Така ли се прави?

Искам някой да ми даде смислено обяснение защо ще имаш осемгодишна връзка с някого и след това ще се ожениш за него. Разбирам да не одобряваш брака и да имаш 1, 2, 5 осемгодишни връзки. Обаче на осмата година да решиш да се жениш? Какво? Преди това не си била сигурна дали го обичаш? Или си била млада/недоучена/бедна? Или той? Или пък изведнъж си го заобичала повече и си решила да се съгласиш/прежалиш? Имала си надежди да те поиска някой друг?

О, не! Изведнъж ти се е променил мирогледът и си открила невероятната значимост на подписа в гражданското и песните на отчето? Айде стига глупости! Според мен е унизително да искаш да се жениш и да чакаш господина 8 години, докато ти предложи/каже ДА. Обратното пък е… садизъм. Осем години да отказваш, чакайки… деветата. То бива бива колебание, ама чак пък толкова? Колко време ти трябва, за да разбереш дали искаш да си с някого в радост и болка?

Ама че сте и вие! Научете се какво искате. И да си искате!

И като съм подкарала темата… на която мома не й харесват женените й приятели, може просто да спре да общува с тях, вместо да чака месеци, докато излезе удобен повод да им тресне обидно писмо и да заяви, че е предадена. Не виждам предателството в това да избереш да си с някого. Завинаги. Безусловно. Не виждам нищо нередно в това по някое време двама души да се разминат – в разбиранията си, в етапите си на развитие, в посоката. Напротив, това си е най-нормалното.

Не можеш да очакваш приятелите ти винаги да са като теб, да мислят като теб, да чувстват като теб, да действат като теб. Не можеш да го изискваш от тях. По-скоро не бива. Вие сте приятели, защото ви е приятно заедно, а не защото си дължите това или онова. Вие сте приятели, защото ви е приятно да си помагате. Да помагате.

Което и дава обяснението дали и защо има хора, които нямат приятели. Напоследък съм станала много търпелива. И мисля да приключа поста на това място, преди да кажа някоя голяма глупост. Който не е доразбрал нещо, да пробва тука.

ПС: Едно момиченце е бременно. В четвъртия месец вече отказва да общува с предишните си приятели. Това в случай, че решите, че приятелствата са рушат само от неженените/непорасналите. Кой както си избере, де.

Advertisements

10 коментара on “Така ли се прави?”

  1. lilia каза:

    Аз например никога не бих стояла с мъжа, само за да го чакам да ми предложи .Наистина зная, че искам да бъда безусловно с човек.Но не мога да побера в съзнанието си мисълта, че някой ми дължи нещо , или , че аз дължа на някого нещо и затова трябва да сме заедно.За мен това трябва да е абсолютно спонтанен процес и то от двете страни.Не единия да се чувства задължен да отвърне на предложение или чувства.А що се отнася до това да си искам- май досега не съм го правила… Въпрос на смелост или увереност или не зная как точно да го кажа…Може би , съм с по-стари разбирания…Тук дори думите ми свършват.

  2. Абеее, така ли се прав? Всеки си го прави както иска, женен, неженен, женен 3 пъти, самотна майка, смотен баща и т.н., ако искаш отговори – статистиката (тъжна е), ако искаш многообразие на взаимоотношения – Вачкова и Гала, а и Наталия също (те па са смешни)

  3. Svetlina каза:

    Тия трите не ги познавам :)
    Във всеки случай, ако не правят грешката на Лилия и си искат, каквото искат, не би трябвало да са твърде нещастни :)

  4. teo каза:

    Е, може да са си били и да са щастливи и доволни заедно, просто през последните 8 години все за други неща да са си давали парите и чак сега да са стигнали до разход „сватба“… Да не говорим, че може да се решиш да си с един човек в радост и тъга и без хартийка.

    В разминаването няма нищо лошо, за жалост приятелствата се рушат от хора, не от обстоятелства…

  5. Svetlina каза:

    Ох, коте, аз като професионална шаферка-детегледачка, вече съм писнала от разпространеното мнение, че бракът или децата са скъпо удоволствие. Простата логика на майка ми, че по-добре винаги да са заедно и да горят само една крушка, се вижда много сложна на някои :)

  6. boredmi каза:

    Е, винаги я има и възможността да се заедно от 8-ми клас, когато са били на по 14, и чак сега да са достатъчно „порастнали“, за да се самоиздържат и да имат брак. Не за друго, просто на 22 обикновено човек поне бакалавър има/завършва. И има работа. Струва ми се обаче, че с твоите хора случая не е баш така :-P

  7. helen каза:

    напълно е възможно да са решили, че е време за деца. деца се раждат по-лесно в брак – автоматично се броят на бащата.

  8. Svetlina каза:

    Хахахах :) Точно в десятката :)

  9. Bia каза:

    И аз съм си задавала такива въпроси. Повечето ми познати се женят, щото вече няма накъде – направили са бебебто. Преди това не им хрумва даже. И си мисля, че в повечето случаи наистина мъжът просто „не се сеща“ да направи тази стъпка със задаването на онзи въпрос. Което ме връща към темата ти от днес – повечето мъже са пикльовци.
    Мисля, че съм станала мъжемразка…

  10. […] Така ли се прави? […]…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s