Стига ме съжалявахте, де

Нещо много ми дойде  тая седмица. Как така Клим ще реши, че е имал щастливо детство, защото за разлика от мен е имал оригинална музика, вана и топла вода няколко пъти в седмицата? Как майки ще ме съжаляват, задето мога с почти всичко да се оправям и първата ми мисъл да е как да си направя, каквото ми трябва, а не какво да си поискам?

На това отгоре прочетох и първите 30 страници от това. Излиза, че българска домакиня в криза е тази, която се вози в колата на мъжа си, домашната помощница й чисти само два пъти в седмицата, косата й е боядисана, ноктите са лакирани, обувките са по два чифта на сезон, а сушилнята и миялната – необходимост.

Не бих се чувствала в криза, ако тия неща започнат да ми се случват :) По-скоро направих нервна криза, осъзнавайки факта колко много такива жени (и съответно семейства) има около мен. Нека си богатеят, не ми пречи. Обаче… имало хора, които не си спират климатика на отворен прозорец, хора, които не си носят дрехите, ако не миришат на парфюмиран прах за пране и омекотител, майки, които не знаят колко струват памперсите на бебетата им, хора, които дават няколко пъти по 60лв месечно за частни прегледи.

Аз очевидно живея в друг свят. За мен телевизята и Интернет не са необходимост (напротив, напоследък ми липсва четенето на книжки). Ползвам си козметиката от абитуриентската, само кремовете се хабят и пазарувам нови два пъти в годината, нося някои дрешки от училище, разни неща на Яна, на колежки, на мама. Пазарувам малко и по списък. Или с ваучерите за храна или от пазара. Вечер си спирам печката, не държа цялата къща светната, като църква.

Ама това не е от пестене. Това е… common sense. Здрав разум.

И като се сетя, че предната седмица бях възмутена от американските блогове на жени в криза. От  това, че си разменят идеи как се вари пиле, как ако имаш две гъбки, един морков и един картоф, не бива да ги изхвъляш, как да замразяваш зарзават за зимата. Бях изумена, че някъде по света някой си купува предварително нарязано на кубчета сварено пиле, че човек не може сам да се сети как се прави бульон, че в домакинствата има подправки-смеси, защото иначе няма кой да ги съчетава. Да, четох инструкции как да си направиш собствена подправка за супа. Как се чупят яйца.

Мислех, че живеем в свят на луксове и излишества. Излиза обаче, че съм назад и че живеем в свят на мекотели. Свят, в който никой нищо не прави сам и никой не знае какво иска, защото вече го има.

Очевидно съм последното дете, което са къпали веднъж в седмицата – в неделя, докато даваха Дисни по телевизията, която хващахме с една тава от алпака. Единственото момиче, което в 12 клас се е къпало два пъти в седмицата и то по график – защото в средношколските общежития топлата вода я плаща общината и тя я стигне четвъртия етаж, я не. Единственото момиче, което не може да каже, че нейното… тяло не е докосвано от ПРОСТ сапун.

Това обаче ме прави и една от малкото, които не тъжат за своите масажи, кола маски, съботни хотели, чистачки, компоти ананас, сьомги и хайвери, отнети от кризата.

Предния месец исках да спестя малко, за да купя дърва на тати, просто спрях да ползвам таксита, закусвах си вкъщи и май не вечерях навън. Май. Толкова. Даже не го усетих. И тогава, и сега си живея с убеждението, че аз се разполагам много и че много се глезя. И изведнъж ме нападат разни съжалителни коментари.

Алоу! Я хубаво погледнете тази московска балерина с боа и кажете, че я съжалявате!

Advertisements

11 коментара on “Стига ме съжалявахте, де”

  1. lilia каза:

    Аз съм гаден долен спамър!

  2. helen каза:

    Ай! Какво коте! :)

    Мен една колежка ме попита наскоро: „А ти знаеш ли как се прави бульон?“ (и аз я гледах 5 минути втренчено чудейки се дали има някакъв скрит смисъл зад този въпрос)

  3. Svetlina каза:

    Иха :) Явно в мен има нещо специално, защото аз не питам приятелите си дали знаят кое как се прави, аз питам какаво е крокан, или black forest cake или как се сотира.
    Защо да питам „Знаеш ли как се прави ганаш?“, отговорът (да или не) никаква работа няма да ми свърши :)
    Но пък никога не съм се интересувала от нещо толкова сложно и антикризисно като бульон, трябва да се признае.

  4. teo каза:

    :D :D :D Това с Дисни просто ме уби, защото и нас така ни прикоткваха да се къпем. Голяма борба беше с брат ми кой ще се къпе преди мечетата и кой след… Да не говорим, че почти винаги се къпехме и с компания (баба, мама, тати – за всекиго по нещо), защото иначе водата не стигаше за всички :) А сапунът измива (че и изпира) много по-добре от душгел и други модернизации ;)

  5. helen каза:

    Ти подряза ли крилцата на „гадния долен спамър“ вече? Че нещо пак се пробва да се метне при мен

  6. Svetlina каза:

    Коалче, ти не си майка, не разбираш :) Според съвременните мами ние с теб много грешим :) И ходим мръсни :)
    Хеленка, гадният долен спамър всеки път бива задържан за одобрение (има си начини), но не разбира и дума, тъй че коментарите му вече ще бъдат пренаписвани от собственика на блога :)

  7. helen каза:

    аз разбрах, че си го пренаписала :)

    ама изобщо не трябва да го пускаш според мен

  8. Маркуча каза:

    Имам подобни спомени за воден режим (3 дена няма, 1 ден има) в началото на ’90-те, за ония романтични времена ли си говорим? Май тогава пуснаха и филмчетата на Дисни, явно родителите веднага са оценили потенциала им, щото и аз гледах да съм окъпан десeт минути преди началото :) Събота — игрални, неделя — анимация.

  9. Svetlina каза:

    Аз съм правена 88ма, тъй че да, за началото на 90те си говорим :)
    Мдам – събота Стъпка по стъпка, недля – гумените мечета :)

    Хеленка, два месеца жената не се научи, че няма да й мине номерът, сега поне ми е забавно :)

  10. Албена каза:

    И нас тогава ни къпеха, ама май тогава и в някой от делничните дни. Ама в неделя беше по-хубаво не само заради мечетата, а и защото беше стоплена цялата къща от това, че сме си били цял ден у дома.

  11. Svetlina каза:

    Да :) Не ни даваха да излизаме с мокри глави и си стояхме всичките четири члена на семейството в стаята с печката и ираехме Не се сърди човече или Градове и села. При липса на кворум – бесеница :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s