Да се нанесеш значи и да се изнесеш. За съжаление.

Лесно ли е да преместиш целия си свят? Да го напъхаш в кутии, да прецениш кое да изхвърлиш, кое – да подариш? Да смачкаш дрехите си на топка? Да не знаеш в коя точно чанта ти е скицникът-коте? Лесно ли е да си легнеш в ново легло? Да вечеряш сред неподредения си нов свят?

Ами не е. Изобщо не е. И ако някой ви е казал, че осмото местене е с нещо по-различно от първото, излъгал ви е. Опитът не прави нещата по-лесни. Може ли да се добие рутина в опаковането на стоте вида подправки, за които си обиколила целия град? Може ли да свикнеш с постоянното търсене на пантофи из саковете?

Този път имах помощници. Друг смачка дрехите ми на топка. Друг метна багажа на рамо и го пренесе. Трети ми подари чаршафи. Четвърти ме разходи из новия квартал.

О, помогна, наистина много помогна. Този път го нямаше тъпото чувство, че това не са мои неща, че сестра ми не ги е виждала, че преливам от пусто в празно. Но пък и я нямаше радостта, че се махам от гадна квартира. Оставих място, което почти година ми беше дом. Място, където Калоян не искаше да му готвя, но пък където Божидар се научи да отваря хладилника и да вади млякото, мястото, където Мили идваше с бутилка вермут и спален чувал, мястото, където Яна редовно сънуваше кошмари.

За пръв път ми е. Дойдох в София с раница на гърба. Без намерения да се привързвам към хора и места. Леле колко пъти се губих! Ограбваха ме, глобяваха ме, разни лелки ме караха да се въртя из кръг в Захарна фабрика, кучета ме плашиха до смърт в Драгалевци… И за пръв път ми е тъжно, че съм се преместила.

Сигурно ще ми мине, като намеря 2-3 часа да си стегна новата кухня, други 2-3 да напазарувам и примерно 10 минути за една филийка с пастет. Или чак когато спра да се губя в новия квартал. Въпреки че това става все по-трудно. Даже от първия опит успях да стигна до офиса – навреме и само с два автобуса.

И няма на кого да се похваля. Не мисля, че колегите трябва да ме гледат как подскачам от радост, че съм намерила спирките и че никой не ме е изял. Нито, че когато Мили ме пита как се спи в новото легло, трябва да отговоря „на топка“. Не си говоря с мама. Баща ми не си чу телефона цял ден. Единственият, който флиртува с мен, е продавачът в магазина пред блока на Яна.

Поправка. И един колега от един твърде далечен остров. Нескопосано. Почти по задължение. Ако беше тук, щеше да знае, че позволявам да се възползват от мен и за едното нищо.

Чак ме е страх да си помисля какво ще правя другата седмица. Аз и Б. окончателно се изнесохме днес. Яна – утре. Мили – скоро. Всичко, всичко се разпада. И няма да има никакъв избор, освен да се подреди наново. Дотогава ще си стискам очите силно и ще си мисля как новата стая почти прилича на хола в Нови пазар. Нощем. Защото през деня е една голяма стая, която не мога да напълня, ако ще да си довлека всички книги, чорапи и блокчета за рисуване.

Advertisements

8 Коментари on “Да се нанесеш значи и да се изнесеш. За съжаление.”

  1. Мария каза:

    да, точно такова е. наистина.

  2. keklanka каза:

    Моме.. ха така – мъжката :) Разбирам те прекрасно.. сега, ако кажеш, че в стаята си чуваш и ехо.. вземи си коте :) И да.. знам колко е тъжно и колко тежки преглътки трябва да ти присядат, но както и ти каза, ще чакаме да се нареди отново. И то ще се нареди.. макар че аз от своето подреждане нямам кой знае колко добри спомени. Тъжно е наистина, когато напускаш подредения си свят и така да се каже дома си, но скоро и новата къща ще стане уютна, ще излизаш на терасата, ще сядаш на масата и ще рисуваш.. едно време аз така пиех кафе и пишех в дневника си.. преди да усетя,че Николайчо се е нанесъл у нас . Внимавай никой да не се нанесе у вас, освен котката ти :)

  3. Svetlina каза:

    Хехе, Кекле :) Само на Явор бих разрешила да се нанесе у нас и то, защото знам, че не иска :)
    Иначе… ще ми мине, явно вечер е лошото, през деня почти не се сещам колко ми е разпиляно всичко. А това вкъщи е най-хубавото досега. Само трябва да го заобичам и готово.

  4. Lady Frost каза:

    Гад… Цяла седмица се движех през събитията с упоритостта да не ги усещам… а ти ме разплака… гад такава!

  5. Svetlina каза:

    Гадна гад, я!

  6. teo каза:

    Честито ново къщи :)

    Като си направиш партито за ново къщи ще стане по-добре, дотогава би трябвало да си си подредила вичко. От опит мога да кажа, че дори и като живееш реводно в хаус, местенето ти обърва хауса и си трябва време, докато успееш да го раъхвърляш както те кефи ;)

  7. teo каза:

    тъкмо видях това и се сетих за този пост: http://icanread.tumblr.com/post/677880034

  8. Svetlina каза:

    Хахаха :) Noted!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s