Топли, преснички въпроси, айде на въпросите, само тук най-пресните…

Побъркала съм се. Което съвсем не означава, че нямам въпроси, напротив.

Първо кое прави един дом твой дом? Това че имаш там четка за зъби? Че можеш да си поканиш гости, без да питаш някого? Че знаеш къде стоят чашите? Много кофти тема за размисъл, особено докато си си вкъщи, онова вкъщи, където сестра ти от 3 години не се е прибирала, и си мислиш за онази сутрин, когато се прибра в квартирата полумъртва от нощна смяна и заспа в леглото на тати, знаейки, че той ще е там и като се събудиш, знаейки, че нищо лошо не може да ти се случи, докато той е там, нищо че стените са надупчени от пирони, вратите скърцат и не се затварят, а прозорците имат пръски вар.

После идва въпросът защо постоянно се ядосваш на мама. С толкова хора си търпелива, овца такава, а с нея не можеш! Е, тя си ти го връща, тъй че не ви е скучно. Но би било хубаво да разбереш откъде и защо идва всичкият този инат и мазохизъм. В същото време те повишават в ранг – вече ти се позволява да ползваш формата за торта и колкото и да не ти се вярва, вече разбиваш яйцата в порцелановия кастрон с пауните – да, онзи свещен кастрон, който стои в забранения шкаф в хола.

Гледаш мама и тати, как спорят, как се карат, как се закачат като малки деца, как следобед заспиват заедно пред телевизора и как делят всеки портокал на две. И не можеш да си спомниш кой те беше питал дали има любов. Има. Виждала си я. Та кой беше тоя приятел, дето те попита за любовта? Много е важно да си спомниш. Много е важно да го обичаш. Може ли обаче така да сглупиш и да запомниш само въпроса, но не и питащия?

Има и неща, които не забравяш. Никога няма да забравиш как се играе на 3, 5, 8. И никога няма да забравиш гласа на Андрей. Може да сте се виждали само пет пъти, но толкова нощи си заспивала с гласа му, толкова пъти е оставял телефона настрани, за да си поиграе с кучето, толкова ти е спокойно и сигурно с него. Кое му е специалното? Ясно ти е, че ако за толкова години нищо не е станало, никаква искра не е прехвръкнала, ще си останете с телефоните. И те устройва. Кое му е чак толкова специалното? Ми не знаеш.

Не знаеш, но ти е добре. Чу нещо по телевизията и се обади да го кажеш на Яна, че да не го забравиш. Щастливите хора спят като бебета. Ти спиш като бебе.

Или спеше до преди две нощи. Сега нещо са те погнали въпроси. Най-зловещият, най-неприятният, не се нуждае от пояснения. Готова ли си да замениш псевдодома си за псевдосемейство? Искаш ли да смениш квартира номер 48039250294540 с нова? Искаш ли да се набуташ в чужд дом, само и само да има с кого да си говориш вечер? Омръзна ли ти да си самостоятелна и сама?

Не знам отговорите. Надявам се до неделя да си изясня поне единия. Както винаги, Андрей ще е до мен. Не го знам какъв е тоя негов карък, но винаги е с мен, когато стигна кръстопът. Или когато кръстопът ме застигне. Не съм много сигурна.

Advertisements

5 Коментари on “Топли, преснички въпроси, айде на въпросите, само тук най-пресните…”

  1. teo каза:

    Успех с изясняването :) Относно дома, откакто съм в новата си квартира я чувствам като дом след като спрях да си заключвам врата нощем, защото не знаех какво ли правят съквартирантите и що за хора са… Преди беше по-лесно, дом беше навсякъде, където любимия човек беше с мен ;)

  2. Svetlina каза:

    Ха, съвсем случайно видях нещо като за теб :)

    Мдам :)

  3. вили каза:

    Домът е там където се чувстваш уютно. По този повод да ти кажа, че след години пак ще усещаш домът на мама и тате като твой.
    Бъди усмихната, щастлива и доволна, а въпросите ще намерят отговорите, които заслужават!

  4. Svetlina каза:

    Ако не си намерят отговорите, ще си намерят майстора :)
    Много сериозно почвам да се замислям, че намирането на отговора е половината решение, трябва да се открие и причината за възникването на въпроса. И както Яна каза… нямам нужда да се поставям в такива ситуации. Не в ситуации на себеразпитвания, а в ситуациите, създали точно тези въпроси.

  5. Bain каза:

    „Че можеш да си поканиш гости, без да питаш някого?“

    Хъм, хъм, мисля, че това е вероятно едно от най-кратките и прости обяснения за „дом“. От друга страна, ако си много невъзпитан, винаги можеш да поканиш хора у жилището на някой друг без да му кажеш докато отсъства, после да го накараш той да чисти. Тогава дом ли е?

    …ужас, за десет секунди започвам да мисля като теб, и вече ме хваща депресията.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s