Beat that!

Много ми се насъбра. Просто не е честно всички да си имат половинки. Когато колега каза, че иска дете, първата ми мисъл беше „Да, ти си женен, можеш да си го направиш утре, а аз нямам кой да ме напсува“. Боли да прекараш неделята си в парка с три тричленни семейства и да срещнеш колегата Крум и мъъъничкото бебе Вики. Как пък до мен не се нанесе секси съседче? Съученичките ми се из-по-годиха, съучениците пляскат в скайп разни влюбени статуси, раздават насам-натам линкове с фейсбуковите снимки на приятелките си, Яна мрънка за второ…

Пък да кажеш, че съм претенциозна, няма такова нещо. Да ми има нещо? Не вярвам да е чак толкова фатално, нали видях снимките на оная във Фейсбук. Не съм и се скрила. На когото му трябвам, лесно ще ме намери.

Логиката ми е ужасно проста. Аз съм несъвършена. Аз съм обикновена. Трябва ми мъж, който да ме иска само за себе си. И който да е несъвършен и обкиновен. И повече от мен. Искам мъж, на когото да се възхищавам. Искам мъж, с когото да се хваля на приятелките си. Искам мъж, който ще ме пази от всички и всичко. И който много ще се смее, като си изкълча крака и ще ми отказва секс, докато не ида на лекар. И искам мъж, дето ще си изтопява всичко в чинийката.

И може и да нямам много, но всичкото го давам.

Обичам да виждам резултата от труда си. Ако се занимавам с някой голям проект, винаги вмъквам и нещо мъничко, на което да се радвам вечерта.

Не съм мързелива. Само не обичам да ставам рано.

Ненавиждам готвенето само за себе си. Не знам как се готви само по една порция. Но това не ме спира и готвя. Непрекъснато. С огромна любов, мъъничко старание и много импровизации.

Почти винаги прегарям печивата.

Не мога да живея без дом, без местенце, което сама съм си направила уютно. Живяла съм на много места, живяла съм с различни хора. Мога да понеса всичко, освен липсата на ъгълче, което да нарека свое.

Понякога имам нужда да остана сама. Всъщност доста често. Много съм екстровертна (може би и ексхибиционистична с тоя блог) и това ме изморява. Когато съм сред хора, не мога да съм пасивна. Затова се случва да избягам и да се скрия. Но винаги деликатно.

Вероятно ме е страх. Не искам да бъда разочарование. Не че живея според чужди правила, но редовно си измислям оправдания без нужда и ги разтръбявам. Много съм добра и в измислянето, и в разтръбяването.

Лицемер не съм. Ужасно съм състрадателна, наивна, щедра, раздаваща се. Старая се да променя тези точки. Мисля, че много съм постигнала, но и че много остава.

В други отношения съм мъжкарана. Обичам да изслушвам, но вместо да кимам и да потупвам рамена, аз приемам разказаното като задачка и й търся решението. Обикновено дори го намирам, но хората рядко търсят решения и съвети.

Преди бях много любопитна. Задавах твърде много въпроси. Всякакви въпроси. Сега не смея. Едно момче ме повреди. Ако искаш да знам, че имаш брат и котарак, кажи ми, ще ми е много интересно, ще го запомня, вероятно завинаги. Но няма да те попитам. Особено пък ако съм си те харесала за… да речем… половинка. По-късно открих, че моята откритост плаши хората, обърква ги, отблъсква ги.

Съвсем наскоро ми изясниха и че постоянната ми веселост и оптимизъм също не вдъхват доверие. Не било възможно човек да е толоква енергичен и усмихнат.

Е, възможно е. Освен тази седмица.

В други случаи съм си обикновено дете. В градския транспорт винаги си нося книжка, но рядко я чета. Много ми е интересно да зяпам през прозореца, дори да знам маршрута наизуст. Хората вътре в автобуса също са ми интересни, но рядко ги оглеждам.

Не съм стеснителна, само съм тактична. Не, по-добре е да кажа, че съм възпитана. Но то е ясно. Майка ми е учителка. И съм каката в семейството. Освен това нашите се разделиха рано.

Имам опит в бъденето голяма. Била съм детегледачка, била съм домашна помощница, какво ли не. Сега съм в голям офис с млади хора и си заглаждам някои от треските в характера.

Имам стотици познати и крайно ограничен брой приятели. Така ми харесва.

Твърдо вярвам, че всичко си има причина. Хорските характери не са плод на случайност, а на някаква поредица от неслучайни събития и условия. Инженер съм до мозъка на костите, нищо че май няма да завърша никога.

И точно защото всичко си има причина, вярвам и че Господ съществува.

Вярвам в много неща. Още ползвам детските опрделения за честно и нечестно. Вярвам и в себе си. Също така вярвам и че съм щастлива.

И аз като Яна постоянно се променям. Но надали някога ще спра да обичам да се излежавам. И да си нося старите и прокъсани дрешки. И твърдо смятам всеки ден да си сменям чорапите до края на света. Старая се да ги съчетавам по цвят с целия тоалет.

Фибите също. Много обичам да подреждам. Но веднъж месечно :)

Дебелшка съм. Мразя да мета. И често забравям да си обръсна краката.

От друга страна съм зодия скорпион. Не знам дали другите хора обичат да правят секс, колкото мен, но със сигурност не го правят като мен. Не съм ненаситна, а всеотдайна. И няма да спра, докато  нямам сигурно доказателство, че човекът под/до/над/зад/в  мен е щастлив. И търся това доказателство наистина реводно.

Вероятно и това е някакъв комплекс. Обаче няма мърдане, такава съм си.

Спя с плюшен тигър. Подариха ми го на пъривя рожден ден на блога и считам за свое задължение да се грижа за него. Завивам го всяка вечер. А ако имам мъж в леглото, внимателно го премествам, защото не бива да го оскверняват.

Вратът ми е малко къс и спя без възглавница. Нямам сливици. Гриза си ноктите, когато съм много изнервена. Носът ми е чупен няколко пъти и не усещам някои миризми. Вървя смешно и ако случайно вали, се изпръсквам цялата. Ако вали неслучайно, пак се изпръсквам. И вървя страшно бързо.

Това, което детето ми почти сигурно ще вземе от мен, са бенките. Една голяма на гърба и няколко мънички по врата. Щом не можеш да ги видиш сам, носят щастие. И котешките очи. Менят си цвета заедно с времето. А ако е момиченце, може и да има моето назъбено ухо. Постоянно ми тече кръв от носа, защото съм с бебешка кръвоносна система, а зъбите ми са млечни. Добре де, не всички.

Общо взето съм съвсем обикновена. Имам цяла торба недостатъци, но се къпя често и продължително. Имам и доста плюсове, въпреки че вече чета книги доста по-рядко (пък и по-тънички).

Beat that!

(and please join me)

Advertisements

6 Коментари on “Beat that!”

  1. keklanka каза:

    Адашката, а тъй, кажи им го бе на тез мъже! Колко дълго и подробно си презентирала себе си и качествата си :) Сега остава мъжките да се подредят чинно и прилежно на опашката :)

  2. Lady Frost каза:

    Абе аз съм те джойннала, ама не съм мъж…

  3. вили каза:

    Животът е несправелив. Но ти много бързаш. Любовта ще те намери когато най-малко я очакваш и в лицето на някой който в началото може и да не харесваш. Продължавай да бъдеш обикновена!

  4. Таня каза:

    С това си втренчване в потенциалния жених плашиш мъжете. Ти толкова много го искаш и така явно да си личи и да го казваш, че те просто ги е страх, че ако се съберат с теб, ще трябва да поемат всичките ти претенции, желания, отговорността за теб.

    Ти искаш да се възхищаваш от него, а той ще се притеснява, че не е достатъчно добър за това.

    Спри се малко. Знам че пролетта е най-гадното време, в което най.много се чувстваш самотен. приеми, че можеш да останеш стара мома. Приеми, че може би няма да имаш деца. Приеми всичко това, което те ужасява – самотата.

    Отдай се на себе си. Ходи на фитнес или народни танци. Ходи с организирани групи по планините. Намери си занимание, в което да влагаш душата си и в което нищо друго няма значение, занимание – което да те кара да се услихваш и да си щастлива.

    Мъжете обичат усмихнати жени, жени които се харесват.

    При мен така проработиха нещата. В следните два поста съм споделила как се измъкнах от онзи кръг.
    http://djekova.info/blog/?p=602
    http://djekova.info/blog/?p=382

  5. teo каза:

    готина реклама :) Разрешаваш ли да се препраща на също търсещи?

    И аз имам голяма бенка на гърба, freaky скорпи ;) Иначе съм абсолютно съгласна с Таня- плашиш ги млите мъже. Не им давай всичко сдъвкано преди да сте стигнали до десерта. Пък и честно казано, колкото и да знаеш какво искаш, когато любовта те цапардоса здравата, всичко ще изчезне в готина мъгла и ще трябва просто да пробвате и да видите дали се получава.

  6. Svetlina каза:

    Спокойно, бе хора :)
    Има разлика между това да си сдухан и това да ти е сдухано. После има разлика между това да ти е сдухано и да знаеш защо е така. Накрая има разлика между това да знаеш защо ти е криво и да намериш думичките за него.
    А наааааааааай-накрая седи една Съншайн и си пише в блога. И всеки ред лекува кривото настроение.
    Щото блогът не е отражение, а е средство, поне за мен, де. Ако мрънкам в някоя публикация, не съм мрънкало, а имам причина да мрънкам. И те така :)
    А малкото коалче да препраща на търсещи-намиращи, за всеки случай ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s