Златната среда не винаги е златна

Ти се опитваш да откриеш идеалните варианти, които ще удовлетворят максимално много хора.

Купуваш сок вишна, не защото е любим на всички, а защото не се сещаш някой да го мрази. И гостите не са впечатлени, че си уцелила любимото, но и не те пращат в 2 през нощта до супермаркета за нещо друго. Правиш макарони, защото това е безмесната храна, която уж всички обичат. Коментарът е, че се е получило добре, щото виждаш ли, уважаемият гост много харесва кашкавал.  Правиш чийзкейк, защото не е нито много сладко, нито много обикновено. Всички ядат от него, но никой не те пита за рецептата, заради която си мила пода в 2 през нощта. Правиш риба, защото имаш поканени и евреи и никой не е на върха на възторга, но и никой не умира от глад.

Четеш някаква дискусия, казваш нещо, хората се ядосват, нападат те, ти отвръщаш един-два пъти, но никога не стигаш до края. Няма нужда да ги разубеждаваш, а само да изясниш позициите си, или поне така си мислиш ти. Постъпила си средно разумно, но никой не го забелязва. Опитваш се да кажеш нещо, опитваш се да помогнеш или да научиш нещо, разговорът не тръгва в хубава посока, тактично казваш „добре“ или „разбирам“ и стискаш палци да не намерят как да ти отговорят. И в средностатистическия случай успяваш да спреш войната. Всички са средно доволни.

Рано или късно осъзнаваш, че придържането към „златната“ среда не е най-доброто за теб. Не те оставя с  пръст в устата, но и не те удовлетворява напълно. И започваш да се питаш дали целиш на всички да ви е „средно“ добре или на теб да ти е максимално добре.

Тук вече всеки сам си избира ролята – според желанията и способностите. Аз лично вярвам, че чрез средни крачки и повечко търпение мога да постигна максимално добри резултати и дори революции. Получавало ми се е няколко пъти, не е просто думи.

Не е чак толкова лесно да приемеш, че успехът на задачата е по-важен от личния успех. Хубавото е, че далеч не всички искат да го приемат. Е, съжалявам, такава съм си. Не съм педант, но имам детската идея, че някои неща ТРЯБВА да бъдат и се старая да оправям пропуските. Не заради себе си, а защото знам, че е най-правилно, когато всичко е честно. Пък.

Изненадана съм от наскоро откритата способност да си трая, когато всичко в мен ври и кипи. Е, разбира се… справям се средно добре с траенето, но пък резултатите идват. Бавно, но трайно. Никой не забелязва, освен мен и единствено аз започвам да харесвам Светлина повече.

Почти се примирих, че няма да стана известна, а само добра.

Advertisements

13 Коментари on “Златната среда не винаги е златна”

  1. boredmi каза:

    Картофче… на мен защо повече ми харесваш в не-златната не-среда? :( Не те искам някаква такава никаква – искам да ми готвиш все неща, дето ме карат да ти възклицавам от кеф, и да ми казваш, че съм арогантна и се изтезавам и го намираш за глупаво и безсмислено и да ме ядосаш, отколкото да ми кажеш „добре“. Не искам добре и не е добре.

  2. Svetlina каза:

    Ама ако ти говоря така всеки ден, ще стана известна и то като първата жена, убита чрез прегризавне на лява ръка, десен крак, дясна ръка, ляво кутре, нос, ухо, ляв крак, другото ухо и накрая задавяне с яйца по бенедиктински, заразени със салмонела (общо 8 седмици) :)

  3. boredmi каза:

    Shows what you know of me….

  4. Lady Frost каза:

    Я си гледай кефа и не се занимавай със златни среди (или средни пръсти).
    Ти си имаш и палци! :P

  5. helen каза:

    Индивидуалността е важна. Не може да се угоди на всички. Но това означава, че и индивидуалността и на другите хора е важна, и те също имат право да си я изразяват. :)

  6. Svetlina каза:

    На никого не му харесва идеята, че хората се държат с него, така че и той и те да са средно доволни и вие наистина го доказвате. Със сигурност е трудно и да не забиваш в крайности, а повечето хора не харесват трудностите.
    Обаче на мен ми харесва играта. Харесва ми да знам, че владея ситуацията, харесва ми да правя избори, харесва ми да угаждам на възможно повече хора, търсейки начин това да не навреди и на мен. Естествено, горяла съм хиляда пъти. Точно затова са ми палците – не за да ги стискам на инат, а за да докосвам всички останали пръсти и да върша нещо полезно.

  7. helen каза:

    Не знам за какво говориш и за какво е цялата тази публикация, но не се предполага ти да казваш на хората как да си живеят живота, нито тихомълком да им го направляваш. Не знаеш всичко най-добре. :)

  8. Svetlina каза:

    Е то не е ли ясно :) Публикацията е за мен :)
    Говоря за себе си и за това как предпочитам да върша нещата максимално правилно за всички, защото дори в момента да съм в сянка или в ущърб, рано или късно максимално много неща се нареждат правилно.

  9. helen каза:

    btw, познавам ужасно много хора, които не ядат риба изобщо. ще си останат гладни… повечето мъже мразят безмесни храни, а от безмесните храни най мразят макароните и спагетите. :)
    и.. сок от вишна… аз пия всякакви сокове, но този не ми е хич от най-любимите :)
    чийзкейк? колко народ ще се намръщи само от мисълта, че някой комбинира „сирене“ със сладко :)

  10. Svetlina каза:

    Не играеш честно :) Безмесните макарони бяха за мъж, който специално пожела да не му готвя месо и после ми изяде луканката. Иначе ми е ясно, че ако искам да угодя на възможно най-много мъже, трябва да има мръвка, чалга и, ако може, да отслабна.
    А аз знам само двама души, които не ядат риба, но те са си сбъркани по принцип. Те и пипер не ядат :) От друга страна мога да напиша трактат за различните видове риба, които гостите ми на Никулден си пожелаха, с извинението че друг вид просто не ядат, което е такава голяма и нагла лъжа, че после ми идеше да ги замервам с паниран пангасиус.
    Колкото до чийзкейка, всичко, което е кейк, а не торта, лате, а не чай с мляко и пай, а не щрудел, печели точки :) Човещинка :)

  11. teo каза:

    Много е гадна тая златна среда, може много неща да развали чрез прекалем стемеж към нея.

    Според мен такова нещо няма, търсейки златната среда винаги завираш себе си някъде и това някъде почти никога не е в златната среда, а някъде, където си готов да се завреш в името на тая златна среда…

    От друга страна животът без крайности понякога изглежда много по-лесен… Но защо да е лесно, като може да е трудно ;)

  12. Svetlina каза:

    Мдам :) Пък и нали трябва да ми е трудно, за да има от какво да ме спасяват приятелите, родителите и принцът с белия кон, голямото легло, топлата прегръдка… Трябва да съм средно умна, да действам средно разумно и изобщо да му/им давам шанса да са много умните и много красивите. Така ще ме хареса/т повече от средното ;)

  13. helen каза:

    хм, горките ти приятели и роднини ще си съкратят живота (и младините) от тревоги по теб докато ти правиш всевъзможни глупости в надежди да привлечеш принца на бял кон… на който просто „не му се занимава“ :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s