Като съм наивна, ще си патя

Много е готино – наведнъж открих, че куртоазията и професионализмът на колегите ми са на страшно високо ниво, също и че някои хора наистина ги е грижа за мен. Трябва да си страшно професионален лицемер, за да ме поздравяваш 2 години и да ме накараш да вярвам, че си приятел. Професионален, явно защото си счел за свое задължение да се държиш така, но веднъж попаднал извън офиса си напълно свободен да се правиш, че не съществувам. Сте свободни. Защото очевидно е заразно и е обхванало една доста съществена част от хората във фирмата – служителите.

От друга страна никога не е късно или неприятно да откриеш, че хората над теб те ценят и че нямат нищо против да отделят някой час, за да разберат как си и да ти предложат помощ.

Добре де, беше ми ясно и преди, че хората не вярват в Светлини, които са широко усмихнати и винаги на разположение. Даже донякъде разбирам подозренията в лицемерие. Обаче в един голям офис, където се изисква да поддържаш добри някакви отношения с колегите, където в длъжностната ти характеристика с големи букви свети professional courtesy и където заплатата ти е пряко зависима от тъй наречения attitude… какво неуместно видяха в усмивката ми? Кое ги накара дотолкова да ме презират, че да спрат да ме поздравяват извън сградата? Или двама са започнали, а другите са си навряли нослетата в дупетата и така?

Пфу. Пак излязох наивна. Ама откъде да знам, че има хора, на които им е трудно и скъпо да са учтиви?

Карай. Това ми даде повод да си допиша LinkedIn профила и да попрегледам новостите в jobs.bg. Хич не беше неприятно да прекарам вечерта в изброяване на способностите, задълженията и постиженията си. И сутринта в намиране на десетте най-подходящи нови позиции.

Сега трябва да преценя как искам да започна да се държа аз. Ясно е, че вече нямам причина да се чувствам задължена на фирмата и че ще си взема 3 седмици отпуска, ще си ходя на лекции и ще си гледам кефа и интереса. Ясно е, че този, който вярва, че имам attitude, ще продължи да го вижда, тъй че най-вероятно ще стана един огромен професионалист, ще общувам с него само писмено и само ако нямам избор. Ясно е, че онези, които хукнаха да ме спасяват, вече са ми в списъка с коледните подаръци. Но какво да правя купищата хора, дето имаха очите да ме поздравяват след всичко, което ми причиниха на company trip-a? Ignorance? Звучи правилно, ама как ме тегли да отвърна на удара… Рицарят в мен иска отмъщение.

Единственото, което ми хрумва в момента, е да си отмъстя в дългосрочен план – да им докажа, че не съм момичето на шефа и че ще съм ценена в коя да е фирма. И без това досега нито един не е напуснал, заради по-добра позиция – всички бягат по ваканции или студентства в чужбина. Представям си как всички дружно тръгват да трият goodbye letter-a ми, в който вместо скайпа съм си дала новата длъжност и компания.

По-добре на топа на устата, отколкото на хората в краката.


13 коментара on “Като съм наивна, ще си патя”

  1. Графът казва:

    Тук май ми намирисва на един от фундаменталните закони на отношенията в службата:
    „Колегите ти те харесват (и даже обичат) толкова, колкото вашите общи началници не те харесват (и не те забелязват).“

  2. purno87 казва:

    hi …. good writing,,,, in wait behind the visit

  3. teo казва:

    Не мисля че трябва или че ще промениш държанието си, а просто ще намериш правилното за него място ;) Успех с търсенето :)

  4. Svetlina казва:

    Много се радвам, че Мицеви направиха Божката. Ако не беше това бебе, досега да съм изперкала, да съм пребила някого и сега да ме изнасилват в някой затвор.
    В момента съм в офиса и си вървя по плана – be perfect, let them die of envy.

  5. alfredpacino казва:

    Професионалистът няма приятели

  6. Svetlina казва:

    В такъв случай или съм най-ужасният професионалист на света, или не искам да стана професионалист.

  7. lyd казва:

    Не мисля, че е толкова важно колегите ми да са ми приятели. За мен е важно да не ми пречат да си върша работата и толкова. Всъщност, приятелствата понякога създават предпоставки за ситуации, в които си поставен пред дилемата дали да си лоялен към работата или към приятелите.

    Може би е хубаво да си изясниш какво всъщност искаш от работното място. Ако разчиташ, обаче, то да ти даде приятелства, може и да не намериш такова, а приятели можеш да намериш по много други начини :)

  8. Svetlina казва:

    О, и за мен винаги е било, айде, не немислимо, ама рисково поне, сприятеляването с колеги. Обаче имаше няколко, които се държаха наистина приятелски (някакви си две години). И едни четирима, които бях задължена да уважавам от своя мил шеф.
    Много е приятно да откриеш, че си се лъгал и си бил лъган чак пък толкова време от чак пък такива професионалисти.
    А какво искам, вече знам. Искам къща, пълна с деца, коте и саксии.
    Умрях си от кеф, търсейки нови работи в любимите си градове и представяйки си, че се връщам вкъщи, за да бъда обикновена сервитьорка или овчарка. Не съм направена за голям град, нито за голяма компания.
    Мисля от другия месец да започна да пестя – искам колело и курс по английски. Може и от по-другия да се случи, де. И даже знам как – този път ще го дам много по-кротко с рождените дни, само 3-4 гости, на малката масичка в хола.

  9. деденцето казва:

    „Господ решава да отиде на почивка, но не се сеща къде. В същия момент идва един ангел.
    – Отиди на Марс – казал ангела.
    – Там сега е много горещо.
    – Върви на Плутон тогава.
    – Там сега е много студено.
    – Върви на Земята тогава.
    – Последния път като ходих там имах връзка с една еврейка и още приказват за това…“
    Дори да си господ,след като напуснеш една работа,почват да говорят за (против )теб

  10. Svetlina казва:

    Това не звучи много успокояващо :)

  11. lyd казва:

    Приятелското държание, вероятно е просто куртоазия :)

  12. Svetlina казва:

    С ръка на сърцето си признавам, че научих тая дума чак в 12 клас. Като гледам… няма шанс да я забравя.

  13. […] Като съм наивна, ще си патя […]…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s