Липсват ми. Толкова І–-І

Знам, че ще се върнат много хубави от морето. И отпочинали. И С. може най-накрая да прочете тая книга и да започне да се включва в общите занимания. Като ядене на ребърца във Фреди, поръчване на специалитета на всяко заведение, ако ще и да представлява бенгалски огън, набучен на домат, гледане на най-приспивния филм на света (нищо, че тримата имаме различно мнение за името му) и пробиване на кофички.

Ама мъничко ми липсват. Липсва ми муцунката, която Мили прави, когато пак кажа нещо глупаво. Или как тропа с крак, когато иска да я заведат в Лас Вегас. И хладилникът й ми липсва. По-скоро пастетът в него. И това, че Глупчо забравя да ми напълни чашата абсолютно всеки път. И смешният начин, по който поглежда Мили преди да запали цигара. И трапчинките му.

И ми липсва спокойствието. Сутрините, когато Мили ми прави какао и седим и си приказваме за глупости и съвсем не ме интересува дали ще закъснея за работа. И вечерите, когато обсъждаме целия свят, докато си припомням как се пие бира. И оня слънчев следобед, когато тя поръбваше панталон, а той си майстореше на терасата.

О, а как ми липсват обедите. Когато се моля на С. да огладнее или поне да ме заведе на стол. И когато забравям колко е къса обедната почивка и се разхождам до неговия офис. Уж за да пуши, уж за да пия горещ шоколад.

Липсва ми даже късащият нервите език, на който разговарят. И стриганата котка. И заекът-нинджа. Виж, не ми липсвават рододендронът Родни и непентесът Ребека.

Та по тоя повод, да си кажа: Мили и С. ме водиха във Велико Търново. Имам си нова книжка с разкази и си купих герданче от магазин за шапки. И видях свинче със звънче. Три броя. И вече съм наистина ужасена – дано мъжът ми си няма прикя, поне не голяма. И в Търново е толкова горещо, че комарите забравят да хапят, забравят да летят, забравят да дишат. Аз също.

Освен това С. беше с мен в Правец. Има цяла фотосесия как чете книга, как рови из четиризвездна стая, как бере папури. Освен това видях риби колкото ръката ми, карах колело и открих, че вече никой не прави като едновремешната дъга. Четох вестник. Чук чук.

Никога не карай жълто колело по пола, на която има залепнала дъвка, по шосе, което не знаеш къде отива. Поне не без С. Това ще предам на първото си дете, то – на второто… и така докато С. не се самоубие.

И пиша всичките тия простотии, за да им намекна, че са обещали да ме водят на ботаническа градина. Толкова. Пък и днес се сетих, че все някога трябва да ида и в Националния исторически музей. Моите анализаторски способи твърдят, че трябва да е 10 пъти по-интересно от Музея на земята и хората. Ако съдим по цената на билета, де.

ПС: Бременни слонове не ми липсват тия дни. Имам си достатъчно.

Advertisements

2 Коментари on “Липсват ми. Толкова І–-І”

  1. boredmi каза:

    Прочете я. Снощи. А аз вчера цял ден плувах сред стада от малки, хапещи, скачащи рибки, водени от малки, съсредоточени зелени такива… докато „С.“ бягаше насам-натам из водата в опитите си да ги хване с голи ръце и крещеше „Fishyyy! Heeeere fishy-fishy-fishY!“

    Сега разбирам защо днес няма слънце – Sunshine се е затъжила за какао.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s