Нещо се поизнервих

Най не обичам да седя и да правя нищо. Ама не защото нищо не ми се прави, а защото са ми казали да седя.

И най-голямата грешка, която мога да направя (и правя) в такъв момент, е да хвана да чета блогове. По принцип всеки се разминава с моето мнение поне по един параграф. Само дето в дни като този ми иде да го хвана за ушите и да го набия.

Един тръгнал да дава съвети как да ти е по-популярен блогът. Сякаш на дневниците работата им е да са популярни. И сякаш популярните блогове са хубавите блогове. Една ще ми разправя, че първите няколко години детето е зависимо от майката, съответно бащата трябва да се грижи за майката и това е. Понеже децата се нуждаят единствено от това да им буташ нещо в устата. Бррр. Сещам се за едни бебета, които имат прозрачни издути бузи и постоянно държат бисквита. И за едни дечица, които се будят нощем, за да си искат шишето със сок от съответните майки, които наистина им дават шишето със сок. И за татковци, които не знаят как се държи бебе. И за блогъри, които пишат как децата на майките-орлици са развалени, но не от майките-орлици.

Един хейтва. Ама не хейт, като хейт, ами хванал цялата биография на човека и точка по точка го критикува. И аз не го харесвам тоя, ама мога да кажа „Не ми харесва“ и толкова, не намирам нужда да го разкостявам. И сто отдолу са съгласни с него или пък добавят още и още детайли. Все едно цял живот не са мразили, завиждали или ненавиждали и сега им е паднало за пръв път.

Един ще ми разправя, че природата е хубава сутрин, планината – три дни през ранната есен, било задължително да ида някъдеси, как не са хубави разходките, когато наоколо няма красиви неща за снимане. Да, щото ти си там да разглеждаш, а не да се разхождаш.

А снощи си направих подарък. Блокирах един индиец, един турчин и един скучен батко. Нямам време, нерви, желание и причина да ги превъзпитавам. Човек, който не ти вярва, когато му кажеш, че имаш да чистиш къщата заради курбана си, не заслужава изобщо да се опитваш да спориш с него. Непознат, който ти твърди, че не може да не те нарича бейби, защото така бил свикнал, не заслужава да го привикваш към себе си. Батко, който заспива над вечерята в своя чест и настоява, че колкото и да ти е била хубава съботата, с него е щяла да бъде по-хубава, щото какво? Витоша била красива тогава. Не че аз не мога да ида там без него. Когато си искам. Ами… хм… Като не може сам да се сети, защо не искам да намеря две минути за него, аз проблем нямам. Имам копче за блокиране.

За капак днес една… жена реши да ме използва. Пак. И не мога да откажа. А до болка ми е писнало да отговарям на повтарящите й се въпроси. Да, което не е равно, е различно. И обратното. И ако отречеш равното, се получава различно. Ако го отречеш два пъти, си е същото. И да, онзи ад-он, дето трети път ти казвам да си го сложиш, пак ти трябва. И ако райт кликнеш на картинка, няма да копираш таблица.

Освен това си скъсах прозрачните раирани оранжеви 3/4 чорапи. Един. То стига.

От друга страна имам огромна метална кутия с ягодови бонбони, Мили ще ми идва на гости, ще правя пиле с картофи и кекс (пилето – без кекс), имам курбан, в Нови пазар има гондола, като пиша в блога, се успокоявам… я какво е ухбаво времето навън, пък и ми остават още само 34 минути…

О. И в събота ще обикалям женския пазар с колежка. И ще си купя рингове от магазина за шприцове. Ако има, де  :)

Advertisements

5 коментара on “Нещо се поизнервих”

  1. Комитата каза:

    Много хейтват тия хейтъри, бе ;-)

  2. helen каза:

    Чудя се откъде да започна…

    1. Мисля, че не си способна да не правиш нищо.
    2. Не е нужно да превъзпитаваш хората. Не е нужно да говориш с хора, които не харесваш. Не е нужно и да им четеш блоговете.
    3. Не оставяй хората да те използват.

  3. Svetlina каза:

    Ох, Комита, хейтърството е заразно :)

    Хеленка, за каката разработвам разни стратегии, но засега резултат няма. По принцип се пада над мен, ама в страни, а мен са ме обещали да я консултирам, когато е помощ, а не вършене на цялата работа. Само дето предпочитам да й свърша работата, вместо да я уча да ползва десен бутон.
    Тая работа с превъзпитанието почнах да я схващам, откакто Калоян реши, че задължително трябва да ме остави, щото май съм недоволна от него. А тия, изнервящите блогове, не ги чета. Просто от време на време и в приятните блогове се промъкват неприятни коментари.
    О, способна съм нищо да не правя. Познай какво правих в неделя :)

    Освен това пилето стана много вкусно, кекса пак го препекох и ми останаха бонбони :))))

  4. helen каза:

    И

    4. Човек ходи на разходка за да се разхожда и да разглежда, а не за да прави снимки :)

  5. Svetlina каза:

    Не разбирам аз от разходки. Според мен ходенето трябва да си има цел. Искам да стигна до ей онова дърво. Искам да ида на сладкарница. Искам Божидар да заспи от умора. Искам всички да ми видят новите обувки.
    Такива неща :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s