Мишки

И мръсни. И подли. И цапат, леле как цапат. И са много.

И се крият, гадинките проклети. Излязат, погъделичкат те, погледнат те мазно-мазно и тичат да се скрият в дупката.

Хем потрепервам гнусливо, хем се оглеждам за някой по-тежичък камък.

Великден. Последното, което очаквам, е да получа смс с честитка и покана за излизане. Стар познат. Отговарям, че в неделя ще го заведа на зоопарк. В събота ми се казва, че му е студено за зоопарк, не можело ли кафе. Не, не може кафе. Там е също толкова нестудено!

Великден. Предпоследното, което очаквам, е него. Не сме се чували от месеци. А върхът на шока е, когато ми заръчва да му направя спагети Болонезе за вечеря в неделя. В петък приготвям бульона, в събота оставям половин надница в магазина. Час преди вечерята АЗ звъня, за да разбера, че мишката се е покрила – снаха му уж има рожден ден. Той трябва да присъства, аз трябва да сложа соса в хладилника. Да, ама не. Дори отдалече няма да ми види хладилника!

Великден. Чудо номер три. Искала ли съм да пием кафе. Ми… аз кафе не пия, нито пък той. Кога свършвам работа в понеделник? В 7. За колко време стигам до Mr Pizza? За 15 минути. И повече ни вест, ни кост. В понеделник дебна телефона, намирам си причина да остана в офиса до 7 и 10… и… и няма. Очевидно няма да получа покана за ром с кола. В 7 и 30 звъня на път за вкъщи. Била съм проста, задето съм го накарала да излезе на 5 минути от квартирата. А дори не знаех.

Искал бил да си говорим. Не да си пишем, а да си говорим. А защо тогава ми пишеш? Мен пита ли ме какво искам? Щото аз предпочитам да се срещнем в парка.

И щеше да ми е все тая, че не спазвате уговорки. Обаче ме вбесява абсолютната липса на кураж, да не говорим за доблест. Вдигни телефона, кажи, че няма да си спазиш обещанието. Не ми пращай картинки по Скайп, попитай ме дали искам да пия ром с кола с теб. Аз да не съм на повикване? Ще ми пуснете сигналче и аз ще дотърча, готова да ви обслужа, така ли? И ще ми пишете смс-и, пълни с въпроси, щото аз и мога, и искам, и трябва да ви отговарям на секундата. Искаш да знаеш кога се прибирам? Звънни ми, що аз да те избирам? Искаш да ти реша задача по математика? А аз искам ли да платя сметката?

И ми е все тая дали ще треперите от страх, свити в някоя дупка. Даже предпочитам да си стоите в дупките. Само не разбирам защо решихте да ме дразните в три поредни дни.

Добре че е телевизията, да ме успокоява :)

Advertisements

6 коментара on “Мишки”

  1. гравитон каза:

    Че от кога пък мишоците почнаха да дразнят мацките?

  2. helen каза:

    Откогато мацките взеха да им се връзват. :)

    абе, тебе само телевизията ли те успокоява? :)

  3. Svetlina каза:

    Пробвах да гледам телевизора, но не ми се получава.
    Пък мишоците винаги са били дразнители, няма причина да не дразнят и мацките :)

  4. вили каза:

    И сигурно зяпаш биг брадър? Само те биха те успокоили достатъчно, че твоето нещастие е цвете пред тяхните .. Не им се връзвай на мишките. Я им хвърли едно общо сиренце и виж как ще се сборят. ;)

  5. 3msbcpe каза:

    relaax

  6. Svetlina каза:

    3msbcpe, цапат бе!
    Ма не чак толкова, че да почна да гледам брадъра :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s