Любовта и блоговете

Издателство ЛИК имат много интересна идея – ти си избираш книжка, те ти я пращат, прочиташ я за един месец, пишеш нещо за нея в блога си и ставаш техен рецензент :) След това можеш да четеш още много книги, да пишеш за още много книги, изобщо… духовно да се извисяваш (колкото и да не й се ще на доктор Емилова). И понеже и аз си имам блог, обичам книгите и обичам да получавам писма…

Избрах си книжка, писах мейл на lik@tea.bg и я получих :) Сега… аз освен читател, съм и човек пишещ и мислещ – блогър. Избрах си нещо, което е близко до мен и което би ми било наистина интересно (не, тоя път не е нищо за мамути) – ЛЮБОВТА ONLINE – Емоциите в Интернет. Интересно ми е какво ще стане, ако първо си кажа мнението по темата и после прочета това на автора (Аарон Бен-Зеев), на когото също му е интересно, да чете, че и да коментира :)

Да любиш онлайн е… като да си напоиш комата с парата над тенджерата. Безплатно е, лесно е, всички ти се смеят и все не си си доял. Тенджерите биват най-различни, разбира се – блогове, форуми, месинджъри, имейли и не на последно място – сайтове за запознанства. Аз съм абсолютен експерт по увлеченията в първите 3,5 сфери и смело заявявам, че от това нищо добро не излиза. Добре, излиза, но само докато го държиш онлайн.

Много е сладко – общуваш, само когато ти се общува, с когото ти се общува, на теми, на които ти се общува… Тоя започне да ти говори твърде мръсно, блокваш го, оня настоява да си дадеш скайпа, не можело само по имейл, репортваш го, третият обаче… третият е сложил в профила си един куп снимки на планини, на смешни котета и е писал, че обича да чете книги и да гледа Стар Трек. Първите няколко разговора са стандартни, отговаряш на въпросите по навик, какъв е проблемът да си початиш вечер, докато целият квартал спи и е толкова тихо и спокойно?..

Да, живея сама, работя и уча, много обичам животни и планини, хобита… чета и готвя и не отказвам разходки, на 21 съм, светлокоса съм, не, няма да ти пратя снимка, имам сестра, нямам приятел, не, той не беше идиот, не, не си търся нов, но с удоволствие бих намерила някой. Вадиш пакет чипс и започваш да задаваш същите въпроси. О, индиец, учещ в Ирландия! О, колко интересно!

Еха, много хубава/забавна/мръсна картинка си намерил! А защо да не си направим психо тест и не го сравним? Или по-добре – аз ще ти задавам въпросите от теста, ти ще отговаряш, после обратното. А сега един тест за сексуалните предпочитания. О, аз не знам някои думи на английски/македонски/руски, в каквато там часова зона чатиш. Нали ще ми помагаш. Да, обичам да правя това, а ти играл ли си си с храна?

Установяват се някакви граници – вече знаете какво харесва другият – в смисъл на хобита и сексуални предпочитания. Много рядко някой непознат ще започне да ти говори за конкретна книга или филм, пък и този разговор ще те измори, такива неща се говорят през деня, а не вечер, когато искаш да си поиграеш с компютъра и да се поотпуснеш. Най-вероятно ще блокираш такъв „приятел“ или пък ще му обясниш, че отиваш да се къпеш/простираш/готвиш/посрещаш гости.

Минава време, свикнала си през вечер да си казваш здрасти с поредния „познат“. Може би ще размените снимки или пък телефони и ще си пращате странни смс-и (онлайн). Ще започнете с вицове, ще припомняте смешки от снощи, ще си измислите нови имена (в случай, че никът ти не е достатъчно оригинален или двусмислен). Ще  си сложиш парола на юзъра. Ще казваш на приятелките си, че никога не си се забавлявала така. Ще си купиш камера. Може и никога да не я пуснеш, може дори снимка да не му пратиш.

На вас и така ви е приятно. Любов ли е? Не. Една красива, безплатна заблуда. Свят, в който нямаш крайни срокове, неприятни задължения, ако някой е в криво настроение, просто няма да е онлайн. Лошо ли е? Не. Все едно да е лошо да идеш на 3Д кино или да разглеждаш снимки от Хималаите. Любовта онлайн не е заместител на любовта офлайн, любовта онлайн е… вид самотерапия, самопомощ.

Понякога не знаеш от какво се нуждаеш, или не смееш да си го признаеш или пък поискаш, или нямаш време, или си на самотен остров в Северно море… А онлайн можеш да експериментираш. Можеш да играеш роли, а можеш и да се покажеш истинска. През цялото време ще знаеш, че човекът отсреща може и да не съществува, но какво от това?

Има ли последствия? Има. Може да си омръзнете. Така както има любов онлайн, има и отчуждение онлайн. Има един човек, който стои зелен и не ти пише и един друг човек, който се налива с кола и чака да му пишат. Слага все по-трагични песни в статуса си, по фейсбук стената си, сменя си шапката на блога и… нищо. А може и да се сближите дотолкова, че да откриете и онези неща, които ви дразнят. Той има два развода и не иска да си вижда децата. Тя си е чатила с още трима негови приятели. Той има огромна брадавица на носа. Тя е расистка. В случай че пропуснете и двете опции, остава само… да се видите на живо и да не се видите на живо.

Второто ще убие всичко. Причините може да се георграфски, финансови, семейни, какви ли не. Но веднъж откриете ли, че се харесвате много (или ролите си), но няма начини да ги изнесете офлайн, се разочаровате, вероятно озлобявате мъничко, със сигурност се чувствате наранени. И известно време не влизате във Фейсбук. И двамата. Известно време.

А реалната среща… Винаги си изненадана. Той се оказва висок. Или наяве вместо да рецитира, разказва вицове. Или си избира сладкарниците по столовете. Или налита да те целува, вместо да те поздрави. Или се оказва, че имате общи познати. Или всичко накуп. И започвате да се опознавате наново. Налага се да поръчвате нови и нови халби, да превърнете обяда в разходка в парка, а нея – в ранна вечеря, после в десерт в другия парк… Всички разговори онлайн са забравени, пред вас стои напълно различен човек, той вече не е пред лаптопа, в леглото, по бельо и мускули, ти вече не му казваш къде си си сложила ръката и колко ти е топло.

Разбира се, има шанс и да харесате това, което намерите. Моите твърде много опити доказват, че има шанс и да не се харесате. Едно е сигурно – няма шанс да спреш с онлайн срещите (online dates). Сменяш си аватара, научаваш се да блокираш индийците в wayn.com, слагаш парола на снимките по бельо и продължаваш напред.

Има ли отърване? Има. Някой ден отиваш да си купуваш миникроасани, в магазина се блъскаш в страшно мил мъж с красиви, спокойни очи, той те изпраща до вас… А съм чувала и за двойки, които наистина се събират през/чрез Интернет. Рядко, рядко чудо са, но пък кой не иска да му се случи?

(Съжалявам, Яворе, тук ще спра и няма да чуеш нито една пикантерия за мен. Ще се наложи сам да дойдеш и да си я изкопчиш.)

Обещавам в най-скоро време да прочета и дебелшката книга, да видя дали според нейния автор любовта онлайн пък не е някое зло, което трябва да бъде изкоренено и забранено със закон.

Advertisements

16 коментара on “Любовта и блоговете”

  1. Мария каза:

    Здрасти, Жълтурче!
    Всичко е така :)
    Дай да ти кажа едно стихотворение. Само да не стане грешка – обичам Дебелянов, той не се сърди.

    ***
    Да се завърнеш в бащината къща,
    където нетът кекав е и гасне,
    и тихи пазви чатърка разгръща
    да прелъсти перверзни и нещастни.
    Кат бреме хвърлил мярката и такта,
    що безутешни дни ти завещаха
    да включиш с пръсти трескави контакта,
    и ника да напишеш с радост плаха.

    Да си припомниш паса и акаунта.
    Да си представиш ароматно рамо,
    железни гащи, медицинска манта,
    овчица кротка, или просто мама…
    Със някоя развратна непозната
    да се топиш от горест безутешна.
    С една ръка да пишеш в тишината,
    а с другата да правиш друго нещо.
    Ела у нас, бъди със мене всякак,
    домът ми празен е, чаршафът чист.

    О, скрити вопли на наивник някой,
    до късни доби бъбрил със Азис…

    и още една версия, на ТТ:
    http://www.dragolov.net/sms/index.php?option=com_content&task=view&id=270

  2. keklanka каза:

    Аз пък им писах и нищо не ми отговориха :) Същата книга исках да прочета, ма кааакто и да е. А и аз имам какво да кажа, на мен повечето ми връзки, любови и познанства идват точно оттам :)

  3. Svetlina каза:

    Кекле, и аз доста почаках за отговор на писмото, че после и за книгата, дано не засичат месеца от датата, когато съм им писала :) А в коментарите пишеше, че имат проблем и с пощата, не получавали всичко.
    Но ти нямаш никакъв повод да увесваш нос – книгите, които са мои, са и твои :)

  4. Svetlina каза:

    Оп, забравих да кажа мерси на Мария – няма да спра да се изумвамна хора, които могат да казват същото като мен, но с 40 пъти по-малко думи :)

  5. teo каза:

    Ех, Sunshine, аз пък точно тези ти мнoгoсловни и чаровни (според мен) писания най-много харесвам ;) Ти си си казала – спасение дебне навсякъде, дали в баничарница, в автобус или чакайки светофара, be prepared :)

    Незнам аз ли съм много стара чатърка или просто нещо не съм правила като хората, но при мен нещата са били винаги малко по-прости: малко чатене (веднъж е повече от достатъчно), ако те кефи човека- разбирате се за среща, виждате се и или продължава да те кефи или не, но далеч не си си издрагила кой знае какви представи за него, за да останеш изненада или разочарова, ако не те кефи – game over.
    Ако по някакви причини няма как да се видите – evtl. chat buddies, точка. Ако пък толкова супер много те кефи, начин винаги се намира :)

    Да хванеш на някъде с някой „непознат“, с който много добре се разбирате, е много готино и интересно преживяване, бих ти го препоръчала, но си трябва известна доза авантюризъм и познаване на собствени и чужди граници.

    Намерилите се online не са толкова рядко, аз познавам две такива двойки, едните са заедно вече 7 години (на нашата възраст са), но и те не са чакали много дълго до live-среща :)

    Май се олях нещо, айде стига толкова, back то work :)

  6. Frosty каза:

    Аз може ли да съм изключението, което потвърждава правилато?! :)

  7. Svetlina каза:

    Смея ли да не ти разреша :)))) Добро изключение си ти – мамата на първото бглог бебе :)

  8. Frosty каза:

    :)

  9. Ворце каза:

    Познавам двойка, която се е запознала онлайн и се е е реализирала оффлайн. Казват, че се е получило, защото са били честни онлайн. :)

  10. Svetlina каза:

    А, почнеш ли веднъж честно, всичко си казваш, Интернет е много подъл – винаги, от всичко, докрай :) Или играеш роля, задълбаваш в нея, превъзнасяш се, или пък си честен и до третия разговор вече си си разказал всички ученически любови и морски спомени. Няма средно положение :)
    Казвам аз, дето преди 17 минути се прибрах от поредната среща с непознат блогър :)

  11. Ворце каза:

    Казват, че всяка жена има една голяма любов в живота си. Твоята явно е блогърите. ;)))) Или може би самият Интернет, а блогърите се класират като негов дериват. :))))))

  12. Svetlina каза:

    Много е интересно това твое стремление да бъдеш а) обичан от мен или б) дериват :)

  13. Ворце каза:

    Това не е „стремеж“, а една от моите иронично- индуктивни констатации. :)))
    Съжалявам, но моята голяма любов са художничките, трениращи екстремни спортове, чиито имена започват със С, зодия Лъв или Везни.
    Това е още една индуктивна констатация. :))))
    Името ти започва със С, но не знам дали си художничка, тренираш ли екстремни спортове и каква зодия си.
    П>С>
    Май започваме да разиграваме описаното в текста. :)

  14. Svetlina каза:

    Ако продължа да казвам истината и само истината, ще вземеш, че ще излезеш прав :)
    А истината е, че зодията ми започва със С и че с удоволствие бих била художничка, но нямам данните, нищо че съм го учила три години, колкото до екстремните спортове… стига бе, аз не смея да си извадя храната от фурната без да се опаковам с шлем и щит…

  15. Ворце каза:

    Дааа. „Отличи се истината от лъжата“. Явно е, че нямаме никакъв шанс и бъдеще „заедно“. Хубаво е, че го разбрахме толкова рано благодарение на интернет. :)))))))))))))))))))

  16. […] и да е. Първоначалната идея беше да сравня своето виждане за любовта онлайн с това […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s