Харесвам се

Изхвърлих вестника, а той с нищо не ми беше виновен. Обаче така пък да се вбесих! Тръгнали някакви учени да изследват „явлението“ стареене и о, те почти го били разгадали. Абе, ти ако си (добър) учен, баш в това ли ще решеш да допринасяш? Според теб светът на по-добре ли ще иде, ако спрем да стареем, ако спрем да правим деца, ако спрем да еволюираме? Харесва ли ти сегашният ни хал, че да искаш той да остане завинаги?

А сега да минем на трудните въпроси :)  Кое не ти достига в настоящето? Време, срещи с извънземни, красива дългокрака червенокоска в леглото? Защо се смяташ за толкова нещастен, че стоте човешки години да не ти стигнат да се осъществиш и ощастливиш? Кой те харесва чак толкова, че да поиска да дариш човечеството със своята вечност?

Старостта не е болест, че да искаш да я излекуваш. Старостта е естествена част от цикъла. Така както аз съм смъртно уморена петък вечер, така е и абсолютно нормално да се понабръчам и поизхабя на 60. И ми се ще. Не си представям да живея толкова дълго, че да видя как децата ми остаряват и пипват Айлцхаймер. Не си мечтая да пия лекарства на 88 и да се нуждая от помощник. Смятам, че съм била и съм достатъчно щастлива. Утре да падна, няма да съм оставила нещо недовършено. Чувствам се добре в кожата си, затова, каквото и да стане, няма да се превърна в един от онези духове от филмите, които все се тюхкат, че не са се извинили някому, не са дочели книга, не довършили строеж, не са видяли Северното сияние.

Искам си правото да живея, да се уморявам и да видя що е то смърт. И искам повечко хора да са като мен и да вярват, че децата им ще са по-добри и че имат право да бъдат родени. Щото каквото и да си говорим, не може хем да живеем вечно, хем планетата ни да си е една.

Сигурно тук му е мястото да спомена и че не разбирам болните хора. Особено от онези големи-страшни-болести-които-малко-по-малко-те-убиват-и-ти-напълно-го-съзнаваш. Никой не се ражда случайно, не се разболява случайно, не умира случайно. И ако знаеш точния месец, когато ще си отидеш, това си има причина.

Според мен… в такива ситуации забавянето преди смъртта е подарък. И трябва да се използва… ами… смислено трябва да се използва. Имаш едно време, което да употребиш по най-правилния начин. И не говоря за това да идеш да се повозиш на влакчето на ужасите в Лас Вегас. За разлика от много хора, на теб ти е даден шансът да се заобичаш, да се захаресваш, поне веднъж да се направиш щастлив.

И трябва да си благодарен. Защо да мразим болестта си? Защо да се страхуваме от края? Защо да искаме и другите да се страхуват от болестта ни? Не може ли да си напълним дните с нещо по-смислено, а? Нали можеше да те блъсне кола, нали можеше да се набодеш на ръждив пирон, нали можеше да те ухапе сънна муха? Някой е преценил, че има смисъл в това ти да си болен от точно тая болест.

И ние всички трябва да сме благодарни за смисъла.

Не може във всеки блог да има по една публикация с петте малки неща, които те правят щастлив, шестте любими рецепти и седемте най-смешни вица, а като опре ножът до кокала, да тръгваме да мрънкаме, че нещо ни липсва и че искаме едиколкоси хиляди лева, за да поживеем още.

Хора, започвам да предпочитам Свидетелите на Йехова! Те поне се харесват.

Advertisements

10 коментара on “Харесвам се”

  1. helen каза:

    And no loss is as final as death. Scorpios know this. They know that life can be snuffed out in a minute, in a second, in the blink of an eye. Think about it for a minute. It gives you another perspective on things. It also gives you the courage to be honest, to be authentic, to love deeply. Because our time here is limited and it will all be over all too soon. And that is why Scorpios live so vividly: they never forget for one minute that we’re living on borrowed time and if you’re being inauthentic, then you’re just wasting it.

    http://astrologyexpressed.wordpress.com/2010/03/05/the-heart-of-a-scorpion/

    явно транзитът на луната в скорпион в момента ти действа … за тази реч :p

  2. Svetlina каза:

    Ххахаха :) Нищо не остава скрито от тебе :)))))

  3. Bain каза:

    О, в грешка си, кекле. Някои от нас желаят да живеят вечно, защото се харесват достатъчно затова, и защото могат да го понесат. Всъщност, дори в момента се говори за един особен проект, при който увеличават живота ти с около десет пъти посредством известно количество химикали, ще рече, петстотин години, но в замяна на това ти… ъх… „отрязват“ топките, да го кажем по друг начин, защото иначе с няколко човека живеещи по 500 години и размножаващи се през цялото време, света рано или късно ще се пренасели. И да, искрено се надявам, че слуха за този проект е истина и ще започне да бъде реализиран до към 2015. Ако съм мъртъв 2013 това малко прецаква ентусиазма ми, но не го убива напълно.

  4. Svetlina каза:

    Не съм Кекленце, адашка на Кекленце съм :)
    Иначе… твоят коментар поне ще покаже на хората защо точно да не довършват проекта, този и всички останали, свързани с продължаването на животи над нормалното (въпреки, че собствената ми маминка е в „нормална“ възраст, но с прекалено много лекарства и според нея самата лекарите грешат, като я лекуват).

  5. Bain каза:

    И да ме убиеш с геоложки чук, пак не мога да ти кажа защо написах кекла. И да, може моя коментар да има ефекта, който желаеш, може да има и точно обратния, например „Where DO I SIGN DUEEEEDE?“

  6. lindyhopper каза:

    Няма да коментирам всичко, което ме провокира в този пост, защото е писан на бързо, смесваш различни проблематики и сама си противоречиш. Само ще вметна забележки в помощ на разбирането на болните хоре:
    -усилията на фундаменталната наука в разгадаването на механизмите на стареенето са приложими в медицината при изясняването на някои патологични процеси и търсенето на нови методи на лечение.
    -настоящите усилия в гериятрията са насочени не към увеличаването на продължителността на човешкия живот, а към подобряването на неговото качество в последната му третина.
    – можеш да се разболееш случайно от страшна болест, достатъчно е зъболекарят ти да е мърляч, а пациентът преди теб заразен.
    – писането на блогове за борбата с болестта е част от терапията. и ти като пишеш за търсенията на човека до теб ти олеква.
    – писането на блогове за борбата с болестта и популяризирането й под всякакви форми са необходими за разбирането й от вскички незасегнати, които имат проблеми с харесването на старци с инсулт, деца с малформации и заразни младежи. а в това отношение на нашето общество му предстои много дълъг път.
    – писането за конкрети казуси от сорта „фундаменталната наука откри лекарството, биг фарма го произведе, ама в аптеките го НЯМА“ понякога е начин да си го доставиш.

    Иначе ти продължавай да си се харесваш. И аз те харесвам.

  7. lindyhopper каза:

    Ти ме настъпи по един от мазолите, аз ти наплесках коментар, пълен с грешки, но това не променя с нищо ситуацията на болните. Хубава седмица все пак.

  8. Svetlina каза:

    Здрасти :)
    Всичките ми постове са писани набързо и смесват проблематики. Блогът ми съществува единствено за мои цели и има точно 1 проблематика – мен самата :)
    Онова с подобряването на качеството на последната третина от живота… аз пък си мисля, че тая третина е за да береш каквото си си посял през предните две. Имах прадядо овчар, който закусваше с попара с вино и живееше просто, радваше се на малките неща, нямаше блог и умря кротичко, без да е пил повече от аспирин през живота си.
    А маминка ми не иска да ходи по лекари, не иска да пие лекарства и да излиза от къщи. Обаче нашите настояват и в резултат си имам баба с медицински качествена последна третина, но нещастна, много нещастна. Другата ми баба пък беше знахарка, но не лекуваше себе си. Грешно е да вървиш срещу природата. Болест е да се спънеш и да счупиш крак, но е нормално да станеш на 60 и да се набръчкаш. Отделно, че на тая възраст вече трябва да си осъзнал кой си и какъв си. И да знаеш, че животът ти е и е бил пълен със смисъл.
    Никъде никого не упреквам, че пише блог, бил той и за болести. Не ми влиза в работата да правя забележки на хората, нищо че според мен не трябва да сме свръхинформирани относно болести, световни нещастия, прогнози за катастрофи. Защото каквото намериш, такова си търсил. Знам човек, който като малък е изкарал туберкулоза без да го заведат на лекар и някакви 70 години по-късно го диагностицират. Излишните тревоги са излишни. Същото важи и за знанията :)
    От опит казвам :)

  9. xxx каза:

    — Значи решаваме да уредим „Забава на чудесата“?
    — Да! — казаха децата.
    — Решаваме също така входът за това представление да струва един бонбон?
    — Да — потвърдиха децата.
    — Решаваме още събраните бонбони да отидат за благотворителни цели?
    — Така ли? — попитаха учудени децата.
    — А съществува само една истинска благотворителна цел — грижата за Карлсон.

  10. Svetlina каза:

    За Карлсон – да. За Трите хикса единствената благотворителна цел е… грижата за Трите хикса. Обаче всъщност грижиш ли се за себе си, ако се пълниш всеки ден с шепа лекарства? Нали след смъртта отивахме на по-добро място :)
    Сериозно… идва един момент, сам трябва да решиш дали харесваш живота си, дали харесваш себе си. И ако отговорът е „не“, пиенето на лекарства и удължаването на земните години няма да помогнат. А ако е „да“, дайте да сме честни, нямаме какво повече да правим тук, нали?!
    Така както раждането, киселото мляко, свекървата и внуците са дарове отгоре, така и болестите. Та… да се възползваме ли от подаръците си или да се борим с тях? Ето, Яна вярва, че болестта показва конфликт, издава къде е емоционалният ти проблем (май :)). Аз – друго вярвам. Общото е, че ти очевидно си болен, някакси си заслужил да си болен и това е факт, на който трябва да реагираш. Унищожавайки болестта изобщо няма да си помогнеш, щото утре можеш пак да я заслужиш, нали няма да си променен ни на йота. И така, докато не си научиш урока, а той е, че трябва да се обичаш (не, Яворе, безкрайният живот не е обичане на себе си, а безверие :) Вярвай, щастие, успех или каквото там наричаш цел на живота си, можеш да постигнеш и за 10 минути).


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s