Инициации

Братчето ми ме попита дали чета блогове, освен да пиша. Чета. Щото той напоследък бил четял един. Погледнах линка, казах му, че съм запозната и че не чета този конкретен човек и отминах. Докато не реши да ми развали хубавата събота. Извел ме човекът на ресторант, довел ми и старо другарче и какво? Седнал да ми цитира Тишо. И то не за друго, ами за това как имало 4 причини да се жениш и как вероятността за развод е 50 на 50.

Падна ми ченето. Такова нещо от него не съм очаквала. Ама колко безмислен бил гражданският брак, как щом се жениш, значи си с надут корем или имаш финансова изгода… Не! Това е нещо, което никога повече не искам да чуя!

Но пък проявих мъжеството да прочета (ще ме извинявате за смешния линк, но по едно време Уърдпрес съсипа много урл-та). Няма, изобщо няма да споря с Тишо. Има право да бъде колкото си иска материалист, да мери връзките, отношенията, любовите в грамове, в пачки, в проценти, в пропуснати ползи, в стройни колонки с плюсове и минуси. Аз пък имам право да кажа (поне на Миро, който все мрънка, че не го споменавам в блога си), че монетата има още една страна.

Защо бих искала да се омъжа за някого? Определено не за да е мой завинаги. Безкрайно ми е ясно, че това с подпис не се постига. Искам да се омъжа за някого, искам да се дам, да се обрека, искам да принадлежа, искам да ме наричат с името му, искам да бъда негова изцяло, искам да се отдам докрай. Искам да знае, че съм там. За него.

Процесът е дълъг и сложен. И много, много личен. Ако позволя да ме заведеш някъде, ако те поглезя с някоя манджа, ако правя секс с теб, може и да решиш, че съм твоя, но от моя гледна точка нищо особено не се е случило. Започвам да съм твоя, когато те целуна по средата на автобуса (което иначе така мразя). Ставам все по-твоя, представяйки те на приятелите си. Някой хубав ден дори може да ти разреша да си играеш с врата ми, да ме гъделичкаш, да ме целуваш.

За теб може да е ужасно мръснишко да ме видиш под себе си на дневна светлина с широко разтворени крака, за мен е съвсем друго. За мен то е „давам ти се цялата“. За мен то е изцяло нефизическо преживяване, както са и първите ни 100-200 обеда и вечери. Ти се хвалиш на приятелите си колко се подобрява сексът ни с всеки изминал ден, докато аз всъщност все повече привиквам да ти се радвам, да ти се отдавам, да съм твоя. „По-наляво“, „Сега!“, „Да, да, да!“ постепенно се изместват от „Целуни МЕ там!“, „Как беше денят ти? Искам да МЕ изчукаш!“ и разбира се… рано или късно идва моментът, когато вместо да пъшкам в оргазъм, зъбите ми проскърцват името ти. Не, не си станал сексуален бог, просто някоя наивница ти е дала всичко, което има.

Напълно осъзнавам, че това ти е неизвестно. Че няма да го проумееш, че няма да го повярваш. Мъжете не сте направени да съчувствате на женското желание да бъдат нужни някому, да принадлежат на някого, да обожават някого, да зависят от някого, да бъдат закриляни, господствани, изпитвани, оценявани, наказвани, поощрявани, чукани!

Знаеш ли кои са следващите степени? Моите лични степени. Тези, до които никой още не се е доближавал. Да заведа мъж при родителите си. Да им кажа „Избрах си да бъда на ТОЗИ.“.

Нали си представяш как заставам пред баща си и му обяснявам, че вече няма да нося неговото име? А сега си представи, че го правя пред целия свят. В гражданското пред Държавата си, пред обществото си, пред всичките си бивши приятели, пред потенциалните бъдещи. В църквата пред всички останали.

Защо бих се оженила за някого? Защото го обичам.

Advertisements

29 Коментари on “Инициации”

  1. Таня каза:

    Абе ти нали уж щеше да си някъде на излет? Или аз нещо криво разбрах?

    Поздравления за поста :-) Много ми хареса :-)

  2. Svetlina каза:

    Излетите друг път. Днес отивам на пътешествие до офиса на ангенцията само. Ако го намеря. И ако оцелея в 204. Тоя автобус ме връща обратно в студентските години, когато се возех прегърната от по 5 до 8 човека :)
    Харесан постът, ма от 100% жени :))) От друга страна не ми трябва мъж, който иска да ми се даде и аз да го чукам, вероятно и за ръка да го водя, обувките му да връзвам и нощем с пушка да обикалям леглото, да му пазя съня. Добре са си и сега, само да не ми се правят на пресметливи, докато си ям китайското ;)

  3. Маркуча каза:

    Страхотен пост, но репликата по-долу просто ме хвърли в музиката:

    Някой хубав ден дори може да ти разреша… да ме целуваш.

    И к’во сега? Секс — няма проблем, целувки — не, още не сме достатъчно близки. С ума сойти можно, както казва един познат.

  4. Svetlina каза:

    Ааа :) Тая реплика не е моя, спекулант такъв маркучев :)

  5. Малко странно, признвам и се съгласявам с Маркуча „Някой хубав ден дори може да ти разреша… да ме целуваш.“ Не е ли по default първо да са целувките, а после секса (Но нека не разбираме „целувка“ в буквалния смисъл. Има целувки и целувки, но все пак :?)

  6. Svetlina каза:

    Хахаха :) Говорех за врата :) Това е територия, забранена за целувки. Имам такъв невероятен гъдел, особено там, да не говорим, че нашите са ме произвели и с една лебедоводъла шия…

  7. Bain каза:

    Ъъъъъъх, шегуваш ли се? Когато за последно проверих, точно това беше проблема при теб. „Започваш да решаваш, че съм твоя, когато не съм.“ Абе, мен ли ме лъже паметта, или ти беше тази с контролния комплекс която се оплакваше, че първа започва да взема нещата в една конкретна връзка прекалено сериозно преди някой друг? Сега пък казваш, че всъщност този, когото си наманджила, нагостила, разходила, разсексила, всъщностги вземал нещата като нещо сериозно преди ти да ги вземеш за такива? А не е ли всъщност обратното? Не се ли получава при теб така, че започваш да очакваш много по-сериозна връзка от тази, която ти предлагат?

    Разбира се, аз мога да греша в наблюденията си над живота ти и писанията ти, както и в изводите, които си правя. От друга страна, аз съм СТРАХОТЕН, така че надали греша. И да, реших, че за да се приеме моето мнение сериозно, трябва да има главни букви по средата на изречението, както имаше в публикацията.

    Б.

  8. Svetlina каза:

    Здрасти, РАДВАМ СЕ, че се завърна :)
    Бъркаш понятията. Да, когато аз му готвя, нещата стават сериозни за него. Да, когато той ме целува по врата, нещата са сериозни за мен. Не е правило това, което е сериозно за мен, да е сериозно за другите. И нямам предвид признаците, а значението.
    За мен сериозна връзка е тази, която има шанс за дълготрайност. За повечето мъже сериозната вързка е тази, която трае дълго.
    Както и да е… никъде не споменавам за сериозност. Повече ме вълнуват мъжете и тяхното масово нежелание да притежават жени.

  9. teo каза:

    Някои бивши все казват: „Щом не си се омъжила за него, значи още нищо не е загубено/решено.“ Може би донякъде разбират степентта на отдаване, за която говориш горе…

  10. Ворце каза:

    Мъжете усещат когато ястието е приготвено без любов. Нали любовта им минава през стомаха. :) А всичко трябва да се прави поверително и лично.

  11. Svetlina каза:

    Мдааа :) Точно затова мъжете обожават да ходят на кръчма – щото усещат, че там им готвят с любов :)
    От друга страна, за да готвиш с любов, не е нужно тя да е насочена към този, на когото готвиш. Може да обичаш да готвиш, да обичаш да готвиш с домати или просто днес да си се събудила с усмивка :)

  12. Ворце каза:

    Различно е. Когато готвиш с любофф за някого, когото обичаш, има един влажен поглед и размазваща усмивка, които намират отражение в ястието, защото си представяш една друга усмивка- на този/ тази, за когото/ която готвиш. :))) Казвам го, опирайки се на собствения си опит, като човек, обожаващ да готви и отраснал с поезията на подправките.
    А мъжете и жените обичат да ходят на кръчма по ред причини, не само заради яденето. По- скоро заради социализацията. А има и мъже, които не обичат да ходят на кръчма. Въобще това генерализиране- „мъже“ „жени“ е доста плитко и понякога опасно.

  13. Svetlina каза:

    Същото може да се каже и за прекаленото конкретизиране.
    Ти мислиш ли, че майка ми готви кюфтета с любов абсолютно всеки път? Щото аз мисля, че много пъти е изморена или знае, че това е единственият вариант да ни нахрани с месо или защото й е останала кайма от принцесите за закуска.., а пък наистина винаги се получават вкусни. „Като гореща вода за шоколад“ е една хубава книга – художествена. Ето затова гастрономите не си търсят жени, които да ги обожават и да им готвят, а търсят професионални готвачи, на които да платят.

  14. Ворце каза:

    Точно за това говоря. Кюфтетата на мама са винаги вкусни, защото са направени с любов за този, който ще ги яде. Те са символ, а не просто кюфтета. Някой е скапан от работа, но готви, за да си добре нахранен.
    Това е много по- ценно, отколкото да отидеш в ресторант и да получиш „професионално“ сготвени кюфтета.
    Японците казват, че не са важни нещата, а отношението към тях.
    Споделям тази концепция.
    Затова някой мъж може да се заблуди, че ако си му сготвила, има някаква символика, показваща, че си влюбена в него. Особено ако си се върнала пребита от работа. :)))
    А ти може просто да си сготвила по навик, за да разпуснеш или за да тикнеш хапче с мишеморка в яденето. ;))))))))))))))

  15. Svetlina каза:

    Мъжете, в които съм влюбена се познават не по това, че им готвя, а по това, че бягат от мен :)
    А ти си противоречиш – хем отношението към нещата е единственото важно, хем най-вкусни са кюфтета „страшно съм изморена, дай да правя вечеря и да лягам“.

  16. Ворце каза:

    Защо да си противореча? Явно не можеш да ме разбереш. Цялата сага с моите коментари тук започна заради изречението ти „Ако позволя да ме заведеш някъде, ако те поглезя с някоя манджа, ако правя секс с теб, може и да решиш, че съм твоя, но от моя гледна точка нищо особено не се е случило.“ Т. е. всичко е въпрос на гледна точка. Какво той ще види в жеста ти към него- в случая готвенето и какво ти си вложила в готвенето като емоция. Става въпрос за отношение. Понякога една манджа може да бъде израз на любов, особено ако зад нея седи някаква саможертва, като тази да сготвиш на някой, въпреки че си скапана от работа. А понякога може да си е само манджа. Всичко зависи от нюансите. Имах предвид че ако един мъж не гледа повърхностно на нещата, би трябвало да отбелязва тези нюанси и обстоятелства, в следствие на което да си вади правилните заключения. Това означава, че си е направил минималните усилия да те опознае. Грешно е да мислиш, че когато сготвиш на един мъж, той задължително ще си помисли, че ти си вече негова. Това ми напомня на онзи виц, измислен вероятно от жени, където се казва, че за да впечатлиш един мъж трябва само да му сготвиш и да се съблечеш. Много мои познати жени му бяха повярвали и след това се учудваха, че схемата не работи. :)))
    Надявам се, че си ме разбрала.
    Съжалявам, че мъжете, в които си влюбена, бягат от теб. Причините за това може да са най- различни при всеки един от тях, тъй като всеки от тях е различен като мислене и характер. А може да има и съвсем проста причина- те не отговарят на чувствата ти, както и ти вероятно не отговаряш на чувствата на други, които са влюбени в теб и бягаш от тях. :)))) Понякога си мисля, че цялата история с интимните отношения е една гоненица на тъмно.
    Мисля, че е време да „избягам“ от този разговор, макар да не си влюбена в мен, но нека минимизираме риска. :))))))))
    Пък и прекалено дълго се застоях.

  17. Svetlina каза:

    Бягай, щом си решил :)
    Аз досега не съм видяла мъж, който да не си помисли нещо, което аз не съм, когато му направя вечеря. Едва ли не според тях готвенето е само и единствено прелюдия към секса. От друга страна не мога да твърдя, че съм се занимавала с много мъже в тоя свят на самовлюбени момчета.
    Между другото, не знам дали си забелязал, че готвенето освен саможертва, понякога е задлжение, така както примерно си задължен да се храниш или да спиш. И пак е вкусно, нищо че си опържил яйцата с единствената идея, че утре вече ще са развалени и че нещо трябва да се направи, колкото и да не го искаш.

  18. o.l. каза:

    Аз пък мразя някой да ме притежава или да господства над мен. Ама като казвам мразя, имам предвид ненавиждам с цялото си същество. Хич не обичам да готвя, ако го правя, то е само заедно с мъжа ми, та да си поделим после хем манджата, хем чистенето и миенето. Имам си мъж де, да чукам на дърво – щастливи сме.

    Мисълта ми беше, че далеч не всички жени искат да са нужни някому или да му принадлежат. Аз например принадлежа само на себе си, но това не ми пречи да обичам съпруга си безкрайно много. Мразя да бъда закриляна, но това не ми пречи да се чувствам добре и уютно с половинката си. Не защото някой бди над мен, а защото някой върви до мен. Не пред мен, не зад мен, а ЗАЕДНО с мен. Ето затова, смятам аз, е хубаво да се женят хората. Защото когато си пълноценна личност, която се е научила на отговорност, самостоятелност, знае кое е добро и кое лошо, знае си силните и слабите страни, знае какво е да се обича, и срещнеш друга такава личност – всичко се умножава по две. Ставате по-силни заедно. Радвате се двойно на хубавите неща, подкрепяте се взаимно при трудности. Когато някой от вас падне на земята, ще се изправи по-бързо с помощта на подадената ръка от другия. Не че ако беше сам нямаше да успее, но щеше да е малко по-бавно и по-трудно.

    Иначе за мен е ужасно важно хората да се женят, но когато са готови за това. Първо трябва да си наясно със себе си. Тогава по-лесно си намираш подходящ партньор.

    А за глупостите на Тишо няма как да не се съглася с теб. Нито аз, нито някой от приятелите ми се е оженил заради надут корем или заради материални облаги. Не казвам, че такива хора няма – има. По целия свят. Но има и много други, които са наясно със себе си и знаят, че искат да споделят живота си с много специален човек. И че подписът никога не е гаранция, но придава тежест на отговорностите, които поемате заедно. Защото да се разведеш или тръгнеш от една връзка е лесно, по-трудно е да преодоляваш трудностите и да надграждаш връзката си, да я развиваш и да работиш над нея. Да не се даваш на рутината.

    Благодаря, че ме накара да споделя моето виждане, надявам се че макар и малко, допринасям с още един поглед върху нещата.

  19. Svetlina каза:

    О, аз не познавам друга жена (освен сестра ми, де), която държи да бъде притежавана. Но ето на, много хора не са съгласни с Тишо – всеки с причините си.
    Един мой приятел не иска да се ожени за момичето си, защото така щял да сложи край на младостта си. Според мен пък обижда горкото момиче – все едно не е достойна да му носи името.
    Дали ще вървят заедно, те си решават, но да останат така, както са в момента, си е като да вървят един срещу друг.

  20. o.l. каза:

    Ами тя може и да не му вземе името :) Аз например си го запазих, защото за мен си е важна част от идентичността ми. Знам за мъже, които вземат фамилията на жена си, но не са българи, то представям си на средния българин да му го кажеш, хахахаха :) Но разбирам много добре какво казваш де, сред не малко хора съществува тази идея, че едва ли не с брака се свършва всичко хубаво. Или че задължително идва с деца, които пък от своя страна също са едно тежко бреме. А пък бракът ще е такъв, какъвто си го направят двамата. Това е истината. Помагай на брати си да спира с глупавите четива, хихи :)

  21. Svetlina каза:

    Не знам. Името идва от бащата, религията – от майката, не виждам нищо грешно. От друга страна моята фамилия не е като на баща ми, а идва от първото име на дядо ми. В моя град всички сме така. Може нашите да са Петрови, ама аз съм Витанова и си се харесвам :)

  22. о.л. каза:

    Не навсякъде по света и не по всяко време фамилията идва от бащата. На някои места децата вземат фамилиите и на двамата си родители. На много места съпругите традиционно не са вземали фамилиите на съпрузите си. Това с първото име на дядото взето за фамилия не знам със сигурност дали е стара традиция, но по комунистическо време е имало доста такива случаи. Даже чувах че нарочно е било насърчавано – един вид по-трудно да се проследяват родовите връзки. Ще е интересно да се проучи (за мен поне де). И в моя род има такива случаи.

  23. Svetlina каза:

    Е, чак пък случаи да ги наричаме :) Аз съм Витанова, родителите ми са Петрови и не виждам нищо лошо :)

  24. о.л каза:

    Ами че случаи са си де :) Пък и не смятам, че непременно е лошо или добро. Аз по принцип смятам, че човек трябва да има свобода да избира изцяло името на детето си, включително и фамилията. Интересни са ми родовите връзки и традиции, не само у нас. Та затова ми е интересен въпросът с разликите. Ама се сещам и аз веднъж в месеца да се върна тук и да си говоря с тебе.

  25. Svetlina каза:

    Уелкам бак :) Ти явно чакаш да се посъбере материал и тогава посещаваш, което си е хитро :)
    Според мен хората трябва да имат по-малко свобода в измислянето на имена. Имам преподавател на име Свободозаря, което е съвсем малко по-добре от Aliaune Badara Akon Thiam. Колкото по-малко неща се оставят за избиране, толкова по-малък е рискът да се родиш Биролюб Паров, мисля аз :)
    Айде, братовчедите, бащата, фамилното име… са ти наследство, натрапени са, не са ти избирани от родителите, тъй че те все още имат шанс да ги заобичаш(родителите). Но не знам каква признателност очакват от дете на име A. J. P. Patrick Junior – Salinski или Торба лайна (от един не чак толкова неизвестен сериал ;)). Просто… на възрастен не може да се разчита :)

  26. Bia каза:

    Само ако повече хора виждаха така идеята на брака, колко по-малко пошло щеше да е всичко!

  27. Svetlina каза:

    Доста хора я виждаме така, явно обаче мъжете (за разлика от нас) имат проблем с осигуряването на семейно щастие. С желанието за осигуряване на щастие извън тях самите.

  28. Bia каза:

    И на мен това ми прави впечатление. Мъж на 30 казва – много те обичам, ама ми е рано да се женя и да имам деца, още не съм се наживял. И основното му занимание е да кисне по баровете с приятели :/
    Е как да искам да бъда отдадена на такъв индивид? :)

  29. Svetlina каза:

    Такъв не заслужава даже вярна да му бъда :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s