Стига си играхте на мъченици

Не мога да разбера защо някои мъже тръгват надолу и не правят нищо по въпроса. Мазохистично се оставят да потънат още повече, не мрънкат, нищо с никого не споделят. Какво? Разочароваш се от себе си заради 1 грешка и решаваш, че заслужаваш да страдаш вечно? Че няма да си помръднеш пръста, докато банкерите не ти изземат имуществото? Къде точно е логиката да се криеш от родителите си? Какво му е хубавото в това да седнеш кротко и да  чакаш да получиш язва от недохранване?

Разбира се, това е моята логика, а според много мъже жените логика нямаме. Може от тяхна гледна точка правилното да е да направиш беля, да я криеш колкото можеш, по-късно да си понесеш наказанието и след това години наред да ракзваш на всички колко си лош или как на някои хора просто не им е писано да са щастливи или, любимото ми, как най-хубавите ти времена са отминали и вече няма на какво да се радваш.

И не, не си говорим за гордост. Ако си горд, ще намериш сили да се изправиш. Заради децата си. Вървете по дяволите, толкова ли е трудно да стиснеш зъби и да продължиш? Или предпочитате същата доза страдания, но разпределени във времето? Агония, дълга и мъчителна за всички? Ура!

Какво? Раждате се със съзнанието, че сте съвършени, мъже, майстори във всичко, изведнъж откривате, че съвсем не е така и толкова се сдухвате, че се самозакопавате? Ами тогава, одобрявам модата на тийнейджърите всичко да се позволява. Ако ще откриваш, че не си съвършен, чак на 30… Стига бе, бащи сте, вземете се в ръце!

И на мен какво ми става? Тръгнала съм да ви  помагам. Капчица в морето. Той дължи на банката стотици, аз му купя цигари. Той реве цял ден и не смее да излезе от къщи, щото може да го види някой познат, аз се опитвам да му се усмихвам по телефона и да му разказвам колко вярвам в него.

А може да не го правя за тях. Може да съм малък долен егоист. Подай ръка, качи го две стъпала нагоре, че да може по-дълго да пада после. Ти ще си добрата фея със сините коси, те ще се чувстват още по-мизерни. Някаква пикла на 21 си позволява да вярва в тях, да им помага.

Обаче мога ли да не му пратя малко парички за макарони? Мога ли с ръка на сърцето да кажа, че ще изхарча парите за нещо по-добро? Ако ще да ги даде, за да се напие, ако ще на жена си да ги даде! Хората трябва да бъдат обичани! Всеки го заслужава! В-с-е-к-и!

Айде сега, стегнете се. И двамата. Не ме карайте да пиша повече публикации!

От колко години ви чакам? И всички знаехме, че рано или късно щеше да се стигне до тук. Хубаво си помислете дали искате да ме повлечете със себе си. И още по-хубаво запомнете, че искам да ме повлечете със себе си. Искам да съм до вас, ясно?

Advertisements

5 Коментари on “Стига си играхте на мъченици”

  1. Комитата каза:

    Взимай пари за психотерапия

  2. Svetlina каза:

    Като те излекувам, ще ти връча фактурата :)

  3. Комитата каза:

    Покажи първо портфолио от доволни клиенти ;-)

  4. Svetlina каза:

    Мдам… не е лошо и към кутиите цигари да се приложат снимки на доволни потребители. Дотогава смятам да пазя лекарската тайна.

  5. […] Стига си играхте на мъченици […]…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s