14 причини да се откажеш от майка си

  1. Не харесва нито една твоя дреха, защото е твърде къса/тясна/нескромна/малка/различна от нейните. Публично се възмущава от броя на новите ти дрехи. Не ти ли стават още старите?
  2. Звъни ти всеки ден: ако си в магазина, ти се кара защо все си купуваш храна и ти дава съвети да си купиш по-малко; ако си някъде навън, ти се кара, че само забавления търсиш; ако те хване, докато ядеш, ти се кара, че все си угаждаш и че прекаляваш с храната, после ти се кара какво ядеш, кога и с кого го ядеш; ако си изморена и я помолиш да звънне друг път, ти се кара какъв е тоя твой режим и защо си лягаш все късно.
  3. Не яде, докато се храниш, но ти гледа в чинията и после разказва на баща ти кога какво и как си изяла и ти прави забележка, че ще ти излязат дръжки и стрии.
  4. Обсъжда с майка си тревожната идея, че ти искаш деца. Защото от една бременност ще станеш съвсем дебела. Или плондер.
  5. Предупреждава сестра ти да внимава с килограмите, че ще стане като кака си.
  6. Звъни на сестра си в Англия, за да я пита как успява да кара дъщерите си „да си поддържат формите“. Онази сестра, която те гони с полиция от вкъщи. Онази сестра, която виждаш като олицетворение на проваления родител. И чиито дъщери са дебели и не я обичат.
  7. Обяснява на всички колко лошо си се била облякла на 22ри, при положение че само два месеца си се готвила за тоя ден, а баща ти ти е казал колко е щастлив от това, че си се забавлявала. Все едно имаш само един родител.
  8. Организира фамилно опело – всички те жалят като стара мома, защото дори и да си намериш мъж, той няма да е добър и ще трябва да го търпиш, щото друг няма да те вземе, защото си дебела.
  9. Жалва се на цялата рода как дъщеря й ще има проблеми със сърцето и краката, защото е дебела.
  10. Разпитва всички в Нови пазар дали сестра ти пие противозачатъчни (и затова е качила килограми) или е бременна. Защото нейната дума просто не е достатъчна.
  11. Смее се на идеята ти да идеш на басейн.
  12. Не харесва нито една от приятелките ти.
  13. Умолява те да се върнеш при което и да е от бившите ти гаджета.
  14. На 24ти май те зарича да не си проваляш бъдещето, тоест да се запишеш в университет, защото ще си простачка, ако търсиш семейство.

Много е глупаво. Днес се почувствах като сирак. Къде я майчината обич и грижа, къде го щастието от това, че детето ти е добре? Не знам някога да съм била по-уверена в себе си, по-доволна от себе си, по-щастлива. Не знаех, че може толкова лесно да размажат усмивката ти.

Предадена. Така се почувствах. Заявих й, че не искам да я виждам, когато се прибера и че ще й платя билет да иде при майка си. Нанесох най-тежката обида за безработна учителка.

Може и да имаш право да съсипваш живота на учениците си, но не и моя.

И да й проговоря пак, отношенията ни няма да са дете-майка, а човек-човек с криза на възрастта. Знам, че за съжаление е тя, а не аз, ама защо само на мен ми е кофти? И не се шегувам. Няма да стъпя вкъщи, докато тя е там. Call me seventeen, I don`t care. I`m fat and you can`t beat that!

Advertisements

12 Коментари on “14 причини да се откажеш от майка си”

  1. keklanka каза:

    Мда… основната причина, която неколкоктратно повтаряш е това как тя вижда в тебе не тебе, ами някакви сланинки. Не ми хареса това, че не харесва нито една от приятелките ти, за бременеенето и семейството също на няколко пъти се повтяря :) Аз нали да обобщя казаното – килограми, приятели, гаджета и семейство – основно 4 причини, от които произлизат останалите десет. Ако се разтърсиш още по-сериозно със сигурност ще намериш още. Дано след време напишеш и пост за 14-те причини поради които няма да се откажеш от майка си, защото монетата нали има две страни. Но.. чувствата ти изобщо не са ми чужди.

  2. Svetlina каза:

    Цъ. Скоро няма да се отмятам от думите си. Даже считам за правилно да иде да живее при майка си, за да ме обсъждат наживо, а не по телефона. Тя няма работа в моята къща!

  3. Lady Frost каза:

    Оооо, с най-голямо удоволствие ти пожелавам, да си намериш „лош“ мъж като моя, щото ние дебелите само „лоши“ мъже можем да си намерим! :) И да се налага да го „търпиш“, защото те обича и богтвори, не му пука как изглеждаш и иска волейболен отбор от деца, които ТИ ще му родиш.

  4. keklanka каза:

    Адашката, никой не казва да се отмяташ, съгласна съм, че тя няма място у вас, нито пък има място при майка си :) А и пак повтарям, че не са ми чужди чувствата ти, защото най-гадно е, когато собствените ти родители не само, че не те познават, ами и ти налагат псевдопознанието, което имат за теб … Дано скоро болката ти се притъпи, няма да изчезне, поне не мисля :) Но се чудя дали и аз да не надебелея, че да си намеря мъж като Антон :D

  5. Bain каза:

    Кеклата е винаги малко перната в устата, което винаги ме забавлява. И предлагам да удариш майка си в носа с пръчка. Липсата на нос е най-голямото наказание което мога да си представя.

    Или я накарай да прекара един следобед с мен. И двете могат да бъдат крайно неприятни.

  6. Svetlina каза:

    Мдам. Ако майката на Антон се беше сетила да произведе още няколко такива, сега можеше да е богата :)
    Яворе, не мисля, че можеш да накажеш по някакъв начин човек, който сам си търси за какво да страда. Съжалявам, прецакани сме.

  7. Lady Frost каза:

    Аааа, как да няма, накарай го да бъде щастлив! :)

  8. Таня каза:

    Не се поддавай на удоволствието да оставиш гнева да изплува. Овладей се и не причинявай това и на двете ви. Ако майка ти го прави, ти бъди по-добра от нея. Бъди по-силна и не оставяй между вас да има пропаст.

    Не казвам, че трябва да приемаш всичко, в което те обвиняват, но не си причинявай такава рана. Тя с времето ще става по-дълбока, а не е редно.

    Младите са тези, които трябва да показват на възрастните, какво е правилно. Защото младите го носят по рождение и не са обременени от страх. Прояви разбиране към майка си и не й се сърди. разривът между поколенията се дължи именно на различните възприятия – не е житейският опит водещата сила, а страхът.

    Затова бъди искрена със себе си, приеми това, което е истина в думите на майка ти, а останалото остави да отмине, без да му обръщаш внимание. Всеки има право да сгреши. И грещката се поправя, ако другият прости.

    Нещо, което си бях копирала от един друг блог, който не съществува вече, но сентенцията много ми харесва:

    Не си отговорен за онова, което е било преди теб, но си отговорен за това, дали онзи преди теб ще се чувства вечно обвинен или ще се усети опростен за грешките, които е бил прекалено слаб да избегне и да не пренесе в/у теб.

    Лесно е да се почувстваш обиден. Лесно е да проявиш гняв. Е и? Да, може временно да олекне или поне така да ти се струва. Но е временно и не е истинско. Ще го преодолееш, но ще останат рани и след време ще се ядосваш на собствената си глупост. Опитай се да си представиш този момент в бъдещето и го промени сега, защото само сега можеш.

    А на мен ми прости нравоучителния тон – изпуснах се, слабост човешка ;-)

  9. Svetlina каза:

    Това беше вярно преди една година. И продължава да е вярно за майки и дъщери.
    Аз обаче вече майка нямам. Просто не виждам в тази жена някой, на когото да се доверя, някой, от когото да търся съвети, прегръдки или готварски рецепти. Няма връщане.
    В новите условия считам, че решението ми да не стъпвам в един град с нея е напълно зряло и смислено. Светът е достатъчно голям, че да не трябва да си пречим една на друга. Дано и тя се усети.

  10. Lady Frost каза:

    Понякога просто трябва да скъсаш най-сетне пъпната връв и да оставиш нещата зад гърба си. Пропастите не са нищо страшно макар и да са нещо необратимо. Над тях могат да се строят мостове, ако си струва…
    Но сдържаните сълзи и гняв със сигурност не са нещо хубаво, те със сигурност ти причиняват лоши неща, със сигурност те тровят и унищожават и малкото хубави неща в подобни отношения…
    Можеш винаги да простиш, можеш дори да забравиш, но нещата никога няма да са същите. А и не трябва да са.
    Децата не трябва да са приятели с родителите си. Просто не е редно. Родителите имат други функции, но това не са функции, които са незаменими или да са ти нужни вечно, през целия живот. Такава пропаст би трябвало да отвори нови хоризонти, а не да висиш вечно на ръба й и да се самосъжаляваш, че си позволил да се случи…

    Казвам го като човек, който повече от 14 години не е общувал с майка си повече от това да се обади по телефона, да поздрави и да попита „Брат ми там ли е?“.
    Обожавам тази пропаст в живота си! Може би едно от най-хубавите лоши неща, които са ми се случили. Понякога се изкушавам да положа основите на мост, но знам, че няма да се получи… пъпната връв отдавна са я срязали….

  11. […] Майчиното недоволство от мен достигна нови висоти :) Сега не само съм й крива, ами и може да ми се обажда за моя сметка. Щото, виждате ли, само за храна съм била говорела и само съм си била угаждала и така не може. […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s