А някой кара колело

Шофьорът на таксито качи едни жени по пътя и им каза, че дамата, тоест аз, слиза след сто метра. Два дни преди това баща ми искаше да спим в различни стаи, защото „ти не си вече момиче“. Някъде по същото време Комитата изтърсва, че моят блог е женски блог.
Сега. За блога мога да поспоря. Защото един блог на жена надали изглежда като моя. Но пък,че блогът ми е с женски характер, няма да споря :)
И все пак. Едно е тати да ти намигва и да те поздравява с „жено маненка тиии“, друго е да си излезе сутринта от къщи и да е сигурен, че ще поддържам печката, че ще наготвя обяд и че няма да ме завари по пижама. За пръв път ми се случва, а още по-невероятното е, че не се учудих. Не се изненадах и когато хората в парка ме наричаха „госпожо“, нищо че после госпожата хукваше да си гони подопечния.
Не знам кога съм станала жена в неговите представи, още по-малко пък в своите. Не знам как се получи това с таксито и с Комитата.
Един колега ми каза, че съм страхотна, но ми трябва малко повече самочувствие в реалния живот. И то не толкова отдавна. А мен вече почти не ме боли гърбът. Вървя наперено из офиса и като изтребител из улиците. И с жълта кърпа за глава из мола. И с обеци слончета :)
Силно подозирам, че причината са мартинитата на Коледното парти и откритието, че всъщност се харесвам. Пък и както става всеки януари, пак се намериха хора, които да ме харесват. Разликата е, че този път харесват човека в мен, а не момичето в мен.
Не че момичетата не са хора :)
Променена съм. Момичешкият ентусиазъм да опозная света, да го поправя, да променям хората, да строя кули, да сбъдвам мечти е заменен с абсолютно самоосъзнаване, с целенасоченост, с практичност. Рационализирах се. Сега знам, че повечето хора са щастливи или поне доволни от това, което са и че никой няма правото да ги променя. Знам и аз колко струвам. Знам как да получа повечето неща, които желая. И знам имената на всички неща, които желая. А най-зрялото, което постигнах, е разбирането, което проявявам към родителите си. И това че много бавно, сантиметър по сантиметър, успях да простя на себе си и на всички хора, които са ме вбесявали или предавали някога.
Ето на. Намерих в себе си таланти да съм подмолна, намерих сили да съм търпелива, намерих желание да съм егоист. А петък вечер си пиша в блога и се чудя къде точно да вмъкна невероятността на поредната си манджа.
Която е съвършеното съчетание на картофи, мед, орехи, мляко и настърган кашкавал.
Освен това имам новина. Като момиче бързах да се омъжа. Сега знам, че някой ден наистина ще се омъжа. Убих нетърпението и несигурността почти докрай. И съм много доволна от себе си.
И благодарна. На себе си. И на производителите на картофи, мед, орехи, мляко и кашкавал.

Advertisements

4 Коментари on “А някой кара колело”

  1. Комитата каза:

    Аз съм идеалният критерий. Нямам абсолютно никаква идея кой се крие зад този блог и го оценявам само по текстовете. Не просто женски, 100% женски блог.

    Ако още пишеш лексикони, скачаш на ластик или рисуваш принцеси с жълта косичка и сини очички, това не личи много ;-)

  2. Svetlina каза:

    :) В интерес на истината не съм правила нито едно от трите от няколко месеца. Но не и година. И не бих отказала да го направя утре.
    И като нищо да излезеш прав :) Имах възможно най-женската събота. Толкова женска и толкова хубава, че още си събирам езика :)

  3. xxx каза:

    Хм, пробвай и с портокал или ананас (от компот).

  4. […] защото явно още ме мисли за дете. Тц. Не съм. Както казва Комитата, аз съм 100% жена :) Жена, която започна с празнуването […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s