Карусель

Покрай всички тенекии, които ми вързаха, забравих да се похваля какъв прекрасен уикенд ми се случи. Не ми се падна, а ми се случи. Така, както се случва на всички, които вярват в прекрасните уикенди.

Пък и някой индианец успя да си изтрие драйверите на ланкартата и известно време нямаше Интернет ;)

Яна ме остави да се наспя, после ходих на пазар (заради всички тия чорапогащници ще трябва да си търся пола), после ни валя дъжд, Божката прави виувиу, иаиа и брумбрум, още брумбрум, намери си фенка, рева, че му взеха брумбрума, обиколи целия Джъмбо, взе си закачалка-крава от рафта и си я сложи в количката, взе си кошче за играчки и почти не си го сложи на главата, един батко го научи да седи по рафтчетата, тетка му купи рокля за едногодишни момиченца, майка му си купи въже за скачане, после обърках(ме) автобуса, играхме си с папа в брумбрум номер пореден, правихме факшитшитфак и тети бу, смях се на бебето, което не искаше да заспи, за да не пропусне нещо, с майка му гледахме телевизия, после тя ми наготви, правихме се, че мислим по моя въпрос, а и двете знаехме какво ще е решението, пак факшитшитфак, пак тетииии, пак бу, много е хубаво цялото семейство да е на масата за вечеря, Бебе гази Тети по гърба, после Яна се опита да напие Тети, после Яна не искаше да гледаме порно, после спах, много.

На сутринта Яна ми направи какао, не се загубих по поляните на Дружба, автобусът не се счупи, стигнах навреме до зоопарка, Сейлър Муун ме прегърна, разгледахме всички животни поне по веднъж, изядохме по един захарен памук и осем кила пуканки и се возихме на рикша в Южния парк (следващият път няма да се возя с малолетни, обещавам!), прибрах се и изгледах сто филма, наготвих спагети Болонезе и изпих бутилка вино.

Много се ядосвам, когато някакви хора тръгнат да ми разправят, че имат проблеми, а всъщност по нищо не се различават от мен – млади, способни, интелигентни, привлекателни (нескромни)… Тази седмица всичко е в големи количества. Първо ме нападнаха мишките, после в един ден си изтрих дравейрите, успах се, заяде ми ключът, валя сняг, закъснях за работа, после в един ден всички решиха да мрънкат, едни други пък не съм ги виждала от сто дни, което си е почти толкова неприятно.

Няма значение. Изиграх и голямо количество пасианси, тъй че сега съм спокойна. О, и освен това се оказа, че имам и физическо доказателство за щастието си :)

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s