Улови мига… в най-хубавата къща на света

Един слънчев предиобед се изтърсих в офиса на Carpe Diem Travel, Мони ми заразказва за Ковачевица, за немската си овчарка, за това как те туристи не връщат… Сигурно час сме си говорили за хиляда хиляди неща и някак между другото ми напълни ръцете с десетина листа. Ако щете вярвайте, туристическите агенции са задължени да ви покажат лиценза си, застраховката, общите условия и още сумати неща, които никой никога не ми беше давал.

Ден преди пътуването ми се обади, за да ми предложи да ме вземе, защото и двамата знаем къде се и къде не се намира Дружба. На следващата сутрин с изненада открих, че всъщност наистина не връщат туристи и ще съм им единственият ентусиаст за уикенда. Запознах се с Дани и ме натовариха в най-зелената кола на света.

Беше невероятно! Южна България е толкова красива, че не беше нужно да слушаме музика, за да си облекчим пътя. Пък и Дани не спря да разказва. Знае името и историята на всяко камъче и може да отговори на всичките ми въпроси. Освен това е и хубава :) Питаха ме къде искам да ида, какво искам да правя и изобщо… искам тия двамата да ме осиновят :)

Заведоха ме в село Добърско. Историите казват, че Самуиловите войници са пренощували там и са си лекували очите на аязмото в двора на храма. И абсолютно възможно – храмът е наистина специален. Изграждан е два пъти, като дори по турско е бил трикорабен. Иконостасът е уникален – от една цяла дъска, на която са изрисувани апостолите, наколо могат да се видят Св. Георги и Св. Димитър в цял ръст (нещо наистина рядко), както и цели 30 светици (което е малко повече от 6 :)). Годините служби са запазили стенописите под дебел слой сажди, реставраторите са оставили маркери тук-там, за да може да се сравни.

Наистина трябва да им благодарим. Разкрили са чудесни икони, както и едно уникално решение за храм. В картини е разказан целит живот на Исус, като е отделено място и на историята с излекуването на слепия (на картината всъщност са двама слепи войници). Уредничката обясни, че това е начинът на езика на догмите да се разкаже нещо иначе светско, като излекуването на Самуиловите хора. А за десерт остави най-чудното. В храма може да се види как Исус се възнася в нещо, което днес оприличаваме на ракета. Не знам как нещо, което прилича на човешка ракета, може да е доказателство, че Исус не е човек, но нищо, теософите да го нищят.

Интересна работа. Помня почти всичко за църквата, вече седмица по-късно. Не защото е филиал на Националния Исторически музей или защото на задната стена имаше знак на Слънцето. Просто ми беше много хубаво през целия ден и зяпах и въртях глава и попивах :)

Съвсем близо се намира и един вековен бор, който като нищо да излезе по-вековен от Байкушевата мура. Виси от ръба на едно хълмче и е приютил една камара гущерчета и птички. Нямах нищо против да си умра под сянката му.

Вместо това седнах на смола :)

После си избрахме да минем през село Лещен – селото с тримата жители и многото еднакви къщи. Много са красиви, но си личи, че са чисто нови. Културно-историческият резерват Ковачевица обаче е съвсем близо. С неговите уникални сгради, стръмни калдаръмени улици и цъфнали мушката.

А тази къща трябва да сте я виждали в „Козият рог“ :)

В това село можеш да гледаш, гледаш, да гледаш, да питаш, да пипаш, да се дивиш на всяка крачка. Изписани са една камара книги за начина, по който са посторени къщите, моята работа е да разкажа за друго. За това как от улицата можеш да надничаш по чардаците на хората, защото всичко е на баири, за това как вратите не се заключват, за това как по обед камъните са напечени, а всички хора са се събрали в механата на по бира или сладолед, за това как всички се поздравяват… и разбира се, за къщата на Кануш войвода.

Няма по-хубава къща на света! На това място някога е била къщата на Кануш войвода, който, разбира се, не се е канел много на турците. По-късно от основите е издигната сегашната къща – отново каменна, изцяло в стила на селото. В нея се помещава частна колекция за македоно-одринското революционно движение. Всички желаещи са добре дошли да я разгледат. Мони и Дани с усмивка показват различните пушки и пистолети, документи, медали… и войводата :)

width=

Оставихме Мони да пази къщата и тръгнахме на разходка до Ризовата дупка. Би трябвало да представлява коридор между скалите, в който са опънати въжета и мостове. Само дето най-вероятно е имало свличане, защото подът поддаваше и не посмяхме да извървим всичките 25 метра. Но пък треперещата ми ръка, преследвана от прилепи, успя да снима входа :)

width=

Някъде там открих и че съм прекалено кръгла, за да катеря Родопските баири :) Добре поне че Дани и Мони са хора и се съобразяват с пишман туристката си. И добре че снимах Кървавата река (река Канина).

width=

Вечерта приютихме едни французи, които обикаляха селцата на автостоп с 16месечното си бебе. Той ни нарисува портрети и каза, че с Мони сме като old friends. Е, той е old, аз съм freindly и така :) До много късно не можахме да се откъснем от миндерите, чардака, доматената салата, домашния сок, виното, пълната луна… А пък после… Знаете ли какво е да заспиш на хубаво твърдо легло в къща без пердета и ключалки, заобиколена от мириса на дърво? Знаете ли какво е да излезеш от банята и да стъпиш на каменен праг? Сутринта в 8 да тичаш боса по чардака, за да снимаш мъглата пред Рила – единствения спомен от нощната буря…

width=

И да те накарат да закусваш с домашно малиново сладко, домашен сок от дюли, сирене, мляко и хиляда още красоти. Толкова беше вълшебно, че французойката го снима :)

Добре че се подкрепихме здраво, защото се оказа, че съм избрала нелесна разходка за кръгла топка като мен. Тръгнахме да търсим накъде се е изместила една река и да се катерим към водопада й. Е, струваше си, нищо че Мони трябваше да гони змия.

После си играхме на пионери. Търсихме изчезналата пътека, добре де, тези, които не бяха по къси панталонки, я търсеха, аз подскачах от коприва на коприва :) Накрая се наложи да я пробиваме наново, да заобикаляме една нива и разни такива… планинарски маневри :) Беше мокро и хлъзгаво, минах през всеки тис и всяка бука (щото водопадът е в Буков дол) и изядох една торба зелени ябълки :) Накараха ме да изкатеря сто хиляди баира, но си струваше! Не само видях римския път Виа Егнатия, ами и вървях по него. И после се изтягах под сянката на параклиса „Свети Георги“, зад който стърчи огромен кръст, дарен от Ковечевската екстрасенска.

Да ви кажа… тоя път много по-лесно се слиза :) Пък и ми бяха обещали посещение на античен римски град. И наистина – Никополис ад Нестум е съвсем наблизо – в долината на Места. Това е мястото, където Дани разперва ръце и посочва Пирин, Рила и Родопите. Градът на победата при места е населяван от бесите от  І век и превърнат в голямо римско средище през 106 година от император Марк Улпий Траян в чест на победата му над даките. Само за левче ти позволяват да се разхождаш из римските терми, да зяпаш високите колони, основите на някогашните кули и да гадаеш кое точно е южната стена. Някой ден това място ще се превърне в огромен исторически и туристически център. Представяте ли си да вървите по римски улици и да знаете как наистина са живели? Да ви показват тракийските конници, статуйките на Хермес, съдовете, надгробните плочи… да ви връщат във времето на империите. Много хубаво може да се получи, пък който иска, може да разгледа и праисторическото селище и тракийското светилище в село Долно Дряново.

Изобщо… никой да не си мисли, че може да обиколи община Гърмен само за два дни! Ето, аз примерно не стигнах до минералните басейни в Огняново или до тия известни чинари. Тъкмо да имам повод да се върна пак. Въпреки че подозирам, че ще се връщам много пъти. Абсолютно всичко ми харесва там – вкуса на водата, цвета на небето, дори диалектът ми харесва :)

В Ковачевица С. е прасноватник на Мили (годеник), освен това е пърдешкар (пушач) и пуновач (работник) на фиджу (евреин). А Мили като чупа (момиче) си няма чуче (това, което момчетата си имат).

Ще ме извинявате за дългия разказ, обаче си представете какво щеше да е, ако бях останала един ден повече :) И какво ще е, като накарам Мони и Дани да ме заведат в Белоградчик и Видин :) И какво ще е, като проимам фотоапарат :)


5 коментара on “Улови мига… в най-хубавата къща на света”

  1. teo казва:

    Префектна инспирация за идването в БГ, right on time, 10x Sunshine :)

  2. Svetlina казва:

    Хах :) Ти чакай да се докопам до снимките от последния уикенд :))))

  3. […] се за още една екскурзия в Родопите. Планирам малко по малко да ги […]

  4. […] иначе в Родопите пак беше много красиво. Намислила съм да си поиграя със […]

  5. […] И една лелка от автобуса ме ядоса. Обаче ще се постарая да забравя. И Глоб травел се оказаха по-добри, отколкото предполагах, и все пак далеч от Carpe diem. […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s