А кто нас…

Дали защото съм възпитавана за жена, дали защото около мен никога не е имало излишък от мъже, аз приемам някои неща различно. Особено гурбета.

Винаги съм била от страната на майките, които като се срещнат на центъра, вместо да се питат как са, минават направо на „Обаждаха ли се от Англия?“, „Чу ли се с твоя?“, „Бързам да пусна колета с мартеничките, дано стигне за 14 дни.“. Виждала съм колко липсват тези хора, как жени остават сами, как деца израстват без майки, започват да произвеждат амфетамини и на 18 биват освидетелствани, за да не влязат в затвора. Виждала съм с каква жал родители чакат децата си, виждала съм как фотоалбуми се предават от ръка на ръка и от пейка на пейка.

Вероятно защото винаги съм живяла в малки градове, в които всички се познават… знам как хората съжаляват тези, чиито деца са в чужбина. Защото са изоставени. Или защото гурбетлиите най-вероятно нямат българска наденица и терлици. Виждала съм как маминка си дава половината заплата за букет изкуствени цветя и колет до Англия, защото братовчедка ми била имала рожден ден. Виждала съм баби, които диктуват писма на други баби. Виждала съм внучки, които крият пари в сутиените си, за да дадат нещо на баба, като се върнат от Гърция.

Току някоя се похвали, че внук й, дъщеря й или съседчето отишли да учат в чужбина. И се разплаче. То за тяхно добро, не знам си какво… и се питат една друга дали в едикояси държава има много негри, а цигани, а какво ядат там… И въздишат как съответният момък или мома или ще си вземе чужбинче или ще се върне престарял/а и ще трябва да се жени на стари години.

Изобщо не започвайте да ми обяснявате как там образованието било по-добро, как имаш повече шансове за развитие, как човек трябвало да си развие потенциала докрай.

Всяко нещо си има цена и ако ти желаеш да я платиш, да накараш хората, които те обичат, да я платят, добре, няма да те спирам. Аз обаче съм избрала да си стоя тука, да пращам колети до Германия, да получавам подаръци от Израел и да си намеря мъж българин.

Не мога да платя цената. Не мога да забравя как някоя от майките от моята улица се връщаше и всички деца с родители в чужбина й се хвърляха на врата.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Мен са ме целували двама Андреевци и единият иска да ходи във Франция.

Advertisements

17 Коментари on “А кто нас…”

  1. teo каза:

    Хм, хм…
    Аз лично много се възхищавам на хората, които избират да останат в БГ (като повечето friend-ове :( )

    Всяко нещо си има цена и естествено, че всеки сам избира, дали да я плати. Също така всяко нещо си има предимвства и недостатъци и далеч не винаги хората съжаляват родителите с деца в чужбина, нито пък децата ходят без терлици :)

    И хващането на чужденец вече е по-скоро изключението, отколкото правилото, повечето българчета се чифтосват помежду си ;)

    Аз поддържам много по-близък контакт с нашите отколкото някои познати в БГ, точно защото сме по-далече. И естествено, че си липсваме, но изоставени е една много неподходяща дума там според мен. Поне при мен нашите държаха да замина много повече от мен самата, така че колкото аз съм ги изоставяла, толкова и те са ме изритали :D

  2. Svetlina каза:

    Може Комитата да излезе прав, може моите приятели да са странни, а всички други хора да са нормални и да имат нормални приятели. Това, което аз виждам е как баба се сърди на сина си, че е пратил внучката в Украйна, как страшно начетени жени се женят за втори път, но винаги извън страната, как майка трябваше да иде в Гърция, а дъщерята – ученичка във Франция.
    Освен това знам аз какъв рев му удрям всяка Коледа, когато не съм със семейството, а това не са 1-2-5 години вече.
    Аз съм научена да мисля за българите, отишли в чужбина, като за хора, подгонени от нуждата. Нищо че там не ходят по терлици.
    Ето, и ти не си изключение. Липсвате си, затова много си комуникирате. Както когато моята сестра ми зъвни по три пъти на ден, само за да ме чуе и ужасно ме вбесява :) Не знам ти от кой град си, може при вас да е признак на имане да си пратиш детето далеч, при нас това е… последното нещо, което някой би причинил на детето си. Дядо ми плачеше само на две песни – „Тих бял Дунав“ и „Облаче ле бяло“.

  3. keklanka каза:

    Адашката, аз много пъти съм мислела,че падне ли ми – нарамвам детето и се махам от тук. Честно да ти кажа не искам да порасте в България, колкото и голяма родолюбка да съм. В един момент човек трябва да отлети, човек трябва да е готов да плати цената. И да бъде космополит. Каквото и да значи това. А и това да останеш в България изобщо не означава, че така ще се виждаш по-често с близките си. Аз ако бях останала в Шумен пак нямаше да мога да ги виждам. Пак ми пращаха колети, пак се чудеха как съм. Връщах се два пъти в годината. Дали само мисълта,че детето ти е близо и не е зад граница е достатъчна да си мислиш,че е до теб?!

  4. teo каза:

    Точно това, което казваше Кеклана имах и аз предвид. Аз съм от Ловеч, повечето ми съученици следват в София и доста от тях „не ебават“ да си ходят много много или са „много заети“, някой и наистина са заети. А майките им пак пращат колети с буркани по автобуса… Ужас според мен.

    Незнам кой е странен, нормален, няма и значение.

    „Не знам ти от кой град си, може при вас да е признак на имане да си пратиш детето далеч, при нас това е… последното нещо, което някой би причинил на детето си.“

    WOW, това пък защо? Наистина, не го разбирам, какво лошо му причиняваш?

    В Ловеч почти всеки има някой роднина в чужбина и абсолютно всеки има познати там, донякъде заради езиковата гимназия. Не съм виждала нито някой да плаче, нито да се чувства изоставен…

    Да си пратиш детето в чужбина се разглежда като знак на имане, само ако го издържаш ти, но доста се издържат изцяло сами (като мен). Както и да се издържа някой, следването в чужбина се разглежда като най-добрия старт, който може да дадеш на детето си.

    Затова нашите едно време предпочетоха да съберат от познати пари за билет и първата такса и да ме пратят да се оправям там, отколкото да ме пуснат да се оправям в София, както аз исках, чисто и просто защото билета и смешните такси можех да си ги позволя и с моите спрестени пари и нямаше да товаря нашите.

    И между другото, в Германия следването в чужбина също се приема като нещо много позитивно. Почти всеки прави един семестър някъде (и ако иска да си намери готина работа, трябва и да е правил), а „най-смелите“ карат цяло следване някъде.

    Никой не ти го причинява, хората се борят да получат място в Нова Зеландия примерно, като при повечето важен е просто опитът, който получават чрез сблъсъка с други култури, защото на много места получават едно не толкова качествено и модерно образование като в Германия, но опитът много се цени.

    Не искам да те „спамя“ с дълги коментари, но с този пост ми представяш наистина една нова и досега немислима за мен преспектива към „гурбета“, много интересно.

  5. Svetlina каза:

    Кекле, това твоето са космополитни думи. Защо не си я нарамила още? Защо не си я измъкнала за ушите от средата й, защо не си я завела на място, където да си има само теб? Аз лично изобщо не бях щастлива, когато нашите ме местеха насам-натам. Дотолкова съм повредена от всички тия оставяния на любими стари неща и нямания на нови, че когато дойдох в София, имах фикс идеята да не създавам никакви приятелства, защото осъзнавах как след това ще трябва да се разделя с тези хора.
    Не казвам, че съм в България, за да се виждам по-често с близките си. Казвам какво им е на същите близки, когато знаят, че не могат да си видят детето. Щото вашите са можели да се вдигнат до Шумен, правили-не правили, винаги са знаели, че го могат, че не си безкрайно далече, че не си извън техния свят.
    Това не е за да си мислиш, че детето ти е до теб. Това е за да си мислиш, че детето ти е добре. В уютното, познатото, в гнездото. А не в далечното, чуждото, голямото, страшното, самотното.
    Тео, ние сме учени, че най-мило и най-сладко е при мама и при татко, ние сме учени да се разхождаме с ей такива усмивки по улиците на Вършец, ние сме научени, че мястото ни е тук. Да те пратят на друго място е равно на да те махнат от най-хубавото място.
    Не, вие просто не сте виждали как маминка се кланяше на един календар с някакво момиченце, все едно е икона, защото приличал бил на внучка й. Някоя и друга година по-късно получихме снимки и те не си приличаха, но календарът остана вкъщи – в него вече имаше вложени твърде много спомени. Не знаете какво е да си идеш във Вършец за две седмици през лятото и баба да ти каже, че едикойси сериал бил глупав, ама го гледала, щото едното момиче малко приличало на тебе. А към 1 часа заставала на портата, защото по улицата се прибирали две сестрички, които приличали на теб и Вики.
    Тц. Познавам тази страна на монетата и никой не може да ме убеди да опозная обратната. Аз съм малко човече с малки мечти и малък свят и не искам да го счупя, за да ходя да си търся нов.

  6. teo каза:

    Не съм искала да те убедя в нищо, а просто да разбера твоята страна на монетата, защото ми е много нова и интересна. И сега май почвам да схващам. Ако ми е супер готино и най-хубаво някъде и някой ме махне от там, еми много гадно.

    Просто нашите никога не са ни учили такова нещо, а са ни учили, че сме граждани на света, че няма значение къде живееш, стига да си щастлив и доволен и че примерно в Германия бихме имали по-големи шансове да си изградим живот, в който да не се чудим от къде да вземем пари за хляб и да не ни е е студено, който нямахме в Ловеч и затова нашите нямаше как да ни учат, че там е най-хубаво за нас. Иначе Ловеч е прекрасен град и това никога не е било поставяно под въпрос.

    Радвам се за теб, че си била родена в най-доброто място за теб, радвай му се, никой не те кара да ходиш никъде :)

    Ама едно нещо продължавам да не схващам – защо ще си прати някой детето някъде и ще го учи, че оставя най-готиното място. Ако е защото ще е по-добре за него, тогава няма да го учи на такива неща. Може би нещата, които ти виждаж, децата навън не ги виждат и хората пред тях не показват, колко им липсват… Логично всъщност.

  7. keklanka каза:

    Адашката, права си, но за себе си. За твоя си свят. За това, което ти си видяла и за това, което теб са те научили. Не искам да се впускам в подробности за моето детство и за моето порастване и защо не искам да живея тук. И да, не съм си нарамила детето, защото не виждам такава възможност. Когато преценя,че има такава възможност ще замина. Няма нужда да ме контрираш, че когато човек силно искал нещо, то успявал да го постигне. При мен това не важи. И сега от позицията на родител не бих си нарамила детето и не бих отишла слепешката в друга държава. Както преди две години не отидох слепешката барабар с детето в Шумен, който е доста далече от Казанлък. Защото имах макар и минимални доходи, имаше къде да живеем и така нататък. Никой не ти натрапва неговия светоглед и начин на мислене. Ти така си научена, аз пък иначе съм научена. И едно от най-хубавите неща, които са ме научили родителите ми е това да бъда независима от тях и да не робувам на това, че ще им липсвам и за това да си седя тук при тях. Те ще са първите, които ще ме пратят настрани, защото виждат, че не ми харесва тук. Знам,че и мен ще ме застигне, знам, че Теди ще ме изостави.. грешка, тя няма да ме изостави. Ще си живее собствения живот и силно се надявам да не реши да се откаже от любовта си към чужденец да речем, защото ще замине в чужда страна и аз ще остана сама тук. И тези сегашните ми разсъждения ме доведоха до друго едно за настоящето ми положение, но това е друга тема.

  8. Svetlina каза:

    Вие може и да не се опитвате да ме убеждавате, един Калоян Борисов ми стига :)

  9. kulinarnimisli каза:

    Много интересн тема. Чак се поразплаках. Мисля, че човек в даден етап от живота си мисли различно за емигрирането. Аз съм била и от двете страни и мисля да отбележа, че когато избрах да остана в БГ нямах дете. Бях абсолютен оптимист и си мислех, че нещата ще се оправят. Не заминах, защото избрах семейството тук, а не кариерата във Франция. Сега оценявам това като грешка и мисля, че това се дължи на факта, че станах майка. Преди не забелязвах дупките по улиците, бездомните кучета, простотията на хората и в парламента. Просещите деца. И си мисля, че ако ми се отдаде възможност, вземам си детенцето и беж да ме няма. предпочитам да съм готвячка някъде от колкото това което съм сега тук. Не ме разбирай погрешно и яз съм плакала на Облаче ле бяло и др. песни и това също ми повлия за да остана. Защото знам колко сълзи изплаках по телефона до като бях в Аляска. Там си обещах, че повече никога няма да ходя на далеч. Сега си мисля, че това не е било разумно.
    А да и толкова се нервирах като си бях в Нови пазар от олигофренията, че казах на мама, че ще се кандидатирам за кмет. :)

  10. Svetlina каза:

    Време е да има кметица в Нови пазар :) Няма да забравя как един предишен кмет заяви, че иманярството ни е поминък :)

    Аз си мисля, че дупки и просяци има във всички държави. И също така си мисля, че ако всички избягаме някъде си, дупките и просяците ще ни последват. От друга страна, аз като съм бъркала кал в разни дупки из двора, не съм станала половин човек, нали? В смисъл… простотията в парламента и просещите деца пред НДК не гарантират, че моето дете ще е нещастно тук.

  11. kulinarnimisli каза:

    Къде ще е щастливо детето ти никой не може да ти каже. Обче това не пречи да има много дразнещи неща в държавицата ни. Едно от тях ми се случи до като бях бременна – да ходя 4 пъти до Александровска за становище от очен лекар. Това ме беше изкарало извън нерви. Има многго примери. Всеки от нас може да посочи. Аз искам да живея като бял човек, това ми е основният проблем. Преди години мислех, че ще се справя тук, сега не съм убедена.

  12. Svetlina каза:

    Точно от теб не съм очаквала да кажеш, че си нещастна.
    Така става, като съдиш за хората по блоговете им.

  13. kulinarnimisli каза:

    Ееееееееее не съм казала, че съм нещастна. Просто споделих моето мнение. Трябва да гледаме по ведро на нещата. В крайна сметка един бъдещ кмет не може да си позволи да е нещатен. :)))))))))))))))))

  14. kulinarnimisli каза:

    Извинявай за грешките, ама пиша с една ръка и още не съм вечеряла! :)

  15. Svetlina каза:

    Ето още една версия. Не е точно за чужбината, но е за родителите, които пожелават най-доброто за децата си. Най-доброто, ако приемем, че родителското щастие не носи щастие на детето

  16. […] Денят е започнал да става по-дълъг, бъдещето ми малко по малко се изяснява, на Яна новото бебе почти излезе (въпреки че ми писна да чакам вече), а сънят ми става все по-спокоен. Е, когато не сънувам Андрей :) […]

  17. Svetlina каза:

    Ох. Ето онагледено защо човек трябва да остане при тези, които го обичат: http://vbox7.com/play:e4b51ebd&r=emb


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s