Боледуване: ден последен

Вече не съм фригидна. Три пъти.

Какво правих останалите десетина часа от денонощието… Спах :) И реших да се направя. В Шумен щях да кажа „натоках са“ ;) . Токовете, новия панталон, жълтата блузка, косата прибрана, очите гримирани. Свалих блузката и й заших дупката. После открих, че НОВОТО ми черно сако, дето го облякох веднъж, ми е малко. Сакото с ЕДНО копче, чиито ръкави са ми ДЪЛГИ. Ако тия гърди не спрат да растат, ще почна да си ги бинтовам като оная кака от филма за Шекспир!

Така. Направено викам такси. Поздравявам шефа на шефа. Поздравявам брата на шефа на шефа. Попълвам декларация, предавам болничните листове и започвам да клюкаря. С „шефката“ на С. С колежката на Калоян. После и в моя офис. Сигурно един час съм стояла да ям израелски шоколадчета и да дърдоря :) Не знам как не ме изхвърлиха :)

Получих си и поредния подарък от пътуване на шефа. Май трябва да продължа да му казвам какво да ми носи. Дулсе де лечето определено е много по-добро от шпатулата за чистене на тефлон, сапуните и гумичката с надпис Аз обичам Израел. Бугудара. Тода. תוֹדָה

Мили обаче не искаше да излиза, тъй че започнах да се уча да вървя с токове по павета. После четох книжка в автобус. После си взех ГОЛЯМ дюнер без картофки. Леле, струваше си две седмици да го чакам! Ужасно вкусен! Излапах го още топъл, застанала на слънце по средата на тротоара и не обръщаща внимание, че сосът се стича по жълтата блузка :)

Реших, че не обичам да ходя с токчета и се возих още една спирка. За да открия, че качването на ХЪЛМ е по-гадно и от ходенето. На това отгоре много късно се сетих, че тия дни валя и дъжд и сняг и че трябва да мина по стъпалата, а не по пътеката. Калната. Както и да е. Може да има нещ мазохистично в мен, но извървях цялата пътека, метнах се на атобуса и умрях. Не знам как не ме размазаха, не знам как съм слязла от него, не знам как намерих сили да се прибера. Помня само как си мих обувките в банята.

Продължих с миене на тон и половина вилици и стотина чинии, бърсане на прах, правене на чай Зима и преместване на саксиите в стаята. Колежките-лесбийки ме уведомиха, че две поредни сутрини в 7 е имало слана. Всичко това ме умори и не учих. Изобщо. Но пък се къпах 70 минути. И се възползвах повече от максимално от скайп.

Аз съм едно щастливо момиче. И ми омръзна да съм болна. Тъй че край!

 

ПС: Не гледайте това: http://www.youtube.com/watch?v=Ov7RiMYl5f0 !

 

Advertisements

7 коментара on “Боледуване: ден последен”

  1. Маркуча каза:

    > ПС: Не гледайте това
    Заради принципа и за да не се поддавам провокации, не го гледах. Пък! Да чуем сега разказ по картинка за какво става дума.

  2. Svetlina каза:

    Рускиня (много красива) по бельо (бял сутиен, розови гащи) крещи на мъж с бакенбарди, че трябва да й изчисти къщата, мята го на рамене и той чисти прах с ъъъ онова рошавото :) Дълго време :)

  3. helen каза:

    почти ме заитригува

  4. Svetlina каза:

    Да де :) Нали затова казах да не гледате :)

  5. Yana каза:

    Ако всички хора боледуваха като теб! :) Светът щеше да е едно прекрасно място за живеене. :) Ама те упорити магарета, нещЪт.

  6. teo каза:

    „Ако тия гърди не спрат да растат, ще почна да си ги бинтовам като оная кака от филма за Шекспир!“ ех, да ти имам проблемите ;) Честит последен ден на боледуване :)

  7. Svetlina каза:

    Виж сега, Янче, щеше да е скучно светът да е пълен само с балерини :)

    Хихи, Коалче, Коалче, Коалче :) Проблемите ми… са си големшки :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s