Фактите са си факти. Ако ще и да са голи. Или студени.

След работа минах през един кулинарен магазин, за да видя какво ядат хората. През следващите 12 спирки си мислех от колко време не съм яла месо и как непременно трябва да мина през магазина. Минах, де. Купих си. И ядох таратор :)

Само дето снощи ми дойде меракът. Най-сетне, бях се уплашила, че съм  забравила да готвя. Нарязах свинското и започнах да сипвам подправки. Първо сол с мащерка. После цветен пипер от мелничката. После къри. После естрагон и лук на прах. После джинджифил, ама повечко. После червен пипер. После сол. Хубаво натърках всичко и го забравих за една пералня време. После го запържих на бавен огън. Повтарям. Бавен огън. Повтарям. Капсулирах го :)

Да не кажа даже, че само си се капсулираше, щото през това време хванах да беля картофи. Пресни, непресни, всичко беля. И домати беля, но това не го напомняйте на маминка, че пак ще ме хване да правя зимнина. Сипах една студена вода на месото, набутах картофите, изрових солницата от купчината с подправки и наврях всичко във фурната само на долен реотан. Два часа и една салата по-късно Дружба2 миришеше толкова хубаво, че реших и свинско да ям.

И много хубаво готвя. И как боли тумбачиту, кат преядееееш…

И това всичкото го разправям, щото Яна в момента яде картофена супа с фиде и ми иде да я убия. В офиса е студено, пръстите ми са замръзнали, карам обедна почивка в 7 часа и ми се спиииии.

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s