С червените ботушки потропва Дядо Мраз

Да не си помислите, че съм пропаднала в дупка? Няма никакъв шанс. Просто нямам време и за това.

Едно напълно лудо време ме е нападнало. Поемам дъх, скачам, залягам, скачам, пълзя, промъквам се, дебна, заставам на един крак, скачам, издишам.

Намери се батко, който не бърза за никъде и на когото му е приятно да го влача по улиците. И който не отрича, че имам общо с Момиченцето от Земята :) Много е лесно да губиш време с него из айсикю.

Много е хубаво да си мен. Малко е изморително, според някои нечовешко, но пък хубаво.

Вечер вече не се прибираш с такси, а минаваш пеша през парка. Понякога се плашиш от котки или от пластмасов Спайдърмен в количка, но пък и е хубаво да бързаш по пътеките и да знаеш, че си отиваш вкъщи. Във вторник ходиш на работа, после обикаляш Скай Сити (какво са три часа?!), после седиш на пода и опаковаш в червена хартия 14 килограма подаръци, украсявате елхата, говориш си до късно с Мили и С. и заспиваш на дивана им. В сряда тя те буди, той ти прави какао и дружно закъснявате за работа. Отлагаш едно гости, минаваш през парка, през пазара, през кухнята и аха да започнеш да си ядеш зелето, изтърсват ти се гости. Той спи на пода, а тя  – на 10те процента легло, които си й отпуснала. Примерно в 1 часа. Той става рано, тя го изпраща, по някое време ти ставаш, сипваш зеле в кутийка за офиса и я будиш. Обичаш, когато не си сама. Пак закъсняваш за работа. Нещо им има на тия задръствания. Не е нормално пешеходенето да е най-бързият начин и това е! Вечерта Мили те взема от работа, минавате през парка, вземаш си кратка вана (за пред Мили е бърз душ!), обуваш фигуралния чорапогащник, новата пола, бялата блузка и най-красивото герданче на света и изчезвате да гоните тролеи. Горещ шоколад със сметана в мола. Фирменото коледно парти. Побъркан диджей, безплатно мартини и обсебващо желание за танцуване. Танцуване.

Осем часа по-късно отново си в офиса, гордо обула червена пола и три четвърти чорапи все едно навън не е минус пет. В края на работното време Мили минава да те вземе. Автобус. Милион крачки през преспите. Метро. Вечеря. Предпоследен коледен подарък. Мляко с какао. Такси. Прехапваш език и рисуваш етикети за подаръците. Тази година няма имена. Всеки ще си познае червената кутийка според картинката. Доволна от свършената работа закачаш гирлянд на прозореца си и му връзваш снежнобялата топка, подарена от шефа.

Радваш се, че имаш пръсти, на които да броиш кой ден кой е. Радваш се, че имаш съквартирантка, която отваря пощенската кутия всеки ден и те осведомява колко картички, пощенски записи и колети си получила.

Утре ще станеш рано, ще се изкъпеш, ще си посрещнеш гостите, ще идеш до пощата, ще опаковаш колет за малката госпожичка, че опаковаш и себе си и ще идеш на фирменото коледно парти на баткото. И ако имаш късмет, и днес няма да спиш вкъщи. На следващия ден трябва да намериш подарък за Мили, да обикаляш магазините с един приятел, да направиш последните 4 картички и да се наспиш. Защото от понеделник ще настане истинска лудница.

Разни хора се опитват да ти пишат по айсикю и скайп. Нямаш време. Получаваш писма с телефонните номера на забравени приятелки. Преписваш си ги и стискаш палци да успееш да ги видиш. Всеки ден си правиш нова аларма, която да ти напомни да звъннеш на маминка да й благодариш за коледните картички и всеки ден не успяваш да й се обадиш. Всеки ден чакаш и картичката от мама.

Междувременно имаш няколко нови книжки за четене и изобщо не ти се спи. В рийдъра ти има към 100 публикации (което си е необичайно малко за почти цяла седмица), а в пощата – примерно 6 непрочетени писма. Ставаш от компютъра, награбваш торбата клемантини и се запътваш към поредната фантастика.

–––––––––––––––––––––––––

А една госпожичка ми изпрати това :)

Advertisements

4 Коментари on “С червените ботушки потропва Дядо Мраз”

  1. boredmi каза:

    „… говориш си до късно с Мили… тя – на 10те процента легло… Мили те взема от работа… Мили минава да те вземе… трябва да намериш подарък за Мили..“ да взема верно да те взема, а? Никак не е лесно да си ти, не е и лесно да си тая, дето колкото и да те взима, накрая все бягаш, пандишпан на душата ми :) И никакво къпане за теб вече!!! По нареждане на С. Само с него може!

  2. Svetlina каза:

    Хахахаахахаххахахаххаха :))))))
    Ти може и да си ме взела, но още да не знаеш :) Въпреки че ако взема да се къпя заедно със С., може да пожелаеш да ме върнеш :)
    Мило ми дюкянче, ако не знаех, че съм против диетата ти, сериозно щях да се стресна :)
    ПС: в коментара ми имаше точно 6 грешки + 1 в послеписа. Голям зор е да пишеш и да се смееш :)

  3. boredmi каза:

    „Мило ми дюкянче, ако не знаех, че съм против диетата ти, сериозно щях да се стресна :)“ От?

  4. Svetlina каза:

    От това, че ме наричаш пандишпан =)))))))
    Между другото… мога да правя котенце:
    =^:^=


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s