Нещата рано или късно се нареждат, както трябва

Предупреждавам. Няма смисъл да четете надолу/нататък/надясно. Никой нищо няма да схване :) Който иска да направи нещо добро, да види тук. Останалите, да правят каквото си щат.

А аз прочетох книга. Ако щете вярвайте, има фентъзи-книга, която съдържа секс, съдържа бойни стратегии, съдържа заклинания, съдържа псувни, съдържа една Богиня на разрухата и мъничко за предопределението. И всичко е души. Душите стоят на Колелото. Душите се вселяват в тела, в камъни, а може би не. И душите живеят, за да се върнат на Колелото. Хората живеят, стараят се да оцелеят, стараят се да намерят удовлетворение в света, в който се намират, за да отидат спокойни в следващия. Войниците с радост умират. И с чест. Няма значение кой път следваш, той е винаги верният, винаги отиваш  там, където е трябвало да стигнеш. One way or another ;)

– Оттук до спасението пътят е дълъг и на всеки завой ще срещаме врагове – казах.

– То целият живот си е това и нищо друго – сви рамене Йонджи.

***

– За да бъдем по-точни – продължи чародеят, – ебал съм теб, ебал съм курвата, която се е нарекла твоя майка, и съм ебал баща ти, когото така и не познаваш, щото не си е платил още за първия път.

***

(при подготовка за бал с маски)

Карджан, който определено започваше да прехвърля границата на позволеното, ми предложи да вляза в залата чисто гол.

– И какво ще представлявам така?

– Ами, франзела, сър.

***

В някои отношения хората не са по-различни от конете и могат да усетят колебливата ръка, стиснала юздите. Както и здравата, разбира се.

Знаете кой празник наближава. Дано се сетите, че искам да прочета и втора и трета книга от трилогията на Крис Бънч. Обичам книги, които ме насълзяват от смях и книги, които ми задават въпроси. Обожавам „Кралят Маг“.

И не знам колко е права Хеленка, като казва, че скорпионите обичали да нищят нещата, но преборих и „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки.

… На мен много неща в този свят не ми харесват, много неща бих искал да видя други… Но какво да се прави? В очите на висшите сили съвършенството изглежда другояче, не както в моите. Какъв смисъл има дървото да се сърди, че не може да се движи, макар че то сигурно би се радвало, ако можеше да бяга с всички сили от брадвата на дърваря?

***

– Ако можех да си представя, че съм бог, щях да стана бог!

Advertisements

6 коментара on “Нещата рано или късно се нареждат, както трябва”

  1. xxx каза:

    Пребори и „Пикник край пътя“ на същите братя, ако още не си. Гарантирам, че няма да съжаляваш. :)

  2. Svetlina каза:

    Дали пък ти няма да ми го подариш на Осми май?

  3. xxx каза:

    Какво пък има на 8ми?

  4. Svetlina каза:

    Годишния пикник :)

  5. helen каза:

    Братя Стругацки са класика. Какво има да им бориш? :)
    Я пробвай да прочетеш „Вълшебната планина“ на Томас Ман. Това може би е единствената книга, на която се отказах 20 страници преди финала :) Или май все пак успях да я прочета…
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0

  6. Svetlina каза:

    Ман е нещо, с което надали някога ще пожелая да се боря. Но ако ще си мерим трудните книги, чела съм Спиноза :)
    А последните книги от трилогията на Крис Бънч си ги взех вчера и днес пърхам от радост :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s