Гръмна ми крушката. Пак

Да се разберем. Бъдещият ми мъж ще трябва да може да сменя крушки, ако иска да яде. И също така ще трябва да може да мие съдове, ако иска да яде с вилица. И ще трябва да може да си прекарва сутрините в кухнята, смеейки се на махмурлийските запитвания и некоординирани движения на три жени по бельо, ако иска да вижда жени по бельо :)

И ще трябва да се ядосва, че братчето на Яна първо се е сетило да пише песен на приятелката си, просто ей така. Добре де, това няма да му трябва, но би било хубаво :)

Ще му трябват още много неща, защото оцеляването не е проста работа. За сметка на това от време на време ще му се налага да ми яде празничните менюта. Ей на, снощи така хубаво си изпразнувах :))))

Изхарчих една надница в магазина, не скъсах торбите по пътя до вкъщи и си обух карираните гащи. Не можах да извадя тапата на бялото вино. Не можах и да я набутам навътре. Обаче твърдо реших някой ден да счупя гърлото на бутилката. Накиснах гъби, сушени сливи и кайсии в червено вино и натрих свинското с бял пипер и сол. Като си изгледах филма, набутах плънката в джобчетата на котлетите и ги метнах на котлона в невероятния си оребрен тефлонов тиган. Изядох едно плодово мляко. После ги прехвърлих във фурната и направих супер-дупер съвършен задушено-лучен-пияно-червен сос.

Сервирах си в розовата чиния и си откъснах грамаден комат от топлия хляб. Два часа по-късно лежах в леглото и спорех с Клаудио (по Скайп) дали е възможно да се напиеш от свински котлети с френски сос или просто съм щастлива. Защото вчера ми беше годишната преоценка. И пак съм потрошила чартовете :)

А най-хубавото беше, когато се събудих в 12 без нещо и открих, че дамското парти на съквартирантката ми е завършило с три спящи моми, всяка със собствено отношение към гравитацията и тук-там синини. Всъщност не беше толкова трудно да се сетим коя как се е получила, пък и смехът е полезен :) Мързелива сутрин вкъщи. Или обяд. Ей това обичам най-много.

И за десерт… отивам на парк. Щото много обичам и Божката. Тъй де, честит ви празник, мили мои!

И честит Трети март!

ПП: Вече ми го честитиха веднъж на шльокавица. Вторият ще бъде обесен! Хау!

Advertisements

8 коментара on “Гръмна ми крушката. Пак”

  1. вили каза:

    Хубава празнична статия!!! Пожелавам ти един хубав, слънчев, смешен, незабравим следобед!
    Честит празник!
    ПК. Няма да ме бесиш, нали :lol: :lol:

  2. keklanka каза:

    В Шумен постоянно ми гърмяха крушките!

  3. Svetlina каза:

    Ха :) Мисията изпълнена :) Следобедът беше точно хубав, слънчев, смешен :) И няма да оставя Божката да забрави как ми изрисува ръцете с червен маркер :)
    Кекле, на тебе крушките са ти намеквали нещо, ама… :-Р

  4. Lady Frost каза:

    А така! Празнува се с финес…. :)

  5. keklanka каза:

    Какво са ми намеквали? Че инсталацията е прецакана, или че в чен има прекалено много електронен заряд и не можем да се разберем кой да свети в стаята, коридора и банята :)

  6. Zer0C001 каза:

    Хмм … Интересно …
    Отговарям на всички поставени изисквания :P

  7. Svetlina каза:

    Вземам те, дори това да е твое!

  8. Svetlina каза:

    Кекленце, крушките са ти намеквали мъжко да си намериш :), нищо че и сама можеш да светиш :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s