Апология на една Светлина

Хареса ми два поредни уикенда да харча по една надница и да ходя по сладкарници. Ама много ми хареса. Балтон за копчето си взех :) Тъй че вече не искам сива чанта за рождения ден. Стига ми супер готиният сив панталон (също сивата блуза :)). Само дето си бях наумила и да уча. Много добре ми се получи. Направих едни домашни на сестрата, един следобед браузвах и половин ден писах. Трябва да си призная, че отдавна не съм писала нещо с толкова дълги думи :) Реферат :)

Първият ми реферат беше по музика. Девети клас. Писах за Висоцки, ама… направо се съдрах от работа. Прерових две библиотеки и тази на чичо ми, ксерокопирах сума ти статии, подчертавах, оцветявах, изрязвах снимки… Всичко писано на ръка, подредено в папка с меки корици… отличен 6 и целият клас беше принуден да изслуша реферата. През годините се наложи да пиша няколко исторически реферата, като че ли и по биология и география са ме тормозили.

И като всяко нещо, което не ми е приятно, винаги ми се получаваха. Много ме е яд, като не мога нещо или като нямам желание да направя това, което знам, че трябва да направя. И си сядам на главата и не мърдам, докато не реша, че съм се мъчила достатъчно. Глупаво, не глупаво… тетрадките ми по география бяха съвършени. Ненавиждах предмета, но кориците винаги бяха с някаква карта, етикетът – с някой глобус, заглавията подчертани, всичко с дати, точки, подточки, звездички, няколко цвята, някъде в 10 или 11 клас се сетих и да изрязвам заглавки за различните раздели.

Сега браузване. На инат. Трябваше ми реферат по тема, избрана от мен. Само дето още през септември си бях решила коя тема ми е интересна. Не лесна, а интересна. Оказа се, че материали за нея почти няма. Освен на китайски, който просто няма как да науча до декември. Вържи една близалка на канап и стой и гледай как цял живот ще я гоня. Да ама за пореден път успях.

Хич не ме интересува каква оценка ще получа. Аз си знам, че съм доволна от нещото, което написах. Не е ясно реферат ли е, не е ясно библиографията правилно ли е описана, не е ясно дали преподавателят няма да припадне, като види, че съм писала за „СИНХРОНЕН МЕТОД ЗА АНАЛИЗ СТАРЕЕНЕТО НА СЕМАНТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ“.

Доволна съм, че още мога да бъда старателна. Че седнах и си написах първото домашно. Още ме боли гърбът от всичкото браузване и много се радвам. Виждам реален резултат от усилията си. Никой да не се изненадва – работата онлайн може и да е интересна, разнообразна, предизвикателна, динамична донякъде, но резултатът не се вижда. Не можеш да го пипнеш, не можеш да го пратиш по скайп на всичките си познати, не можеш да си го разгръщаш и да му се любуваш. Разбира се, до някаква степен мога да изчисля полезността си, ама… абе не е същото. Мамо, тате, днес измислих нещо, което има потенциала да подобри работата на отдела с 0,73% през следващия месец! Нах. Надали някой родител предпочита това пред нов стол или три кубика дърва.

Между  другото… май ми действа Бургундският ефект :) Ставам все по-добра с врамето. Разхубавила съм се, станала съм по-добра миячка на чинии, решавам судокуто по-бързо и съм ама страшно добра на Диамантената мина. Освен това реших, че искам повече дневна светлина и минавам на нов график. От утре – само първи смени.

Пък и ще остане повече време за следобеден чай у Мили (утре) и сладкарница с Мирелка (вдругиден). Представям си даже как започвам да си лягам преди полунощ. Евентуално :)

Е, няма да си виря носа твърде много. Превеждането на теория и форматирането на текст е само началото. Трябва да седна да инсталирам една програма, да се науча да я ползвам, да реша един куп задачи и после пак да ги реша :) Даже сигурно скоро ще го пробвам това домашно. Да проверя дали наистина интелектуалната ми сила се завръща, пък и да си допия колата :)

Между другото… тия дни блогът има много посещения, породени от търсене на Светлина Витанова. Мога само да предположа, че това е заради обявите, по които напоследък кандидатствам. Много хубаво, драги търсачи на глави, но ако нещо ви интересува, просто звъннете на шефа. Каквото и да ви каже, ще е по-полезно от снимките ми, темите, по които пиша в свободното си време, и цветовото оформление на дневника ми.

––––––––––––––––––––––––––––––––-

Който си мисли, че е невъзможно да вариш кестени няколко часа, да ги изкипиш, да ги запечеш в тенджера и да я измиеш… просто няма CIF, жълти гумени ръкавици, домакинска тел и 10 свободни часа.

Advertisements

5 Коментари on “Апология на една Светлина”

  1. keklanka каза:

    Хи-хи, нали знаеш,че аз ти вярвам :) И рефератът ти ме прати някъде да се свия с дипломата си по българска филология, която все повече прашлясва. Ти успешно би станала човек на науката, обаче аз ти пожелавам да водиш курсове по готварство и това да ти е работата, белким и ние се научим покрай теб как се готви :)

  2. Svetlina каза:

    Айде стига глупости :) Всички знаем, че дипломата е много повече от реферати – това са една камара нерви, бюрокрация, преподавателски странности, саботажи от колеги, присъствия на лекции, търсения на книги в библиотеката…
    Представяш ли си ме като Джулия Чайлд примерно :)

    Не бих имала нищо против, де :)

  3. helen каза:

    Абе казах ти аз, че не можеш да седиш спокойно и нищо да не правиш.
    Най съм горда с проекта си може би от девети клас. Имахме един американец, който уж трябваше да ни води география на английски. Води той… храни ни с фъстъчено масло. Обаче хубавото беше, че съвсем по американски реши да ни възложи проект – да си изберем тема (ако ще да е и игра на баскетбол) и да го представим по подходящ начин. Тогава моята съчинничка, която още от тогава си мечтаеше да стане журналист, предложи темата да бъде „журналистика“, а аз да го представим чрез „вестник“. Страхотно ни се получи. На едни големи листи бяла хартия с черен химикал – всякакви „статии“ на тема журналистика и със заглавие на вестника: „Black Mail“. Ха-ха. Ех, младост, младост. Иначе имах и един готин проект при една англичанка, която ни водеше нещо като „медии“. Само че тогава не стана много красиво защото мен не ме бива в лепенето и калиграфското писане.
    Моето лично мнение е, че ти трябва да се занимаваш с нещо такова – свързано със създаване … в материалния свят… щом ти се отдава и те дърпа. Ама трябва да се занимаваш сериозно – толкова сериозно като например да се издържаш от него.

  4. Svetlina каза:

    Хахахаха Black Mail :))))
    А ти тия работи за създаването ги твърдиш, щото не знаеш, че не мога да режа с ножица. Права линия не мога да отрежа. Ако реша да си махам етикета на някоя дреха, по-добре да я разшия, да го махна и да направя нов ръб, отколкото да пробвам да го режа, че току виж й направя дупка на коляното.
    Кеклата е по творчеството. Аз само приказвам :)

  5. helen каза:

    аз какви дупки си правя на потниците. по-добре да оставям етикетите :)

    Иначе в писането на реферати, дипломни работи и най-вече в защитаването им пред шайка „едноръки“ * икономисти съм повече от спец. :)

    *“Намерете ми еднорък икономист защото ми омръзна да чувам: „on the other hand…“!“