Стига толкова с кратките :)

Тъпа история. Съществува един човек, който е толкова далеч от моето мислене, че всеки наш чат е по-скоро война, отколкото разговор. Няма вариант някоя да каже нещо и да се разберем. Наистина ли съм толкова заядлива? Дребнава? Жестока? Или просто глупава.

Увлякох се с това приготвяне на багаж. Хрумна ми да извадя всички непрочетени книги на бюрото, за да се сещам да ги отварям. 13 бройки. 5 даже не съм ги започнала. А в сака влача 18. Да му мисли влакът, аз ще се возя!

И се получи много хубаво. Още веднъж взех правилно решение. И май се пристрастявам към разговорите с таксиметрови шофьори. Тази вечер не посмях да пътувам през Петрохан с колега, да ида на рожден ден в Монтана или пък братовчед ми да ме посрещне в някакво село. Вместо това се возих с един батко от Вършец, който като малък е играл на моята улица и утре ще си пътувам с влака. През счупения мост, а не през 12-процентовите баирища и завои на Лакатник.

Трудните хора около мен станаха прекалено много. Не тези, с които ми е трудно да бъда, а онези – специалните, за които няма нищо трудно и затова никога не правят нищо по лесен начин. Може така победата да им се вижда по-сладка. Или да е единственият път, който виждат. Обаче по 40 пъти на ден ми иде да изкрещя на някого, че полага прекалено много усилия за нещо мъничко и лесно. А на тях им харесва така и няма смисъл и само се ядосвам.

Ърджънт хелп нийдед: съученичка ще се годява. Имам два месеца да я настигна, след това ще съм безвъзвратно остаряла. Или отчаяна. Или негодна. Или е същото. Дайте ми мъже!

Радвам се. Много се радвам. Нищо не казах по-рано. А имаше. Защото нараних Клаудио. Много го нараних, но това влечение трябваше да се спре. Време беше. Преди да каже на майката на децата си, че отива на командировка в България. Стига ми, че чух идеята. И беше отвратително да го гледам как се опитва да не ме намрази. И как се опитва да не се върне при мен. А сега се радвам. Защото отново сме приятели. Каквито и трябва да бъдем завинаги.

И спрете да ме питате дали имам Туитър или Фейсбук. Не се събирам в Туитър! А който се интересува лично от мен, може да ми звънне или да отвори блога. За препоръчване първото, защото следващите два дни съм на планина при тати. И при камината. И да знаете колко е тихо. Някой би се уплашил, толкова е тихо.

И е почти полунощ. Исках да разкажа кое е нещото, от което най-много ме е страх, но вече е късно. Пък и тия истории не се разказват нощем.

Достатъчно плаках тая седмица.

Много съм грозна като плача. И съм смешна като ми тече кръв от носа. Два пъти седмично.

Advertisements

10 коментара on “Стига толкова с кратките :)”

  1. copingkoala каза:

    Никой не е грозен като плаче… Както и като се усмихва :)

    Всичко точно, пак браво за решението, ама тия два месеца к’во ще ги правим? След годежа няма ли да има поне около година до сватбата?

  2. Комитата каза:

    Откъде мъже, като бягаш усилено от тях в туитър и фейсбук? ;-) Трябва да те гонят ли

  3. Svetlina каза:

    Хехе, Коалче :) След годежа има колкото си искаМ до сватбата :)
    Откъде, откъде, а Комитата откъде ме намери? И почувствал ли е спешна нужда да ме гони? Щото ако да, язе го сакам само за мене си, дако е брадат :)

  4. copingkoala каза:

    Как така колкото си искаШ, нали твоя съученичка ще се сгодява?
    А и ако не намериш нищо до тогава- сватбите не са ли добър повод да се запознаеш с други търсещи?

  5. helen каза:

    И аз нямам Фейсбук. А за Туитър ме убеди Хави – нали съм една от многото й луди фенове. Една приятелка наскоро ми каза: „Хелън, това icq е толкова демоде, че чак се учудвам, че има още хора, които го ползват.“ Ми, толкова по-зле за нея – аз имам с кого да си го ползвам сега.

    Аз също съм грозна като плача. Като се усмихвам, съм много хубава.
    Сватбите не са добро място за запознаване. Такива запознанства завършват с много рев и много погрозняване :) Според мен.

    А Комитата те намери от блога на една много специална висока руса жена. И повече нищо няма да кажа :) Макар че имам много за казване.

    Приятна почивка! Да не замръзнеш! И да не чакаш много по спирките!
    За таксиметровите шофьори пък колко много имам да кажа. :)

  6. keklanka каза:

    Адашката, все пак ще се радвам да ми се мяркаш из фейса.. защото почти не влизам в icq, освен това познавам ли лично някой рядко искам да си пиша с него, не съм сигурна точно защо, но го правя, телефонът не го използвам много много.. и фейсбук го харесва именно, щото е на мода и всички са се втурнали вътре, благодарение на тази мода намерих много стари познати, които иначе нямаше как да намеря, а все съм си мислела как аджеба върви техния живот :) Може и нищо да не им кажа, но така като се наблюдаваме един друг все ми се струва,че сме заедно, дори и нищо да не си казваме, някакси живеем едновременно.. ама май само аз се втелявам да му мисля толкова много :)

  7. Комитата каза:

    Ей, ей, не съм аз предмета на разсъжденията, тук обезкостяваме друг блогър. Но истина е, обичам да се забавлявам, като чета женски блогове ;-)

  8. Lady Frost каза:

    Второто „Т“, май е по мой адрес. Както вече казах веднъж – за мен това са начините, ако на теб ти се струват трудни, прави нещата по лесния за теб начини. Наистина няма смисъл да се ядосваш, достатъчно е да дадеш личен пример! :) Така или иначе аз не виждам причина и не изпитвам нужда да правя нещата по различен начин в момента. :) Утре може да е друго, who knows?!

  9. Svetlina каза:

    1 Коалче, аз управлявам света, не се учудвай изобщо :)
    2 Хеленка, тя и високата руса жена сигурно е грозна като плаче :)
    3 Кекле, то и аз така чета статусите наскайповете на сума ти хора, но практическа полза няма. Особено в моя сбучай – знай, че съм си добре и щастлива, дори без снимки въвфейсбук. Ако ме видиш там, значи е станало нещо лошо :)
    4 Комитата ще си получи отговора в отделна публикация!
    5 Яна да не се превъзнася нмого много. Второто Т не е само по нейн адрес :) Пък и май поясних, че не изпитваш нужда да ги правиш тия трудни неща по лесен начин, защото ти не го зачиташ за начин, дотолкова че си престанала да виждаш съществуването му. Малко като мъжете, които искат ръце от дъщерите, вместо от родителите ;)

  10. Lady Frost каза:

    Аз да съм казала, че е само за мене?! :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s