Една шпация по-близо до висшето образование

Първият учебен ден започна рано и в петък, ама аз друго и не съм очаквала :) Програмата излезе в последния възможен ден, аз реших, че трябва да ида малко по-рано, в случай че някой реши да ми даде студентска книжка… няма такива работи. Книжките бяха наредени на една маса в коридора, който иска, нека заповяда. Няма 6-5. В СВУБИТ първият учебен ден е 9 часов, няма приветствени речи, няма мъжки хор, няма снимки с отличниците, няма даже запознаване с хората от собствената група.

Обаче съм много доволна. Няма нищо общо с цирка в ХТИ. На когото не му се учи, не учи, никой не го е вързал за лекционната, учебният план е изложен по стените, както и в сайтовете, предварително си знаеш през какво ще трябва да минеш и си правиш сметката дали да си налягаш парцалите, а най ми харесва, че първо учиш теория няколко дни, после минаваш упражненията и чак тогава започват да ти преподават следващия предмет. А датите за всички изпити и поправки още сега са изнесени. Ако бях злобна, щях да кажа и че се радвам, че очните не са по време на януарските именни дни и ще ми се разминат ордите почерпени преподаватели.

Първите ми лекции бяха при академик. Не е нужно да чакам трети курс, за да се срещна с асистенти доценти. Още първия ден шефът на катедрата се запозна с нас, обясни ни структурата на университета, разказа ни какво се иска от нас, какво ще получим като образование, даже и лекции можа да ни почете. Беше като сбъдната мечта.

Математикът не разказваше вицове и не се шегуваше, че ние като инженери се нуждаем от пример за всяка теорема, за да я разберем. За него момичетата не са девойчета, а колежки. Информатикът обясняваше много хубаво, не знам откъде ги взе тия нерви, предвид, че почти всеки в стаята вече знаеше материала. И нищо да не знаех, пак щях да настигна другите за седмица-две, толкова увлекателно разказва. Даже и аскито на шпацията може да запомня :)

Както казах на Яна, явно най-накрая съм си паднала на мястото. Предметите са ми интересни, голяма част от нещата вече ги знам, за други съм си задавала въпроси, трети наистина ще ми бъдат полезни.

Освен това май си намерих приятелка :) И тя е ренегат, и тя живее в Дружба, и тя готви :)

Абе… много ми е хубаво :) Все едно е 15 септември 1995 :) Убедена съм, че няма да е лесно, но тоя път поне имам много мерак. А колегите-задочници не са изпаднали редовници или механици, които искат да станат инженери с преписване. Тия дни може даже и да се запознаем :)

О, а утре Мирко ще ми идва на гости и ще се пробвам да готвя гнездо :)

Advertisements

2 коментара on “Една шпация по-близо до висшето образование”

  1. teo каза:

    Много се радвам, че си останала с таково добро чувство, дано така да остане и да се развият добре нещата :)

    Аз имам нужда от пример за всяка теорема, сигурно съм се объркала и всъщност съм инженер ;)

  2. Svetlina каза:

    Обичам радостни шринкове :) Всъщност знам само един :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s