Извинявайте, но пак съм опака

Много ми се спи. Обаче няма да си легна преди да си излея и тая мъка. Хората са станали много глупави. Аз също, тъй че за да не прекалявам с обема на поста, ще се огранича само с пешеходците.

Всяка вечер пресичам пешеходното светофарче между няколко болници. И всяка вечер се намира по някой хитрец, който да се хвърли под гумите на тролея или да заподскача с пълни торби, само за да стигне островчето между двете платна и да изчака следващия светофар. На това отгоре абсолютно всяка вечер пресичам на зелено, настигам човека и още преди бордюра съм го изпреварила. Това не са бързащи хора. Къщата им не гори, децата им не умират от глад. Това са изнервени и глупави хора. Кое е толкова важно, че да те накара вечер да пресичаш заледен булевард на червено? И как само аз не бързам, бе?

Истината е, че всъщност бързам. Не вървя, а летя. И винаги изглеждам като човек с цел. Имам си енергия, вървя си, върша си работа и така. Имам бодра крачка и малко хора могат да ме настигнат. Ако искаш да се придвижваш бързо, правиш като мен и вървиш бързо. Ако искаш да вървиш бързо, не бързаш само по светофарите. Ако пресичаш безразсъдно, най-вероятно проверяваш докъде ти стига късметът днес или искрено вярваш, че вече не ти се живее. Защото живеем в София. И защото си отегчен от себе си чичко, който дори за пресичането не може да даде пример на децата си. Или си майката, която държи детето си на бордюра, за да може да си тръска цигарата на улицата. И която не заслужава дъщеря си.

Или си от онези мрачни хора, които в най-голямата поледица избраха да пресекат булеварда ей така. Без зебра, без нищо. Без да видят, че някакви си 100 коли също минават от там. И без да се замислят, че точно под тях има подлез. Всеки път, когато автобусът спре рязко и хората се разпсуват колко е некадърен шофьорът, аз се питам дали пък не е заради майка с количка, пресичаща по средата на нищото или заради поредния достопочтен господин със скъпо палто и кожена чанта. И обикновено съм права.

И не чета морал за културата на придвижване на пешеходците. Само си мрънкам, че хората са оглупели и вече не харесват животите си.

Advertisements

4 Коментари on “Извинявайте, но пак съм опака”

  1. helen каза:

    Аз пък много мразя пешеходците да ме засичат. Следващата дребна госпожица или неориентирана лелка, която го направи ще я спъна и настъпя!

  2. gl0be каза:

    правило номер 1 от закона за движение по шосетата:

    Пешепроходците са винаги с предимство, даже и да са в нарушение на установените от закона правила!

    Аз пък следващия път някой некоординиран шифьор като се опита да ме сгази, ще му наритам страничния калник …отляво.

  3. Svetlina каза:

    Дам, напълно съм съгласна. Ако ще се мре, с предимство е пешеходецът.

  4. Дими каза:

    В германия пешеходеца пресича само на оказаните месета, а ако някой пък не спре на тях шофьор горко му


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s