Върхът на сладоледа

Той е малък. Оребрен. Тефлонов. Дръжката му се маха. Топлината се разпределя по цялото дъно. Той ме прави щастлива. Много щастлива.

Тя е сочна. Грамадна е. Ухае на подправки и вино. И е гореща. Много гореща.

Иде ми да се разплача от удоволствие. Най-накрая си имам съвършения тиган. И се радвам, че първата пържола си е само за мен.


Advertisements

5 коментара on “Върхът на сладоледа”

  1. Lady Frost каза:

    Ха честит ти оребрен тиган! Хахаха, тооолкова первезно звучи! :)

  2. Svetlina каза:

    А на мен само вкусно ми звучи :)
    Мерсаж, мерсаж :)

  3. kulinarnimisli каза:

    иииии нещо цъкнах дето не трябва. Исках да кажа честит и от мен ти тиган. Мале, че объркано. Дано скоро да видим снимка на вторите пържоли. :)

  4. Svetlina каза:

    О, ще има, само да намеря на кого да ги сготвя :)

  5. kulinarnimisli каза:

    Ами аз обичам да ям мила. Обаче съм си сложила лимит, ще ям само до 17-ти февруари, след това съм на пост и молитва и нормален …. ако мога :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s