На някои езици купетата са клетки

Все съм си мислела, че в нощен влак най-правилно е да си намериш купе с две баби и да си спиш спокойно. Никой няма да ти прерови чантата, никой няма да ти крещи, никой няма да вони на алкохол+чесън+кал. Оказа се, че има и по-добър вариант. Сядаш в купе със семейство турци, но от по-мургавите и готово. Хората са културни, приятни спътници, пък и ми стана драго, като гледах как бащата пазеше съня на дъщеря си. А всички останали заобикаляха купето, все едно дяволи се возеха в него. Допълнителна защита бяха и три купета ученички, тръгнали за морето. Като посвикнеш с шума, дори си им благодарен, че гонят комарите и пияниците.

Обаче монетата си има и лоша страна. Аз през цялото време си мислех, че не влизат хора в купето ни, заради детето, а то какво било… Навръщане бях с две кандидат-студентки и баба и дядо – роми. Тя спеше на две седалки, момичетата си приказваха, изобщо… идеалната обстановка за мен. По някое време ме събужда мъжки глас, който учтиво пита дали има свободни места. Аз и момичетата се посвиваме и му освобождаваме седалка. И вместо да благодари или примерно да седне, чичката реши да разтърси старата жена с едно красиво „Алооо! Хотел парасъ! Три места си заела!“.

Тя се поогледа стреснато, изправи се, дума не обели, той седна до прозореца, двете момичета му качиха батажа, той им говореше на Вие и им благодареше. Жената поседя, поседя, погледна го скришом и си опъна краката на отсрещната седалка. Аз съвсем съпричастно затвърдих статуса на седалката и метнах и своите там :) Не знам как не го удуших просто! Спря ме единствено реакцията на дядото, който кротко чакаше цялата глупост да свърши. Колко ли пъти му се е случвало, а? Да третират него и жена му като долна класа хора? Като хора, които са виновни предварително? Колко ли му коства да търпи как тормозят бабата, как не й позволяват да подремне, да осъзнава, че нищо няма да помогне? И колко мъдър е в търпението си! И как трябва да му се възхищаваме, а не да го обиждаме или да се страхуваме от него.

А отсреща седя аз, правя се, че чета книжка и умувам как мога да променя ситуацията. Ами… не мога. Аз не съм достатъчна. Много хора още не са осъзнали, че е чист късмет, че не са се родили зелени, еднооки или руси.

И ми иде да буйствам, да ритам и крещя! И какво от това? Ако се накарам на един, ще му променя ли отношението към различните? Изобщо нечие?

Откачена работа! Може ли в 21ви век да има мъченици?

Ами… може.

Advertisements

2 коментара on “На някои езици купетата са клетки”

  1. teo каза:

    Единственото, което може да направиш е да имаш кантакт с „такива“ хора, аз бих предпочела да кажа просто да си отворена за контакт с всички хора, пък и дори да не си кой знае колко отворена, просто да не го избягваш активно.

    Позитивни контактни с хора от малцинствата успешно променят отношението към тях и възприемането им, но наистина трябва контакт и при това не един. До определен брой „готини хора от малцинствата“ повечето хора прилат правилото, че това са изключенията, които подтвърждават правилото и предрасъдъците дори се заздравяват…

    Докато някой само е слушал страшни истории, имал е неприятни вземания и давания с хора от тези групи и познава може би 1-2 изключения, ще се държи така и по много по-ужасен начин дори.

    След време като всички се умешат и никой не е „нормален“, а всички са „нормални“, всичко ще е наред ;)

  2. […] Google thinks I need more. Maybe… it`s because I`ve been angry too many times this week. Like when I wanted to strangle the elderly moron. AFAIK (my word of the month :)) this is not a reason for a […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s