Турбо седмица

Много съм готина. Не знам как успявам, но цяла седмица правя интересни неща, в петък включвам батериите, събота сутринта ги изчерпвам и така до понеделник. То не че е лошо да имам мързелив ден с крака на бюрото, ама кой ще ми занесе якето на шивач, кой?

Понеделник след работа Мили не можа да ми дойде на гости и заповядах на таксито да обърне към магазина. Напазарувах си хубавичко, пекох гювечета и се опарих на печката. Вторник след работа Мили и С. все пак се добраха до кухнята ми и поляхме калцонето с червено вино. Сряда преди работа ходих до пощата и един дядо каза, че съм единственото младо момиче, което е срещнал толкова рано сутринта. Не че не беше 10 часа, де. След работа шефът мина на червено, направи завой в грешна посока и ме остави вкъщи навреме, за да не успея да нарежа рибата за следващите гости. Добре че вече имам тирбушон и бялото вино не ни се опъна. Четвъртък беше толкова хубаво времето, че след работа ходих пеша до вкъщи, което хич не си е малко, когато е тъмно и се движиш в едно платно с пожарникарските коли. Петък взех ранна смяна, за ад можем с Яна да обиколим Джъмбо. И ако си мислите, че съм от ония жени, дето могат да изхарчат 90лв за два часа, лъжете се. Отне ми много повече време и мускулна треска. Червено вино, мексиканска салата и любимата пицария обаче са много  хубав антидот. Само дето после стоиш до три часа в icq и приказваш глупости. И си пренареждаш 2/5 от чекмеджетата в шкафа – онези 2/5 с малките пакетчета, несесерчета, кутии, кутийки, фиби, фибички, шноли, ластички, папионки, хоп-стоп, зарчета, лепило, памук, алергозан, калмацин годен до 2007а, игли и ибришимчета, стари портмонета, оранжеви герданчета и съмнително малко метални бижута.  В събота с Мили си устроихме зимно пътешествие из софийските преспи. За 4 часа успяхме да минем през френска пекарна, магазин с ееееееееееей такива целувки, метъл магазин с пръстен с оня ухиления от оня филм за Вси Светии и магазин за метални шприцове. Освен това видяхме пижама намалена от 95 на 57лв, но пък грозна и стотици милиони грозни бални рокли – розови и жълти. Затворили са магазина, където за пръв път ме нарекоха „госпожо“ и очевидно никъде не продават едноцветни мъжки пижами. Вечерта опаковах индийския шал, надписах картичката и навигирах таксито, което не знаеше как да ме закара в Света Троица. Най обичам рождени дни с пържоли, червено вино и грамадни шкафове с книги.

И някъде по онова време си скъсах ципа на якето. Дали пък имам друго, дали знам къде има шивачка, дали е работен ден? Нъцки. А напазарувах ли храна за идната седмица? Ходих ли на фризьор? А до фотото? Тцъ. И защо? Защото в неделя нямам сили за нищо. Прочетох една книга. Обаче не 173, ами и 1730 страници бих прочела, само и само да не се измъкна от леглото. Обядвах пастет и само се вайках що съм такава овца и не съм си записала телефона на Калинка. Тя ми е толкова наблизо, че дори и в най-мързеливия си ден бих се добрала до там. После спрях да обядвам пастет и се успокоявах, че ще изкарам няколко дни с якето на Яна. После се сетих, че някой трябва да измие чиниите и да изчисти стаята и седнах да чета блогове. Ограничила съм ги до някакви си 70 само. И няма как да познаете кои са, понеже ме мързи и коментари да оставям. Обаче си оплетох пердето на плитка и пуснах пералнята. И блогът ми удари заветните 100к посещения.

Може и да стане човек от мен. Ама не и в неделя.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Има разлика между това да се намесиш и това бъдеш замесен. Приятно или не, замесиха ме в една страхотна комедия.

Advertisements

5 коментара on “Турбо седмица”

  1. lindyhopper каза:

    И какво стана с якето? Пак от твойте истории си припомних как преди десет години бях пансионерка на 40 км от дома, по средата на седмицата нещо ми запецна ципа на якето и само през глава можех да си го обличам и събличам. Спасителят ми беше домакина на гимназията, който го напъна с едни клещи … ;) Вече съм на палта с копчета.

  2. […] февруари 2010 in лиготии Позасрамих се от мързела си и реших поне вечеря да се пробвам да си направя. И […]

  3. Svetlina каза:

    Хахах :) Никога не ми се е случвало да си остана вътре в якето. Звучи почти толкова гадно като това да ми се счупи машинката на ципа. Намерих си един адрес на шивач наблизо. В Интернет пише, че шивачите не работят през уикенда, тъй че стискам палци утре да стана много преди работа и да го занеса. И ремонтът да не струва повече от якето. Мили пък вчера скъса копче на палтото, тъй че и на ятх много не може да се разчита :)

  4. boredmi каза:

    Да де, ама моето скъсано копче не ми намали ни най-малко телесната температура, а и го оправих вчера за секунди ;) Така че вариантът си е добър, особено ако заложиш и на вълнено палто

  5. […] то крещи „Не ми пипайте нещата!“. Чекмеджето за всичко си има още едно име – Чекмедже на Светлина. Не искам […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s