгва за работа без целувка за довиждане.

И да давам мога. Обаче съм толкова изморена. Искам някой да ме накара да давам. Да заслужи да давам. Това ще го отличи от всички преди него, честно.

Филмът свърши. Раниха професорката в рамото. Сега и на нея й тече кръв.

Advertisements

14 Коментари on “Fox Crime”

  1. Lady Frost каза:

    Добре дошла в отбора на порасналите! :) Казвам го с най-добри чувства.
    Имам известни несъгласия по темата с приятелството, но ще ги запазя за себе си! Важно е ти какво искаш. И съм сигурна, че ще ти се случи, само се надявам да са все хубави неща! :)

  2. Svetlina каза:

    Хаха :) Ако наистина важното е какво искам аз, явно много неща са важни :) Излиза, че животът ми е изпълнен със смисъл, а смисълът – с таралежи. Сериозно… никой ли няма да ми подари от ония бели таралежчета? Аз именничка ли съм тоя месец или лукова глава?

  3. Lady Frost каза:

    …лукова глАва! :) :P

  4. helen каза:

    Боже, колко бързо расте днешната младеж. :)
    Аз като бях на 21, бях най-щастливият човек на света – бях студентка и живеех в общежитие в Студентски град. Имах много приятели и нямах нужда от някой специален, на който да се осланям. Не се уморявах, не се разболявах, но и още не работех…
    Сега вече като понатрупах умора и разочарования, а също и достатъчно здравословно самовглъбяване, мога да разбера това, което си написала.
    Само, вярно, струва ми се, че не си права за приятелствата – точно приятелите са тези, които те приемат такъв, какъвто си – не е нужно да се бориш и да правиш нещо специално за да ги спечелиш и задържиш. Ако си пасвате, остават, ако не – тръгват си, но идват други.
    Но връзката със специалния е по-трудна – хем трябва да е приятелство, хем още екстри. А и трябва и двамата да сте на един акъл. Повечето хора се страхуват от зависимостта, свързана с любовта и обвързването.

  5. helen каза:

    специален поздрав – да си го добавиш към плейлиста :)

  6. Svetlina каза:

    Е, не можете да ме убедите, че приятелството е нещо, което намираш на улицата, слагаш на рафта над камината и си ползваш цял живот.
    Трябва прах да се бърше, трябва камината да се пали, трябва да се дава, трябва да се получава.
    Понякога правиш жертви в името на приятелството. Понякога то се жертва в твое име. Но да, като цяло си мисля, че едно приятелство трябва да бъде калено, трябва да си се борил за него, трябва да си осъзнавал колко силно го искаш (същото – отсреща).

    Но пък благодаря за поздрава :)

  7. keklanka каза:

    Адашката, аз въпреки,че съм склонна да причиня какво ли не на мъжкото, дето ще избера, не съм съгласна с последните ти два реда. Не за друго, ами излиза,че ти искаш някой да те приеме ей така без да го заслужиш, безусловно и бла бла, а той от своя страна трябва да се докаже.. аз съм на мнение,че каквото изискваш от другия човек, трябва да си склонен и ти самият да го изискаш от самия себе си за него. Независимо приятел ли ще ти е, или любовник. Витоша ти е наблизо.. хващай пътя и отивай на разходка, вземи си почивен ден.. дано да имаш и някой планински водач.. и много си правя, планината много помага в случаи като твоя..

  8. Svetlina каза:

    Кекле, не е баш така. Досега винаги изисквах от себе си и винаги давах. Полза нямаше. Искам ей така, за разнообразие, някой да ме хареса от раз – без да съм се старала, без да съм очаквала, без дори да го познавам.
    Ако ще остава дълго с мен, нека докаже, че го иска.

  9. helen каза:

    Склонна съм да се съглася със Светлина – аз затова съм казала, че следващия път аз ще си стоя и ще си чакам – той да си намисли иска ли да остава или ще си ходи. Аз да се старая и да съм добра – няма. От това полза никаква.

  10. keklanka каза:

    Аз пък не съм съгласна да изисквам от някого нещо, което аз не съм готова за му дам! Не говоря да се раздавам безусловно за нищо насреща, говоря за това,че е голяма грешка и на двете ви, ако наистина сте били така сляпо отдаващи се, белким на онзи му светне да ви признае жертвите, които правите за него.. сега си берете плодовете от това.. говоря за това,че ако изискваш от себе си и даваш, задължително изисквай и от другия и той да дава. Аз за това сега избрах да съм самотна майка или там както им викат на такива като мен. До сега само веднъж се е случвало да се отдам на някой, който не признава нищо от това, е много много съжалявам за което, поне видях какво е. И пак казвам – не за изискваш само от себе си и да се правиш на света вода разбираш ли и да не искаш нищо насреща, ти така сам се прецакваш и сам изпиваш себе си и ставаш ненужен.. не си струва да се губиш сам за себе си.. заради никого

  11. Svetlina каза:

    Всеизвестно е, че съм готова много да дам на господин Следващия. Не е нужно и той да го знае обаче. Щото вече много интересчии имам в колекцията си.
    Той да оцелее един ден покрай мен (без да се старая да съм добра и даваща), пък после може и да му се възвърне нещо ;)
    Ако искам някой ден да ме гледа дебела и раждаща или посивяла и с изкуствено чене, значи искам да може да изтърпи да съм на 21 и да се нуждая о вниманието му.

  12. keklanka каза:

    адашката, аз точно за това говорех, престани да се раздаваш толкова много, недей така да затрупваш другия човек с прекалено много внимание и наистина си е в реда на нещата да те изтърпи на 21, че вие за какво сте заедно, ако няма да те търпи, тома толкова ли е изключително?! Според мен е най-естественото, по-неестествено ми звучи да се стараеш да си добра или нещо от рода.. а аз като те гледам ти си беше готова и даваше много и на предишните :) Успокой малко топката, бе дете, сопри устрема си, то ако има любов ще се намерите, споко, не е нужно така да се вкопчваш във всеки :)

  13. Таня каза:

    Според мен в тези разсъждения има една базова грешка, която аз самата открих преди време и спрях да я правя – правим непоискано добро, с други думи – даваме, защото според нас това е важно и другият ТРЯБВА да го оцени. Ама за другия това може да не е важно и дори да не го забележи, а ние си чакаме благодарностите и се сърдим, че не оценяват даденото от нас.

    Аз много внимателно наблюдавах моя мъж в началото и видях, че има неща, които него просто не го интересуват, а според мен са много важни. Затова мислено си разделих между мен и него задачите в семейния ни живот. За тези неща, които смятам за себе си за особено важни, си ги върша аз – внимателно и старателно и не искам от него благодарности и признания. За всички останали, които не са ми приоритет – или ги правя, когато имам настроение, или ги подминавам и така той ги върши. Като например – чудела съм се за някои неща, как така примерно може да не си наместиш обувките в шкафа за обувки, след като знаеш как да ги извадиш оттам. Все още нямам отговор на този въпрос, но от друга страна – това не е кой знае колко важно.

    Има и нещо друго. Аз дълго време живях сама и не допусках лесно мъж до себе си, докато не дойде време, когато вече си мислех, че няма да си намеря другарче в живота. Самотата ме научи да държа и да мога да отсявам у мъжа най-важните неща – почтеност, морал, доброта, възпитание, духовна и физическа чистота, липса на мързел. Оттам-нататък всичко друго е дреболии, които с времето сами се изчистват, когато всеки един има примера на другия.

    Не можем да изискваме, без да даваме. Но когато го правим по неподходящ начин или за неподходящия човек – в голяма степен вината за това пак си е у нас.

    Недей толкова вторачено да се вглеждаш в мъжете, те усещат, че са подложени на проверка и това не им харесва. Проверката е едно, състезанието – друго.

    Знам как е тежко на душата, когато спиш сам и няма в кого да се гушнеш, но тази болка има магическото въздействие да промени теб, а не другите и така всъщност да ти помогне, ако съумееш да я използваш градивно, а не разрушително.

    Има ли ги още снежинките? Току що мисля, че видях една :-)

  14. Svetlina каза:

    Хах :) Има ги снежинките :)
    Вече нищо не давам без да си поискат :) Не бе, сериозно, може така да звуча, но съм била с всякакъв вид идиоти и очевидно не пробирам, току виж и господин Правилният наминал :) Иначе си права… когато съм сама, научавам най-много и ставам по-добра, вемсто по-сама, тъй че… има полза и от това.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s