Боледуване: ден трети – ден на науката

Здравейте. Аз не съм бременна и съм студентка. Прочетох, че така трябва да се започват публикации.

Днес открих, че човек не винаги може да влезе във 204. Че на четвърти километър стават задръствания, че студентките не искат да вървят стоте метра от Орлов мост до СУ, че уличните музиканти излизат чак в 8 и половина и си сипват монети в кутиите, открих зимния сезон, открих и Гурко.

Не искам да кажа нещо против фирмата, където кандидатствах днес, обаче не мога да не спомена, че съм възмутена. Искат от мен английски, но ми говорят на български. Предупредили са ме за тест по математика, статистика и логика и ми дават задачки от 6 клас. Да, на английски, да, не можах да напиша едната. Не, не смятам, че ако покрия 65% от този тест, ще бъда кадърен data processing programmer. Разбира се, винаги може да се окаже, че те просто са търсили кой ще се справи бързо, креативно или творечски с теста. Дано това са им били критериите, защото аз така подходих :)

Даже на единия въпрос вместо да смятам, просто избрах най-популярния отговор и не мисля, че съм сгрешила :)  Някъде по това време започнах да осъзнавам, че другите трима тествани са още на предната страница. Което беше пет минути преди единият да звънне по телефона, за да му подскажат как започват формулите в Ексел (не че следващата задача нямаше примерна формула). И всичко щеше да е точно, ако не бях имала възможността да си поговоря с тия хора преди „интервюто“ и не бях чула кой какво висше има, къде е работил и как снощи си е преговарял SPSS :)

Както и да е, ще се чуе каква съм я надробила следващата седмица. През това време няма да ми е скучно, обещавам. Примерно… загубих се на жълтите павета, обикалях Руската църква, пих капучино с канела и шоколад с ягоди (пробвайте го!).

А, и получих помахвания от студентската стачка/протест/цирк. Ако някъде прочетете, че са били стотици студенти, не вярвайте! За мой срам на края на опашката махаше и една позната. Ща не ща, трябваше да отговоря и да продължа да си пия капучиното.

Най-официално заявявам, че това не е представителна извадка на българските студенти и че НЕ ЖЕЛАЯ да бъда представлявана от тези хора. Аз не се катеря по паметници, не свиря със свирки от карнавалния магазин, вървейки след КОВЧЕГ и надпис, че ми е умряла културата и че НЕ АЗ съм я убила. Аз не бих развяла българския флаг пияна. Аз не бих искала стипендия и топла вода, носейки лъскави ботушки и дрехи от мола. Аз не бих застанала пред камерите с плакат с правописни грешки.

Ако бях гладен студент, който иска да учи (да, защото от Цар Освободител това се крещеше), щях да съм на работа четвъртък в 12 часа, щях да си дам парите за карта за библиотеката, не за ковчег и нямаше да пипна мегафон, щото щях да съм заета да си пиша домашните.

Срам ме беше! Утре на някое интервю ще ме питат дали съм студентка. Ще искам ли да се идентифицирам като част от тия клакьори? И искрено се надявам на тоя протест да е нямало мои преподаватели. Избрала съм един от най-добрите университети в страната и не бих искала да ми чете лекции някой, взел участие в това „пиянство“ на народа. Щото трезвомислещ преподавател и трезвен студент аз не видях на жълтите павета.

За утеха си купих палтенце. Първото ми палто – лилаво и с огромна яка :) И открих, че шивачката иска да ми вземе 30лв за едно срязване и подгъване. Понеже в съседния магазин няма да ми продадат пола за 35. Или 20. Здраве да е, който е гладен студент, ще си прати вълнения плат във Велико Търново и пак ще му направят полата.

Щото демокрацията не е свобода да разнасяш ковчези пред Руската църква, а е свобода да се грижиш за себе си. И колкото е свобода, толкова ти е право и задължение. Гладните студенти очакват някой да ги държи за ръка, докато качват стълбите на ректората ли? Ми да извикат Неволята. Всъщност… гладните студенти сме се хванали в ръце и не чакаме на другите. И нямаме време за протести.

О, и не звъним по телефона на приятел, очаквайки че другите изпитвани няма да го споделят в блога си :) Той щото е медия ;) Поне така твърдят лекторите от Уърдкамп, аз не разбирам :)

Отплеснах се, забравих, че съм болна… та, купих си палтенце, преплувах тресавището на бъдещото младосjко метро и ходих на гости да ме поят с мляко :) После таксиметровият шофьор ме пита какви са били тия деца по центъра, та пак трябваше да разказвам историята… Как някакъв си министър ни е убил културата и правописа :) И как цялата българска наука сега лежи в черен ковчег зад някакви кулиси и чака да дойде неделя за бис :)

Наздраве!

Със сироп за кашлица :)

 

––––––––––––––––––––––––––-

Снимка - CROSS.BG
Advertisements

4 Коментари on “Боледуване: ден трети – ден на науката”

  1. Yana каза:

    Ами ти също така „Моля“, „Извинете“ и „Благодаря“ използваш, та определено не си част от „представителната“ извадка. :)

  2. Маркуч каза:

    Науката вече няколко пъти я погребваха, последния път май бяха БАНските старчета, ако не ме лъже паметта. Явно всеки път я ексхумират, разнасят я малко из града да подиша въздух и пак я погребват.

  3. Svetlina каза:

    Ей на това му казвам приемственост :)

  4. […] сравнявам със студентския протест, за който научих от Светлина. Ще продължа по-скоро да се чудя на картата, твърдяща […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s