Шапката ми е зелена

Абсолютно съвършенство :)

Ако игнорираме факта, че имах някакви си два часа изпит (тука можеше да има линк към предни две публикации, обаче съм толкова размазана от кеф, че НЕ МОГА да стигна до мишката), остава само щастие :) Два дни отпуска, значителна част от която беше употребена за пазаруване и спане :)

Колкото и да се смее Комитата, аз знам как се ходи на планина, защото съм планинарче. Съответно си обух бодрата крачка и си купих нов анцуг, нови маратонки, нови сандалки, нова шапка, нова раница, нова чантичка, много скъпи очила, ново потниче, за да си отива с анцуга, нов панталон, нови гащи, дъждобран и половин аптека :) Знам, знам, крачката ми е твърде бодра :) Един бивш граничар пешак каза, че съм единственото момиче, което може да върви с него :)

Абсолютно съм убедена, че кислородната вода, лепенките, антибиотичното прахче, ластичният бинт, упсаринът, зодакът и памукът ще ми влязат в употреба. Не мисля да се връщам от Родопите без бойни рани :) За сметка на това ще се върна без снимки, защото рожденият ми ден е далече, а развалената изненада на Яна ще е фотопарат (развалена, щото виждам в бъдещето :)).  Ако някой се излъже да ми даде още отпуска, може да нарисувам нещо. Дотогава смятам да си се придържам към традиционното събиране на хербарий. За целта ще трябва и книга да помъкна, ама нищо :)

Та… значи… вчера пазарувах, после обядвах с Мили и пих айс нектар :) Вечерта пък ми спря токът, видях плъх и Мили дойде да ме пази. Звучи като типична отпуска, нали :) Днес си платих тока, пак пазарувах (само че тайни работи), и спах следобедно :) Близо 4 часа дълбок безплъхов сън. През това време разни хора сигурно са се потили навън или са се мъчили в някой офис, не знам, на мен жега не ми беше :-Р

Много е хубаво да се събудиш по средата на отпуската и да знаеш, че нямаш нищо важно или спешно за вършене. Толкова хубаво, че всъщност почваш да вършиш някакви работи :) Подреждаш къщата, прибираш прането, переш ново, миеш чиниите, правиш вечеря, поливаш цветята (не с вечерята), простираш… новата жълта шапка, която вече е зелена и всичките ти 4 зелени дрехи, и почваш да се чудиш дали е удобно да пуснеш прахосмукачката в 21,34. И да е, и да не е, ще я пуснеш утре, днес си заета да си пишеш с Грег :)

Супер е странно единственият човек, който иска да се омаже с шоколад и да се навре между теб, да е чак в Израел. Както и да е. И това си има хубави страни, сигурно. Примерно… дава ти повод по цял ден да редиш причини, намеци и твърдеци, които да го накарат да ти дойде на гости :)

when u come to bg, the chocolate is on me :)

Та… за отпуските си говорехме. Отпуска: времето, когато никой за нищо не те търси и ядеш сандвичи.

За сметка на това следобедният сън ти дава сили да си направиш гъзарски сандвичи (за вечеря) :) Ако някой ден взема да страдам от високо кръвно, ще се успокоявам, че всички обратни сандивичи и затворени яйца, които съм изяла, са били вкусни. И доматена салаткаааа :)

Между другото… много съм хитра :) Направих си повече сандвичи и салата, отколкото можех да изям и… отивам да намеря допълнителните, вече мога да ги изям :)

И тралалалааааааа :) Добре че утре пак съм на работа, че иначе като нищо да проспя Родопите в събота :)

Advertisements

3 Коментари on “Шапката ми е зелена”

  1. Frosty каза:

    Пък аз може да проявя гадост и да ти разваля развалената изненада! Как? Очаквайте скоро… а може би не чак толкова скоро. (все пак ноември не е много близичко)

  2. Svetlina каза:

    Фукла :))))

  3. […] наново, да заобикаляме една нива и разни такива… планинарски маневри :) Беше мокро и хлъзгаво, минах през всеки тис и […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s