Фрайдей найт

Не, не съм навън. Не  се забавлявам. Чисто и просто ми е добре.

И чувствам, че трябва да сложа някакъв завършек, някакъв знак  на седмицата, защото беше специална. Всъщност свърших едно голямо нищо. Потроших си цип в събота, проспах неделя, успах се в понеделник и пешеходих през снежния парк, вторник пешеходих по калните улици, но не намерих шивач, в сряда всичко се оправи. Лошото на информацията в безплатните сайтове е, че никой няма интерес да я контент мениджва, в резултат от което говорих по телефона с жена, която не знаеше, че е шивач и с фирма, която не шие. Също така намерих няколко адреса, където няма шивашки ателиета, един, където някога е имало и два съседни блока с тапицери. Дадох 12лв за три бебешки снимки и не дадох 15лв за подстрижка. Ще си ходя обрасла и това е!

В стария ми отдел има болни и се наложи да помагам. Бях забравила какво е чувството да си легнеш вечерта и да знаеш, че нямаш никаква работа преди 3 часа на следващия ден. Подкосяваш се на леглото и правиш нищо и ти е хубаво. Освен това беше хубаво да седя между колегите и да си говорим за глупости и някак така между другото и да свършим ужасно много работа. Пък и са се променили. Или аз. Благодарение на Яниния мъж, който не си държи езика зад зъбите, но и който винаги е готов да ми бъде кавалер, вече ме възприемат не като момиченце, а като момиче. Много е хубаво, всъщност.

Не мисля, че хората се раждат с големи мисии. Всеки е малък и всеки има право да се обича. И да проспи неделя. Да знам, че съм заменима част от отбора, да знам, че светът няма да свърши, ако денят ми е мързелив, да знам, че от мен не зависи целостта на озоновия слой… бях забравила как се прави. И колко е хубаво. И правилно, естествено, задължително.

Той се върна.

За последните 15 месеца поне 51 пъти решавах, че съм разбрала какво стана между нас. Десетки пъти си  прощавах, на него – по-малко. Самосъжалявах се, съжалявах и него. И се страхувах, че може случайно да го срещна. Последната версия е, че всичко е било прекрасно, трябвало е да се случи и няма виновни. Освен това твърдя, че вече не ме боли, като си мисля за него.

Нямах никаква връзка с него. Тук-таме срещах коментари колко е влюбен, къде е ходил и че е жив. Колко пъти съм се чудила дали ме чете! Дали би харесал сегашната Светлина? Дали знае, че съм се позакръглила, че съм се кротнала, че вече не настоявам да променям света? Или пък него. Или себе си. Ето го сега. Гледам снимката му в гугъл рийдър и се чудя защо не я е сменил за всичкото това време. Зает ли е бил или просто не се променил и на йота? Вече трябва да е висшист, може да не му остава време за интернет. Или наистина да е влюбен и да е зает да бъде влюбен. Преди много време смело му пратих покана да сподели рийдъра ми. Тази седмица той наистина се появи.

Не. Не потръпнах. Само ми е любопитно.

И като съм тръгнала да си изброявам недостатъците… прегорих един кекс. Много хубав се получи – белтъченият сняг бухна страшно много, у комшиите замириса на канела и даже не забравих да сложа бакпулвер. Само дето не знам как да завъртя копчето на печката като за кекс. Да – за всичко е виновна печката и аз нямам общо!

Обаче онова прегоряло и спаднало нещо в коша изобщо не можа да ме стресне и на следващия ден занесох на работа огромно количество леща. Мисля, че ако някой ден наистина умра, няма да е от глад :) Особено с манджи като днешната. Откраднах си я от един италианец по телевизията и я преправих като за моята изискана кухня. Не съм убедена, че от сега нататък ще ям макароните по друг начин :)

Сварих ги и сгъстих доматено-пиперен сос. Редих ги на етажи в тавичката, като наръсих и огромно количество кашкавал. Най-отгоре разпилях парченца маслини и още кашкавал и снимах. Много вкусна работа, особено снимката.

Пък и заслужавам. Да не казвам голяма дума, но днес май постигнах първия политически успех в живота си и съм много доволна. Естествено, трябва време, докато се изсмее и последният, но имам чувството, че новата ми търпеливост върши чудеса. Не знаех, че я имам, а сега, като знам силата й, ще внимавам да превърна трохичката в ееееей такъв кекс :)

Дотогава продължавам да търся едноцветна светла мъжка пижама. И не, онази, намалена от 95 на 57лв, изобщо не ме устройва. Остава само един ден да я намеря и изрисувам, но няма да се дам лесно. Накрая ще взема тениска и ще й нарисувам ПИЖАМА отпред. И отзад. И навсякъде.

И така. Цяла седмица търсих едни неща и намирах други. И пях детски песнички по скайп в 3 през нощта. И пак получих подарък, но за него – утре вечер, като го употребя :)

Между другото… нямам нищо против всичките ми петъчни вечери да са като тази. Нищо, че *** вчера е бил на караоке, а 1, 2, 3, 4, 5 и 6 ще ходят на хижа без мен.

Advertisements

3 Коментари on “Фрайдей найт”

  1. Lady Frost каза:

    Спокооооойно! Всички ходят без мен на хижа, а ти само за шестима се оплакваш. Я се засрами! :)

  2. copingkoala каза:

    Много яка петък вечер :) Браво за нетръпването и за политическата победа!

  3. Svetlina каза:

    Благодаря, благодаря :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s