Камамбер? Да, ама не

Най-официално заявявам, че камамберът е поредното прехвалено благо от Чужденеция.

Камембер има бяло-сиво-жълта кора, а под нея е сравнително меко. Вкусът е със средно силен интензитет, който се засилва с по-продължителното му узряване. Сиренето се консумира по най-различни начини – намазано на филия хляб, с вина или с ястия.

Меката бяла кора на Камамбер е покрита с лека плесен, през която прозират червеникаво–кафяви или жълтеникави петна. Под нея се крие богата маслена консистенция с бледо-жълт цвят. Има пълно тяло, мек плодов аромат, с нюанс на гъби. Вкусът е комплексен, напомнящ каймак, деликатно солен.

С други думи… камамберът е полу-мека мръсно-бяла гума с вкус на недозрял кашкавал.

Съществуват един куп рецепти с това „сирене“, като в повечето то трябва да се пържи/панира и задължително да се сервира с плодове. Съжалявам, но вкусът на тези ястия идва от всичко друго, но не и от камамбера.

Вариацията, която аз реших да изпробвам, трябваше да бъде нещо като пай с камамбер и боровинково сладко. Завиваш малко парче сирене с повечко сладко в точени кори, поставяш бучка масло отгоре и печеш в намазнена тавичка. Получава се доста приятна на вид бутерка, която освен това е и вкусна. Само дето не усещаш вкус на сирене, нито пък вкус на кашкавал. Абсолютно всичко се изпарява и си оставен само на прекрасното разтопено сладко.

Не знам за вас, но когато чуя за сирене със сладко, аз си представям сирене със сладко, а не сладко със сладко. Може пък и да съм очаквала прекалено много, знае ли човек. Следващия път съвсем спокойно мога да заменя камамбера с обикновено натрошено сирене, за да се преборят двата вкуса, а сиренето да се карамелизира и задуши едновременно.

Сладкият тарт с камамбер пък ще се получи осем пъти по-добре със сладка извара. Осем пъти по-добре за човек с моя вкус. А аз обожавам зелеви сармички и пълнени чушки с боб. За солените рецепти пък със сигурност може да бъде заменен със сирене крема. Тъкмо тартът с праз ще има някакъв вкус (дори и без пармезан). Изобщо… не му ли добавиш нещо с наистина ярък вкус, камамберът на нищо не прилича. Ей на, този тарт има дижонска горчица и домати и бих го опитала, ако някой ми предложи.

С две думи… Не на мене тия :)

Advertisements

7 коментара on “Камамбер? Да, ама не”

  1. littlethingslife каза:

    Svetlina, вкусно изглежда последната ти снимка. Жалко, че не се е усещал вкусът в ястието. Може би за това конкретно ястие класическият нормандски камамбер щеше да бъде подходящ, тъй като е с по-силен на аромат. От друга страна, човек трябва да пробва, за да види какво го кефи и не. И у нас не всички прехвалени вкусове се харесват. Важното е на нас да се харесат. Поздрави и приятни дни от мен!

  2. Маркуча каза:

    Датският камембер sucks big time. Ако първото ти впечатление е от него, горното описание е съвсем оправдано.

  3. Svetlina каза:

    Не мисля, че аромат би поправил нещо, което няма вкус, но да, датският камамбер е нещо, което повече няма да купя.

  4. Svetlina каза:

    Да добавим оризови нудъли (според етикета „нудли“) към списъка с неща, които вече не искам да си купувам :) Не разбирам защо трябва да сложиш нещо без вкус в ястието си, наистина не разбирам.

  5. […] номер 2 – моят вариант на банички с камамбер […]

  6. […] ми се ядат ребра, ще ям ребра. И щом не искам да опитвам камамбер с боровинки, няма да опитам камамбер с боровинки, ако ще и […]

  7. Jika каза:

    ООО, свещена простота!!!!!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s