П-о-б-ъ-р-к-в-ам-ам-ам се

Бива ли така? Още от понеделник съм го подкарала празнично. То не бяха писма до разни колеги „здравейте, от 2ри излизам отпуска, ако искате да ви свърша това и това навреме, направете така и така“, не бяха изказвания „не, шефе, не мръдвам от тука, докато не отговориш на тези три въпроса“, не беше завършването на двумесечен проект, не беше пренареждане на пощата по хронологична важност (е това е термин :))… Не беше „не, мамо, заедно ще пазаруваме за Великден, не не искам лопушник, направи ми баница“, не беше „а какво да взема за рождения ден на тати? Остават само 8 дни!“.. Изпрах си якето, всички маратонки, залепих пролетните буйки, изпрах раницата, одеалата, всички шалове и 3/4 чорапи, пренаредих книгите… И два пъти заръчах на Мили да ми праща картички.Ясно е. Пролет е. И скоро излизам отпуска. Искам всичко да ми е подредено и колкото може завършено. Побърквам се. Чак заразих шефа и вече два дни ми пожелава happy holiday и ме пита кога ще се връщам.

И колкото повече се старая, толкова повече работа излиза. Тъкмо измия съдовете и се сетя, че трябва да си направя постна мусака, преди продуктите за нея да се развалят. Цяла вечер се въртя покрай печката, пея ирландски песни, ядосвам се на хората, подготовката за чиито купони се изразява в купуване на достатъчно чаши, проветрявам къщата и пресмятам колко време ще ми отнеме придвижването до гарата във Великденските задръствания. Тъкмо направя мусаката и се сетя, че имам огромна зелка в шкафа и ябълки, но пък съм изяла моркова, а копърът се е развалил.

Ако искам да не оставя недовършени неща, ще се пръсна. Невъзможно е да изям всички провизии до петък, особено когато Божката не е в София. И още по-особено, когато шефът евреин ни подари италиански кексове по половин кило па случай Великден. Толкова е грамаден тоя кекс, че изобщо няма смисъл да го започвам, а за да го нося на мама, ще ми трябва още една чанта. Обещавам да не заспивам, преди да съм измислила какво да го правя!

В петък ще ходя в Зоопарка. Ще си окича мартениците, ще видя как са моите зайчета (зайчетааааааааа), ще се смея на птицата-носорог. И ще се натъпча със захарен памук.

Както казва Клаудио…

is good we don’t live in the same country
if u would live here
i’m sure i’ll marry u and we both we’ll be sooooooo fat…

И така :) Тичам насам-натам, отговарям на писма от преди шест месеца, архивирам стари снимки, пренареждам шкафа с чашите…

Сигурно е болест или нямам търпение да си ида вкъщи.

И ако щете вярвайте, ама съм измислила кои чорапи да прибера за догодина и кои да запазя за всеки случай!

Сигурно е болест или нямам търпение да си ида вкъщи.

Довърших книгата на братя Стругацки и не смея да започна нова, за да не остане недовършена.

Сигурно е болест или нямам търпение да си ида вкъщи.

Яна си е забравила зарядното, а е ваканция. По три пъти на ден се замислям къде е моето, а то, естествено, не се мести, докато съм в офиса.

Сигурно е болест или нямам търпение да си ида вкъщи.

На вратата на гардероба имам бележка с неща, които искам да сложа в сака. Регистрирах си пътуването до вкъщи в wayn (нещо, което не бях правила от години), приготвих албум за бъдещите снимки, изтрих всичко излишно от телефоните, после трих хора от айсикю и скайп.

Сигурно е болест или нямам търпение да си ида вкъщи.

Сигурно е болест или нямам търпение да си ида вкъщи.

Сигурно е болест или нямам търпение да си ида вкъщи.

Моето си вкъщи! С леглото, с терасата, ужасните розови стени, единственото лале на мама и печката с паднал реотан.

Предупредила съм съседите, купила съм цветен восък и булгур, избрала съм новите рецепти, които ще експериментираме с мама, остана само да си измисля римуван автоматичен подпис в Outlook, казващ, че ще се върна чак на осми и че ако ще ми крадете дивидито, можете да го намерите в лявото крило на гардероба, второто рафтче отгоре-надолу.

Сигурно е болест.


3 коментара on “П-о-б-ъ-р-к-в-ам-ам-ам се”

  1. Таня казва:

    А да не би да е щастие?!? :-)

  2. xxx казва:

    А в кой шкаф са FM transmitter-а и мп3 плеъра с мноооогото памет? /Плеъра, ако може, да не е iPod…/

  3. Svetlina казва:

    Хахаха :) Ръководството се извинява sincerely за липсата на подобни устройства. Бихме се радвали, ако приемете няколко метра оптичен кабел като компенсация.
    И ако 100 човека не се бяха сетили да ми отговорят на отпускарските писма…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s