Позволи ми да си погадая

Убедена съм, че познавайки родителите, човек може да познава децата в една много голяма степен. Добре, не само родителите. Но родителите и средата предопределят. Е, винаги има и малко шанс, но нека за малко го пренебрегнем. Нека си мислим, че мога като те погледна ей така, дълбоко в очите, че като се вторача в розовите ръчички, стискащи здраво ръкава на навлеченото детенце (примерно), ще мога да позная какво ще стане (с) това детенце. И че мога да се сетя какви са били твоите родители. Мога я. Пусни ме до себе си и ще имам целия ти свят. Ще притежавам теб, миналото ти и бъдещето ти. И колкото повече те познавам, толкова по-малко ще ме изненадваш. Ще ми звъниш в три да ми се хвалиш за нещо и аз ще ти казвам „най-сетне“, ще ми казваш, че ме обичаш, аз ще отговарям с „добре“.

Страшно, а?! Ама и на мен ми е страшно. Да знам, че някой може да ме опознае до степен да съм му скучна. Или да знам какви ще станат децата  ми и да знам за кои техни черти ще съм отговорна лично аз. Или пък да знам, че ако родителите ми се бяха оженили 10 години по-късно, сега щях да имам здраво семейство. Хич не е весело. Добре че хората не са дървета, че да можеш да познаеш докрай как ще пораснат. Надявам се, де. Надявам се да няма хора, които виждат чуждия живот като на длан, хора, които не могат да избягат от чуждите съдби, хора, които са безкрайно тъжни.

Както и да е. Днес искам да си поиграя на такъв човек. Искам да разнищя един… господин, искам да отгатна какво му се е случило, за да стане такъв, какъвто е, искам да съм сигурно как точно можеш да превърнеш детето си в такъв… социален изрод.

Дадено: мъж на 30+, който става късно, прекарва деня си по кафетата, не помни хорските имена, не казва своето, непрекъснато общува с непознати, за него всички са непознати, всяко негово изречение е клише, твърди, че не се интересува от пари, че не знае какви са телефонните му сметки, защото се е разбрал с една жена да му ги плаща, ненавижда държавните институции и всякакъв вид учреждения и колективи, който не се смее, който рядко жестикулира, който не говори за себе си, но непрекъснато говори за секса като чукане, за това как хубавите момичета трябва да имат много мъже, наведнъж, по веднъж, както дойде, за това как жената с дете за него е мръсна циганка, защото само те се оставяли да се женят за тях и да ги забременяват, изключение правели самотните майки, които не са мръсни циганки, а хубави мацки, хубавите жени са задължително… наляти

Търси се: кое предизвиква тази болест и може ли да се предвиди тя? А да се излекува?

Решение (вариант 1): Щом третира жените като вагини, но никога не ги нарича така, щом за него няма жени, а мацки и момичета, значи има страх от жени. Вероятно знае, че когато момичето стане жена, се случва нещо лошо, нещо страшно. Вероятно с неговото раждане майка му е станала жена, запретнала е престилката и е започнала да го обсебва. Докато баща му си е ръгал чушката във всеки срещнат боб. Освен това баща му е бил властен, богат, изискващ, тираничен, може би дори малко садистичен. Вероятно с годините е почнал да парадира с мацките си, да нагрубява жена си, да тормози сина си, да го кара да чете книги, да общува само с определени хора, да носи само бели чорапи, да бъде пълен отличник, да иска да стане адвокат, да страни от майка си. И точно когато малкото момченце се е научило да бъде начетен грубиян, презиращ жената в къщата, се е случило нещо ужасно. Изгубил е баща си. Прегазила го е жена. Получил е инфаркт по време на секс. Хванал е алцхаймер и сифилис едновременно. Избягал е страшно далеч. Със секретарката си- студентка. И ето ни го – един объркан, наранен, отчаян, арогантен, вечно искащ, вечно търсещ, вечно презиращ даващите… десетгодишен хлапак. И неговата скромна, търпелива, любяща майка-вдовица. И подиграващи се съученици. И цял квартал съжаляващи го жени.

Решение (вариант 2): Единствено дете. Майка-вагина. Незавършила училище, но пък модел. Глупава, кльощава, страшно красива. И една много оправна баба. Една баба, която го отглежда, която по нищо не прилича на майка му. Една баба, която докато готви макарони на фурна, говори против красивата нищонеправеща мама. Една баба, която научава детето колко е важно да е мъж, никога да не плаче, да взима всичко, което иска и да се пази от хубави ученички. Да ги презира. Кара го да чете купища книги, да яде яхнии, да стои вкъщи, да не си жули колената, да не е в тежест на баща си.

Без да осъзнава, тя го превръща в момичемразец. А той пък не съзнава, че го е страх от баба му. От това да  е зависим от нея. Че е зависим от нея. И при първа възможност избягва. Потушава страха с много унижения. Унизява същите тези хубави момичета. Използва ги, за да се чувства над някого, захвърля ги като използвани съдове, винаги анонимно, винаги набързо. Те не са личности, той пък е суперличност. Никога не се обажда на баща си, защото той е бил слаб и е останал с циганката-вагина-жена, която е забременил. За по-сигурно не е записал телефона му. Ничий телефон. Неговата съдба е нвезависима. Не му се случва нищо, което не си е избрал сам. Не чете смс-и, не води разговори на теми, които го отблъскват, не ходи по нови кафета, има собствени правила за всичко. Най-добрите правила. Не спори с никого. Не е възможно на някого да му хрумне нещо различно. Такива неща той никога не чува. Той е мъж в свят на вагини. Които висят по кафетата, за да се разграничат от мръсните циганки с деца.

Общото: Малкото човече е било задушено. Имало е някаква много силна, оправна, може би властна личност, която да е до него или пък да се грижи за него. И със сигурност да изисква от него. Имало е и слаба личност. Личност крехка или пък невидима, която е позволявала да бъде нагрубявана, презирана, заобикаляна, тъпкана, използвана. Личност дотолкова мазохистична, че никога не се е отделила от него. Личност, от която той е трябвало да се отърве, за да порасне. Както когато риташ мръсното коте, което ти пречи да затвориш вратата.

Наложило му се е. Да избяга от силния. Да нарани слабия. И за да не се намрази, няма друг избор, освен да продължи по същия път.

Разбира се, има още десетки варианти, но на мен тези ми се струват най-вероятни. И сега какво? Трябва да се поуча да давам свобода на малчовците? Да не ги обгрижвам твърде много? Да не вярвам в способностите им? Да не искам се осъществят напълно? Добре, така или иначе според мен успехът е в щастието, а не щастието – в успеха. Обаче значи ли това, че и бащата трябва да е като мен? Или напротив – той да бъде лошият полицай, а аз един светъл пристан, като в приказките?

Много подла история. Излиза много лесно да си направиш такова дете. Дете, което да не харесва жени, което да се страхува от жени, колкото и невероятна жена да си ти. Или баба. Или баща.

Такова дете не може да се поправи. Или по-скоро… не  трябва да се поправя. Не и когато е на 30+. Какво ще остане от него, ако му вземат всички страхове? 30 празни години, ура!

От друга страна така ми се иска да му разкажа за циганката от автобуса. Която носеше детска тениска и детски джапанки, смееше се непрекъснато и гледаше мъжа си с любов, огромна любов! А халката й беше голяма. Не знам през какво трябва да минеш, за да ти отслабнат пръстите, но знам колко голям човек трябва да си, за да успееш да се усмихваш след това и колко голям късметлия трябва да си, за да има за кого да се усмихваш.

Advertisements

7 коментара on “Позволи ми да си погадая”

  1. lotlorien каза:

    Не си гадател, а психолог!

  2. Svetlina каза:

    Видя ли какви бели стават, като ме хване настинка :)

  3. Комитата каза:

    Халката може да е от бабата или от свекървата и затова да е такава голяма ;-)

    Кофти вариант за момчето е истерична обсебваща майка и апатичен баща. Но не пренебрегвай способността на човек да променя себе си…

  4. keklanka каза:

    Да, аз също това казвам. Казвам също,че вече от опит виждам,че човек се учи в движение и често кара слепешката. Говоря за детето и за обгрижването му. Някои неща се предвиждат, предполагат. Някои хора са апатични, други деспотични, трети вагини.. всеки си избира и решава какъв да бъде. Аз имам малко дете и за пръв път се сблъскам със своенравността му.. е да ти кажа нямам идея сега как да процедирам, а още по-малко понятие ще имам, когато порасте. Силно се надявам някак да му се формира характера, защото е природно интеригентно и го уважавам все пак като личност. Но родителските грешки не винаги са по вина на родителите. Говоря за такива грешки, които не зависят от тях и за които не си дават сметка. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Факт е, че най-много съм страдала от родителите си, когато те са с намерение,че ми правят добро, че ме учат, че така се става човек. Най-лошото е, когато напълно го осъзнаваш това, а те продължават дате третират като втора категория. И когато ми падне и на мен пердето навярно и аз го правя с дъщеря си. Психолози или не.. адашката просто бягаш от подобни индивиди като онзи дето си описала. Хора всякакви, личности всякакви :) Никой не е застрахован от грешки, дори и умните хора като мен :) И като теб. Престанала съм да плача за вече промити мъзъци, престанала съм да спасявам хора, които не искат да са спасени, живей си живота и не се цапай с кофти хора, пък били и те добри преди време.. това няма никакво значение, защото накрая ти ще си наранена и прецакана от контакта си с тях. А това, което ти имаш е нещо, което трябва да се пази.

  5. Svetlina каза:

    По ред на номерата :)
    Халката сигурно струва 2лв и е ламаринка с цвят злато, та надали с епредава по наследство. Плюс това никоя свекърва няма да ти даде широка халка, нито пък ще позволи някой да ти носи чехлите, ама да не бягам от темата…
    Кекле, знам, че много неща, които правя с добри намерения, накрая свършват в калта и че много неща, които и не съзнавам, че съм причинила, могат да имат сериозни последици. Това някакси не ме плаши (нямам идея защо). Плаши ме вариантът нарочно да моделираш някое малко човече по свой вкус. Примерно да решиш, че искаш да е свръхенергично и да изядеш 9 тона шоколад, докато си бременна. Или, като в „Краля маг“ да си пратиш сина в колиба насред градината, за да се научи сам да се грижи за себе си и за селските моми. И за да свиква с мисълта, че не е господарски син, а момче, нападано от тигри (верно, тигър го беше нападнал :)). И накрая толкова старателно моделираното човешко същество да бъде нещастно.
    А господин Гларусът не посмя да ми се обади втори път, явно все пак е дочул някое от изреченията ми :)
    Между другото… истеричните обсебващи майки не вярвам да могат да правят синове, които не си произнасят името и разчитат жена да им плаща телефона.

  6. teo каза:

    Само бих казала, че добре гараеш, но принципно, ако искаш да знаеш нещо – питай :)

    Добре, че не знаеш колко наследствени са личност, личностно развитие и много други неща според психолозите ;)

    Според мен сега трябва да се научиш, да не се опитваш да правиш нещо, както си мислиш, че ще е най-добре, а както ти идва от вътре, защото така ще е най-добре, всичко друго би било малко или много фалшиво и не би имало желания/очаквания резултат…

  7. Svetlina каза:

    Другият вариант е да не желаеш или очакваш резултати. Тогава със сигурност няма да има и разочарования. От няколко месеца се радвам на тази стратегия, не съм знаела, че щастието може да се крие и в спокойствието.

    А гусинът не го питах, щото той и името си не каза :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s