Фалит, или дали

Шашава работа. Ще сменям квартирата 3 дни след заплата, което изобщо не си представям, тъй че някой ще трябва да намери една доста солидна сума преди тази вери мени импортант дейт… Накратко… този месец ще се пести.

Много е хубаво. Бях забравила чувството за успех, когато на касата в Била ти кажат сума под 20лв. И как се мислиш за най-добрата домакиня, ако направиш яхния без да излезеш до магазина. Или ако купиш бисквити от 1,95, вместо руло от 3,60, защото знаеш, че ще останат за поне още една почерпка. Радвам се не само на носталгията, която ми носи бутането на полупразна количка за покупки, но и на гордостта, че знам и 2 и 200 и че мога да се справям с тях.

Обичам предизвикателствата. С истинско удоволствие се прибирам с маршрутка, вместо с такси, спестявайки точно 4лв, изчислявам в кой тролей може да не дупча билет и как да стигна до Дружба само с един. Изтекла ми е картата за БДЖ, тъй че ще пътувам с автобус, спестявайки още цял лев.

Тая работа се нарича математика на удобството. Общо взето… по кой път да минеш, така че да свършиш най-много неща, най-бързо, най-евтино, най-качествено… Задачките винаги са трудни, решенията винаги те карат да се фукаш на всички :)

Другото нещо, което ме кара да се усмихвам, е, че си размразих спестяванията. Всичките 30 лири, които събрах по рождения си ден, Коледа и Нова година бяха обърнати в малки сладки левчета и то на добър курс. Радвам се, че не го направих веднага, защото точно тогава не ми трябваха и щях да си купя нещо глупаво. Сега ще ги ползвам за нещо полезно и ще знам, че подаръкът на мама е имал смисъл.

А най-любимото ми е, че всеки ден се сещам за едно нейно изказване. Когато ми беше на гости, заяви, че имам богата къща. И беше права. Имам сто трилиона подправки, два вида бисквити, вафли, вино, яйца, мляко, сирене, пълен шкаф с варива и макарони… Ако някоя вечер се прибера късно и нямам хляб, винаги мога да си замеся питка, ако ме домързи да си наготвя, винаги имам какъв сандвич да си намажа, ако ми се дояде сладко, отварям шкафа. На другия ден бързам да попълня запасите. Но не и този месец. Ще изям всичката леща, ориз, боб, лингуини! Добре де, доколкото е възможно. Щом отворя шкафа, се сещам за похвалата на мама, а щом наготвя нещо от него, се сещам, че сега преместването в новата къща ще е 1 килограм по-лесно.

Както се изфуках на Яна, изобщо не ме е яд, че купих пилета за онова Африканско училище, че предния месец съм си купила книги за над 50лв, че съм черпила, раздавала, че съм се возила с таксита, че съм загаряла сини сирена и свински пържоли, че съм живяла широко и доволно. Напротив. Много се радвам, че когато съм можела, съм помагала, както мога. И че когато съм имала, не съм се стискала, а съм се радвала на това, което имам.

Изобщо… съобразяването със средствата ми се отразява добре. Кара ме да се усмихвам и да се харесвам. Нещо повече… това е още едно доказателство, че всичко е за добро.

Advertisements

6 коментара on “Фалит, или дали”

  1. Lady Frost каза:

    Поздравления!

    Постигнала си така мечтаното от много хора – да посрещаш всичко с усмивка! Гордея се с теб! :)

    (ако не можеш да изядеш всичко, моя шкаф ще приюти остатъците с удоволствие)

  2. keklanka каза:

    Сестра ми си купува често книги за над 100 лева.. що се отнася до мен, аз скоро не съм си купувала книги, а ако купя, те обикновено са от някоя онтикварна книжарница и наблягам на детски книжки от 60-те и 70-те години. Дори и да не ги прочета веднага, направо откачам по старата хартия и допира й.. всеки с магарията си :) А като те слушам теб колко провизии имаш ме хваща срамежливото.. щот аз на практика нищо немам и за пестенето и аз пестя, ама все без пари ходя :) успех с новата къща и с пестенето :)

  3. Таня каза:

    А на мен ми предстои да си търся нова работа и предполагам, че също ще ми се наложи да спестявам. Спомням си и аз как един път пазарувах в Била с дебитна карта, защото имах под 10 лв. в нея и нямаше как да ги изтегля.

    Не твърдя, че човек цял живот трябва да спестява и да се чуди как да се изхранва, но и не трябва да се робува на нещо и да отровиш живота си заради пари. Това също няма смисъл.

    Пък и при теб доколкото разбирам е само за 3 дни, така че това се преживява. Успех!

  4. helen каза:

    Математиката на удобството е любимата ми математика :)

  5. Svetlina каза:

    Кекле, такива полицаи ги има само по филмите. Сигурна ли си, че сестра ти не е влюбена в книжаря? Иначе аз имам да чета сто книги, скоро няма да ми трябва да си взимам нови, даже една твоя има в мене :)
    Това с Била и картите го практикувах в студентските си години – наистина ме е спасявало от глад, в краен случай винаги можеш търсиш зелени сливи (джанки) от Студентски парк, но бързо свършват :)
    Таня, няма да пестя само три дни, а ще пестя месец като превантивна мярка, в случай, че си намеря квартира преди осми (което ще ми е и целта, де, няма да се местя за два работни дни, я :))
    Спокойно, надежда има, намерих сладко от дюли в шкафа, че и коктейлни черешки :)
    То и на професор Чарли Забравихкойси от „Криминални уравнения“ му е любима математиката на удобството, ама той е получовек, полугений, полубог и не смея да го коментирам :-P

  6. helen каза:

    мдааа. и аз нещо такова имах предвид :p


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s